Най-старите човешки останки са на 233 000 години

В Африка има само осем места, където са открити останки на анатомично съвременни хора, датиращи от средния плейстоцен. Възрастта на всички тези находки е определен доста условно - в диапазона отпреди 350-130 хиляди години. Това е в съответствие с повечето модели на човешката еволюция, които предполагат, че видът Homo Sapiens е възникнал и се отделил от най-близките си предци преди около 350-200 хиляди години. Но учените постоянно търсят начини за по-точно определяне на възрастта на най-ранните находки на съвременния човек.

В Индонезия откриха останки на най-древния човешки вид

Вкаменели костни останки на най-древния Хомо еректус (изправен човек), чиято възраст надвишава всички предишни находки, бяха открити от...

Прочети повече

Вкаменелостите от Омо I са открити в края на 60-те години на миналия век във формацията Омо Кибиш в Югозападна Етиопия. За този регион в средния плейстоцен е била характерна висока вулканична активност - вулканите в Източноафриканската рифтова система непрекъснато са изригвали, изхвърляйки огромни облаци пепел. Утаявайки се, тази пепел е образувала туфи, сред които са открити останките. Първоначалните анализи, извършени по метода аргон-аргон, са показали датировка около 197 000 години, но геоложките данни сочат, че туфовите отлагания са се образували по-рано.

Изправеният човек е прародител на джуджетата от Лусон

Учени под ръководството на проф. Клайв Опенхаймер от Университета в Кеймбридж в продължение на четири години събирали данни за всички вулканични изригвания, случили се в късния среден плейстоцен в Етиопския рифт, като обърнали внимание не само на възрастта на вулканичните скали, но и на геохимичните характеристики, които позволяват да се определи принадлежността на скалите към едно или друго изригване. В резултат авторите са успели да датират точно слоевете вулканична пепел, намиращи се непосредствено над и под седиментите, в които са открити вкаменелостите.

„Вкаменелостите бяха открити в последователност под дебел слой вулканична пепел, който никой не можеше да датира с радиометрични методи, тъй като пепелта беше твърде фина - казва Селин Видал, един от авторите на статията. – Общоприетата възраст на вкаменелостите от Омо е не по-малко от 200 000 години, но около тази дата имаше много несигурност."

Пещерата Бачо Киро, от която е тръгнал първият човек в Европа, ще бъде отворена от 14 май

След 2 месеца извънредно положение пещерата Бачо Киро посреща посетители от утре. Учени доказаха, че оттам е тръгнал първият човек в Ев...

Прочети повече

Събраните проби от тефра - циментирана вулканична пепел, и пемза били смлени от учените до субмилиметрови размери, за да се изследват техните геохимични особености.

• Антрополози разкриха тайната на енергийната ефективност на древните хора

„Всяко изригване има своя история на подземна еволюция, свой отпечатък, който се определя от пътя, по който е минала магмата. След като раздробихме скалата и освободихме минералите вътре, успяхме да определим тяхната възраст и геохимичния подпис на вулканичното стъкло, което съдържа тези минерали“, обяснява Видал.

Геохимичният анализ показал, че дебелият слой вулканична пепел, който непосредствено покрива отлаганията с фосилите, е свързан с изригването на вулкана Шала, случило се преди 230 хиляди години, а самите отлагания са с няколко хиляди години по-стари.

* На снимката горе: Формацията Омо Кибиш близо до град Кибиш, където са открити човешките фосили.