Човешки прешлен на 1,5 милиона години откриха в Израел

Проблемът за първоначалното излизане на древните хора от Африка в Евразия е един от важните въпроси на палеоантропологията и археологията. Сега се смята, че първите хора – Изправеният човек (Homo erectus) или Работещият човек (H. ergaster), са мигрирали от Африка преди около два милиона години. Основание за такова твърдение са находки, направени в местността Дманиси (Грузия), където археолозите са открили хиляди каменни оръдия на труда и останки на няколко хоминини, добрали се до Кавказ преди около 1,8 милиона години. Освен това на остров Ява са намерени сравними по възраст човешки останки, а от Китай са известни вкаменелости на възраст 1,5–1,7 милиона години.

Местоположението на паметника Убейдия. Снимка: Alon Barash et al. / Scientific Reports

Обектът, получил наименованието Убейдия в Израел, е открит през 1961 г. Това е един от най-старите ашелски паметници, открити извън Африка. През годините учените са открили множество останки от фауна, каменни оръдия на труда, включително брадви, стъргала и пики, както и фрагменти от слепоочна и теменна кост и зъб, вероятно принадлежащи на H. erectus или H. ergaster. Учените оценяват възрастта на най-старите инструменти на 1,3-1,5 милиона години, но не било възможно да се получи точна датировка за човешките останки.

Женски останки от Щирия са по-стари от древния Йоци

Алон Бараш от университета Бар-Илан, съвместно с учени от Австралия, Израел, Испания и САЩ, са преразгледали находките от обекта Убейдия. Докато работели с находки от епохата на ранния плейстоцен, палеоантрополозите открили прешлен (UB-10749), който се оказал подобен на останките на хоминина.

Човешкият прешлен, открит в Убедия. Снимка: Alon Barash et al. / Scientific Reports

Според изследователите тази вкаменелост най-вероятно представлява долен лумбален прешлен. Учените сравняват тази находка с проби от други бозайници, включително тези, чиито останки не са открити в Убейдия. Сред тях били и примати: хора (Homo), орангутани (Pongo), горили (Gorilla), гелади (Theropithecus), бабуини (Papio), австралопитеки (Australopithecus) и шимпанзета (Pan). Сравнявайки морфологията на прешлените, учените стигнали до заключението, че находката от Леванта най-много прилича на останките на така нареченото Турканско момче, открити в Кения през 1984 г. и датирани на 1,5-1,8 милиона години.

Неандерталците били отговорни за стомашните и съдовите заболявания

Палеоантрополозите смятат, че прешленът е принадлежал на дете, починало на възраст между 6 и 12 години. Според техните изчисления към момента на смъртта му ръстът му е бил около 155 сантиметра, тоест то е бил доста високо за възрастта си, а теглото му е трябва да е било около 45–50 килограма. Учените не са открили патологии или нарушения, например причинени от остеоартрит, междупрешленна херния, спондилоза или туберкулоза.

Микротомография на прешлена. Снимка: Alon Barash et al. / Scientific Reports

Изследователите стигнали до заключението, че откритият прешлен принадлежи на голям хоминин, подобен на източноафриканските хора от ранния плейстоцен. Възрастта на тази находка е около 1,5 милиона години. По този начин фосилът представлява най-древната човешка останка, открита в Левантийския коридор. Според учените този индивид е принадлежал на популация от хоминини, различна от тази, открита в Дманиси. За това говори по-малкият размер на тялото на последната, както и различните каменни оръдия на труда и местообитание. Освен това хората от Дманиси са живели 200-300 хиляди години по-рано. Изглежда, това свидетелства за два различни изхода на хора от Африка през ерата на ранния плейстоцен.

Следи от неизвестен вид древни хора откриха в Кения

По-рано ви разказахме за други изследвания, посветени на Изправения човек. Например археолозите са открили че H. erectus е заселил Северна Африка преди около 1,3 милиона години, а учените назоваха представителите на този вид за предци на "хобитите" от Лусон.