"Есенни часове"
Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.
Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
"Време"
Да жаля ли детството, не знам?
Отмина то безрадостно, разплакано.
Животът ни е глуха равнина,
годините са пътнически влакове.
Те идват и отиват все едни,
отнасят всички спомени и мигове,
перонът пак за тръгване звъни,
а нашият живот не тръгва никъде.
А вярвам, че на нас ни предстои
една задача трудна и велика:
на тягостния мрак да устоим
и никога със мрака да не свикнем.
Да тръгнем!
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?
Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?
И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
"Завръщане"
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?
Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?
И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
В антологията „Класика в жанра“ Михаил Вешим и Румен Белчев събират някои от най-забавните разкази на Радой Ралин, Борис Априлов и много други български сатирици. // Сборникът излиза по случай 75-годишнината на вестник „Стършел“ със съставители Михаил Вешим и Румен Белчев.
"Гледам по bTV Конституционния съдия Румен Ненков, дълбоко угрижен за правата на възрастни и слабообразовани граждани, нарушени от задължителния машинен вот.
Илюстровани картички от 1912 година, изпращани от фронтовете на Балканската война от бащата на Радой Ралин до неговата майка, са сред най-старите артефакти, които поетът – сатирик е запазил в личния си архив през годините.
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Време"
Да жаля ли детството, не знам?
Отмина то безрадостно, разплакано.
Животът ни е глуха равнина,
годините са пътнически влакове.
Те идват и отиват все едни,
отнасят всички спомени и мигове,
перонът пак за тръгване звъни,
а нашият живот не тръгва никъде.
А вярвам, че на нас ни предстои
една задача трудна и велика:
на тягостния мрак да устоим
и никога със мрака да не свикнем.
Да тръгнем!
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Завръщане"
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?
Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?
И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
"Есенни часове"
Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.
Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Илюстровани картички от 1912 година, изпращани от фронтовете на Балканската война от бащата на Радой Ралин до неговата майка, са сред най-старите артефакти, които поетът – сатирик е запазил в личния си архив през годините.
"Гледам по bTV Конституционния съдия Румен Ненков, дълбоко угрижен за правата на възрастни и слабообразовани граждани, нарушени от задължителния машинен вот.
В антологията „Класика в жанра“ Михаил Вешим и Румен Белчев събират някои от най-забавните разкази на Радой Ралин, Борис Априлов и много други български сатирици. // Сборникът излиза по случай 75-годишнината на вестник „Стършел“ със съставители Михаил Вешим и Румен Белчев.
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?
Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?
И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
"Есенни часове" Понякога обичам с часове да гледам уморен зад стъклата как нервно неуморен вятър вей и клони, и антени клати. Отронва се и пада тъжна шума от жълтите попарени дървета.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове. Те идват и отиват все едни, отнасят всички спомени и мигове, перонът пак за тръгване звъни, а нашият живот не тръгва никъде. А вярвам, че на нас ни предстои една задача трудна и велика: на тягостния мрак да устоим и никога със мрака да не свикнем. Да тръгнем!
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!" Аз си подсвирквам безгрижно с уста и дори го не чувам.
Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят? Пак дали той красиво загасва оня залез зад синия рид, притаил във рубинена ласка на града възрожденския вид? Пак дали са тъй тесни и криви всички улици с бял калдъръм, за да могат така да отбиват на каруците тежкия ритъм? Пак дали в тези къщи старинни, увенчани от тежки асми, има тъжни, добри домакини и свенливи работни моми? И за теб ли стои запазен един дом със старинен уют?
"Завръщане" Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят? Пак дали той красиво загасва оня залез зад синия рид, притаил във рубинена ласка на града възрожденския вид? Пак дали са тъй тесни и криви всички улици с бял калдъръм, за да могат така да отбиват на каруците тежкия ритъм? Пак дали в тези къщи старинни, увенчани от тежки асми, има тъжни, добри домакини и свенливи работни моми? И за теб ли стои запазен един дом със старинен уют?
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!" Аз си подсвирквам безгрижно с уста и дори го не чувам.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!" Аз си подсвирквам безгрижно с уста и дори го не чувам.
В антологията „Класика в жанра“ Михаил Вешим и Румен Белчев събират някои от най-забавните разкази на Радой Ралин, Борис Априлов и много други български сатирици. // Сборникът излиза по случай 75-годишнината на вестник „Стършел“ със съставители Михаил Вешим и Румен Белчев.
"Гледам по bTV Конституционния съдия Румен Ненков, дълбоко угрижен за правата на възрастни и слабообразовани граждани, нарушени от задължителния машинен вот.
Илюстровани картички от 1912 година, изпращани от фронтовете на Балканската война от бащата на Радой Ралин до неговата майка, са сред най-старите артефакти, които поетът – сатирик е запазил в личния си архив през годините.
В началото на месеца излезе на пазара книгата „Непознатият Радой”, чиито съставители са Йордан Попов и Атанас Цонков.
