Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега
Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето.
„Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Учените не само откриха, но и точно идентифицираха източника на мистериозен радиоимпулс, който идва от Слънцето, чиято периодичност има характер на сърдечен ритъм.
Американски и японски астрономи са открили, че разполагането на няколко свръхпрецизни атомни часовника и квантови сензори в Космоса ще позволи да се открият следи от присъствието на така наречените аксиони – свръхлеки частици от тъмна материя, в недрата на Слънцето или в непосредствена близост до него.
През миналия век редица астрономи, изучавайки небесните тела от главна последователност, установили любопитен факт: оказало се, че сред тях преобладават двойните звезди.
Космическият апарат на Европейската космическа агенция Solar Orbiter за първи път е успял да улови с камера мистериозния феномен на магнитно обратно превключване на Слънцето.
Целият живот на Земята зависи от слънчевата светлина и топлина. Но често на Слънцето се случват събития, наречени слънчеви изригвания, в резултат на които милиарди тонове плазма летят в Космоса със скорост хиляди километри в секунда.
Облак от „тъмна плазма“ изригна от Слънцето в неделя и се очаква да осъществи контакт със Земята в сряда, създавайки възможност за слаба геомагнитна геомагнитна буря според прогнозата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Учените не само откриха, но и точно идентифицираха източника на мистериозен радиоимпулс, който идва от Слънцето, чиято периодичност има характер на сърдечен ритъм.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Облак от „тъмна плазма“ изригна от Слънцето в неделя и се очаква да осъществи контакт със Земята в сряда, създавайки възможност за слаба геомагнитна геомагнитна буря според прогнозата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ.
Космическият апарат на Европейската космическа агенция Solar Orbiter за първи път е успял да улови с камера мистериозния феномен на магнитно обратно превключване на Слънцето.
Целият живот на Земята зависи от слънчевата светлина и топлина. Но често на Слънцето се случват събития, наречени слънчеви изригвания, в резултат на които милиарди тонове плазма летят в Космоса със скорост хиляди километри в секунда.
През миналия век редица астрономи, изучавайки небесните тела от главна последователност, установили любопитен факт: оказало се, че сред тях преобладават двойните звезди.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето.
„Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега
Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Американски и японски астрономи са открили, че разполагането на няколко свръхпрецизни атомни часовника и квантови сензори в Космоса ще позволи да се открият следи от присъствието на така наречените аксиони – свръхлеки частици от тъмна материя, в недрата на Слънцето или в непосредствена близост до него.