Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега
Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето.
„Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Учените не само откриха, но и точно идентифицираха източника на мистериозен радиоимпулс, който идва от Слънцето, чиято периодичност има характер на сърдечен ритъм.
Американски и японски астрономи са открили, че разполагането на няколко свръхпрецизни атомни часовника и квантови сензори в Космоса ще позволи да се открият следи от присъствието на така наречените аксиони – свръхлеки частици от тъмна материя, в недрата на Слънцето или в непосредствена близост до него.
През миналия век редица астрономи, изучавайки небесните тела от главна последователност, установили любопитен факт: оказало се, че сред тях преобладават двойните звезди.
Космическият апарат на Европейската космическа агенция Solar Orbiter за първи път е успял да улови с камера мистериозния феномен на магнитно обратно превключване на Слънцето.
Целият живот на Земята зависи от слънчевата светлина и топлина. Но често на Слънцето се случват събития, наречени слънчеви изригвания, в резултат на които милиарди тонове плазма летят в Космоса със скорост хиляди километри в секунда.
Облак от „тъмна плазма“ изригна от Слънцето в неделя и се очаква да осъществи контакт със Земята в сряда, създавайки възможност за слаба геомагнитна геомагнитна буря според прогнозата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Учените не само откриха, но и точно идентифицираха източника на мистериозен радиоимпулс, който идва от Слънцето, чиято периодичност има характер на сърдечен ритъм.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Облак от „тъмна плазма“ изригна от Слънцето в неделя и се очаква да осъществи контакт със Земята в сряда, създавайки възможност за слаба геомагнитна геомагнитна буря според прогнозата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ.
Космическият апарат на Европейската космическа агенция Solar Orbiter за първи път е успял да улови с камера мистериозния феномен на магнитно обратно превключване на Слънцето.
Целият живот на Земята зависи от слънчевата светлина и топлина. Но често на Слънцето се случват събития, наречени слънчеви изригвания, в резултат на които милиарди тонове плазма летят в Космоса със скорост хиляди километри в секунда.
През миналия век редица астрономи, изучавайки небесните тела от главна последователност, установили любопитен факт: оказало се, че сред тях преобладават двойните звезди.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето.
„Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега
Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Американски и японски астрономи са открили, че разполагането на няколко свръхпрецизни атомни часовника и квантови сензори в Космоса ще позволи да се открият следи от присъствието на така наречените аксиони – свръхлеки частици от тъмна материя, в недрата на Слънцето или в непосредствена близост до него.
Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето. „Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Учените, които наблюдават слънчевата активност, съобщават, че в слънчевото петно AR3354 продължават поредица от изригвания.
Група европейски астрономи за първи път наблюдаваха необичайно явление в слънчевата корона, сравнимо с метеорен дъжд, наблюдаван от Земята.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Астрономи са установили, че Слънцето наистина може да се счита за слънцеподобна звезда, която малко се отличава от звездите, подобни на него.
Учените не само откриха, но и точно идентифицираха източника на мистериозен радиоимпулс, който идва от Слънцето, чиято периодичност има характер на сърдечен ритъм.
Американски и японски астрономи са открили, че разполагането на няколко свръхпрецизни атомни часовника и квантови сензори в Космоса ще позволи да се открият следи от присъствието на така наречените аксиони – свръхлеки частици от тъмна материя, в недрата на Слънцето или в непосредствена близост до него.
През миналия век редица астрономи, изучавайки небесните тела от главна последователност, установили любопитен факт: оказало се, че сред тях преобладават двойните звезди.
Въпреки че човек вижда Слънцето като жълта топка в небето и астрономите го наричат жълто джудже, нашата звезда има съвсем друг цвят.
Космическият апарат на Европейската космическа агенция Solar Orbiter за първи път е успял да улови с камера мистериозния феномен на магнитно обратно превключване на Слънцето.
Целият живот на Земята зависи от слънчевата светлина и топлина. Но често на Слънцето се случват събития, наречени слънчеви изригвания, в резултат на които милиарди тонове плазма летят в Космоса със скорост хиляди километри в секунда.
Облак от „тъмна плазма“ изригна от Слънцето в неделя и се очаква да осъществи контакт със Земята в сряда, създавайки възможност за слаба геомагнитна геомагнитна буря според прогнозата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ.
Предупреждението на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ за днес, 23 юли, е за умерена геомагнитна буря от клас G2.
