Слънцето е най-ядосано от известно време насам – и излива тази ярост върху хилядите малки спътници, които съставляват флотилията Starlink на SpaceX. Нов анализ на спътниците Starlink, падащи от небето, разкри отчетлива закономерност: с ескалацията на Слънцето към пика на цикъла си на активност между 2020 и 2024 г., броят на падащите спътници също се е увеличил като пряк резултат от тази активност.
Повече за проучването
Екип от учени, ръководен от космическия физик Дени Оливейра от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, е проучил 523 спътника Starlink, които са паднали обратно към Земята през това време, и е открил ясна връзка със Слънцето.
Още: Впечатляващо: На Слънцето се е отворила гигантска уста (СНИМКА)
„Ясно показваме, че интензивната слънчева активност на настоящия слънчев цикъл вече е оказала значително въздействие върху повторното влизане на Starlink в слънчевия спектър“, пишат те в своята статия.
„Това е много вълнуващ момент в изследванията на орбиталното съпротивление на спътниците, тъй като броят на спътниците в ниска околоземна орбита и слънчевата активност са най-високите, наблюдавани някога в човешката история.“
Слънчевият цикъл е 11-годишен цикъл на колебания в активността на Слънцето, който се концентрира около периодичното магнитно обръщане на слънчевите полюси. Той се проявява предимно като слънчеви петна, слънчеви изригвания и изхвърляния на коронарна маса, които постоянно се увеличават към слънчевия максимум (когато полюсите се обръщат), а след това намаляват до минимум, преди отново да се увеличат. Това е нормалният начин на живот на Слънцето и в момента се намираме в пика на 25-ия цикъл, откакто сме започнали да ги отчитаме. Всъщност това беше доста силен цикъл; не най-силният в историята, но все пак показващ много по-голяма слънчева активност, отколкото учените прогнозираха в началото му.
Това означава, че въздействието му върху Земята е доста силно. Може би сте забелязали много полярни сияния; това е ефектът от слънчевите частици, които разтърсват земната атмосфера, носени от изхвърлянето на коронарна маса и слънчевия вятър. Но увеличаването на слънчевата активност има и друг, по-малко забележим ефект: увеличаването на слънчевите изхвърляния, които блъскат горните слоеве на атмосферата, я нагрява значително.
Но повишената енергия раздува атмосферата - достатъчно, за да увеличи съпротивлението на космическите кораби в ниска околоземна орбита. Това означава, че те не могат да запазят курса на сегашната си траектория и трябва да направят корекции, за да останат в небето.
Всички спътници в ниска околоземна орбита са уязвими от увеличеното съпротивление, свързано със слънчевата активност. До момента обаче SpaceX е изстреляла 8873 сателита Starlink в ниска околоземна орбита, от които 7669 продължават да функционират. Този брой представлява отлична лаборатория за изследване на въздействието на слънчевия максимум върху спътниците в ниска околоземна орбита.
„Тук използваме ... орбитални данни от Starlink, за да извършим анализ на наложените епохи на орбиталните височини и скорости, за да идентифицираме въздействията, причинени от бури с различна интензивност“, пишат изследователите. „Повторните влизания на Starlink съвпадат с възходящата фаза на 25-ия слънчев цикъл - период с нарастваща слънчева активност.“
SpaceX започна да изстрелва сателитите Starlink за първи път през 2019 г., а първите повторни влизания в атмосферата започнаха през 2020 г. Първоначално тези показатели останаха сравнително ниски. През 2020 г. бяха регистрирани само две такива. През 2021 г. паднаха 78 спътника, през 2022 г. - 99, а през 2023 г. - 88. Но след това през 2024 г. се наблюдава огромно увеличение - от небето падат общо 316 спътника Starlink.
Изследователите групират тези повторни влизания в зависимост от геомагнитните условия по това време - т.е. колко силно слънчевата активност е влияела на Земята. Странно е, че около 72% от всички повторни влизания са се случили по време на слаби геомагнитни условия, а не на мощни геомагнитни бури.
Още: На крачка от Слънцето: НАСА пренаписа историята (ВИДЕО)
Това, установиха изследователите, се дължи на кумулативния ефект на съпротивлението през нарастващия период на слънчевия цикъл. Вместо да бъдат свалени с един замах, орбитите на тези спътници се влошават неусетно с течение на времето. В същото време спътниците, които са паднали по време на силни геомагнитни условия, са паднали по-бързо от тези, които са паднали при по-слаби условия.
Всъщност това са интересни неща. Работата на Оливейра и колегите му може да помогне за разработването на стратегии за смекчаване на разпадането на орбитите, предизвикано от слънчевата активност, като по този начин спътниците останат на ниска околоземна орбита там, където трябва да бъдат (а не например да се блъскат в други спътници и да предизвикват неприятна каскада на Кеслер).
