Борисов светна лампичката, има ли кой да се усети?

Докато Волен пълни медийния поток, встрани останаха енергийните ни болежки – тези, които станаха основа на буквалния преврат, сполетял първия кабинет на Бойко Борисов в началото на 2013-та година. Оттогава енергийният батак хич и не е оправен, а на хоризонта се задават нови неприятности.

Шшшт, да не разбере някой, че има избори

 Г-жа Антоанета Лазарова е кандидат-кметът на БСП за монтанското село Гаганица. Най-обсъжданата предизборна тема в българския ефир...

Прочети повече

От началото на седмицата се случиха няколко знаменателни неща в този сектор. На два пъти Борисов, при различни събития – откриването на газопровода Добрич-Силистра и компресорната станция в Ихтиман, изрично подчерта: „Всичко, което касае газопреносът, остава държавно“. Тези приказки директно включват на най-висок тон алармата в главата на всеки мислещ човек. Ни в клин, ни в ръкав Борисов говори за държавност в енергетиката – да не го прави, защото има натиск за "частност"? А когато се огледаме, нещата стават малко по-ясни.

Още миналата седмица четирите работодателски организации в България – КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП, пуснаха една Пътна карта за реформи в енергетиката. Там личеше следното – държавата да си откупи обратно американските централи и да ги приватизира отново, като на бъдещият инвеститор даде възможност да има достъп и/или да строи далекопрвод за износ на ток. Не закъсня и подкрепата на синдикатите, които уж по природа би трябвало да не се съгласяват с всяко работодателско предложение или искане, но напоследък, в името на „благото на народа“, правят точно това. Тази седмица (13 октомври), работодателите отидоха и в Брюксел, за да искат не се плаща изкупувания от „Мариците“ ток на цена, по-висока от пазарната. Кой ще казва коя е пазарната цена, не е много ясно.

Предвид явната „симпатия“ между председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и Бойко Борисов, тези работодателски напъни не са случайни и несанкционирани - въпросът е колко да е стегната каишката. Защото където „достъп до далекопровод за ток“, там и за „газопровод“. А като няма „Южен поток“, интерконекторите с Гърция, Сърбия, Румъния – нито един от които не е завършен, са апетитни хапки. Все пак в Румъния "Лукойл" намери и ново газово находище.

При натиска за „Мариците“, трябва да се търси какъв е интересът. Иво Прокопиев заговори за турски такъв, но кой знае дали интересът е само от Турция и дали въобще е от Турция - досега официално не се обелва и дума за това. Има само слухове и изчакване, заемане на по-удобни позиции преди първия начален сигнал на поредния голям енергиен мач. И малкото публика, която внимава, се пита - на следващия инвеститор какво преференциално ще му заложим? Защото отдавна сме доказали, че мислим в много дългосрочна перспектива, като става въпрос за мошенгия.

Русия не може да живее за мир, само за война

Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъд...

Прочети повече

Също тази седмица, в рамките на консултациите, водени от ЕС как може Съюзът да си диверсифицира газовите източници, Норвегия директно каза – Брюксел е нерешителен, мотае се с насоката откъде Европа ще взема газ в бъдеще. В мътна вода риба се лови най-добре.

При всички тези събития, няма как да не се замислим – не се ли подготвя някоя хубава „врътка“, този път за инфраструктура със значение за националната ни сигурност – газовата? И дали зад хубавите приказки и обещания на Борисов за национална сигурност на газопренасянето, който е много известен със спазването на дадена дума, няма да изкочи някой заек от фокусническата шапка? Тогава сметките за ток от 2013-та да не ни се видят песен – защото още от първия път, в който вдигнаха цената на тока за големите работодатели, те станаха толкова активни, колкото нито един потребителски протест? Такива като Домусчиев със зъби и нокти ще се борят за по-ниски трудови разходи. Сметката обаче трябва да я плати някой – най-лесно е народът. Той по принцип изтъпява прогресивно с непрекъснатите облъчвания „Биг Брадър“ и компания или пък тотално отказва да се вглежда в случващото се, защото знае, че не е нищо добро. Дано все пак не станем скоро свидетели на нещо далеч по-страшно като монопол от сегашните ни „монополисти“.

Автор: Ивайло Ачев