Шест държави се очаква да се присъединят към ЕС през 2030-та. Как трябва да се промени Европа и защо темата е "горещ картоф"?

13995
Шест държави се очаква да се присъединят към ЕС през 2030-та. Как трябва да се промени Европа и защо темата е "горещ картоф"?
Снимка: iStock

Скептиците са ужасени от тази вероятност: през 2030-а година към ЕС да се присъединят шест държави от Западните Балкани плюс Молдова и Украйна. Така Общността ще се разрасне до 35 членки, а иначе всичко ще си остане по старому - от необходимостта за единодушие по важните външнополитически въпроси до аграрната политика.

На всички им е ясно, че дотам няма да се стигне, отбелязва АРД, имайки предвид, че набелязаните срокове едва ли ще бъдат спазени.

Но от сценария личи какъв натиск за промени съществува за ЕС, ако действително иска да приеме нови държави. Украйна от своя страна многократно изтъкна, че би искала да влезе в Общността преди 2030-а. "Нямаме нужда и от две години, за да изпълним условията", каза премиерът Денис Шмигал, цитиран от германската обществено-правна медия.

Какви са интересите на ЕС от разширяването

Това, че ЕС има геостратегически интерес към разширяването, е безспорно. Става дума за сближаване с необвързаните до момента страни - някои дори ги наричат "сиви зони", преди те да попаднат по-силно под влиянието на Кремъл или на други сили като например Китай. Самият Европейски съвет говори за "геостратегическа инвестиция" на европейците.

Но още отсега личи на какви трудности ще се натъкне Общността, ако е обвързана с принципа за единодушие в решенията. АРД припомня по този повод как миналия декември Виктор Орбан щеше да наложи вето на присъединителните преговори с Украйна, когато това бе предотвратено с отправената подкана към унгарския премиер да отиде точно в този момент да пие кафе.

Повечето мнения клонят към отмяна на принципа за единодушието. През есента на миналата година Германия и Франция излязоха със съвместно предложение принципът да запази валидността си само в изключителни случаи, свързани с политиката за сигурност и отбранителната политика, а вместо това да се работи с "квалифицирано мнозинство", припомня АРД.

В момента то се постига, ако съгласието си дадат 55 процента от държавите членки, и ако населението на тези държави съставлява най-малко 65 на сто от общото. По-конкретно това значи следното: има нужда от 15 от 27-те държави членки, и от 293 милиона жители. Според германско-френското предложение двете квоти трябва да бъдат по 60 процента, т.е. 17 държави, но все още около 271 милиона жители, обяснява германската обществено-правна медия.

Трябва ли еврокомисарите да останат 27?

Постоянно се обсъжда и дали броят на еврокомисарите да не бъде намален. В момента всяка от 27-те членки има право на свой комисар. А и броят на евродепутатите и разпределението им по нации ще трябва да се преразгледат, посочва АРД.

До Брекзит през януари 2020-а година депутатите бяха 751, след това станаха 705, а след изборите през 2024-а ще станат 720. Ако в Общността бъдат приети нови държави, или ще трябва парламентът да се разшири, или депутатските места ще трябва да бъдат разпределени по новому между страните членки - което обаче би означавало някои от досегашните 27 да се откажат от определени позиции.

Идеята за постепенно присъединяване

Спорове поражда и идеята за постепенно присъединяване, в рамките на което новите членки първо ще получат определени политически права или достъп до вътрешния пазар на ЕС, преди да станат пълноправни участници в Общността. По този начин могат да бъдат избегнати някои трудни конфликти, но от друга страна за новите членки това ще бъде само един вид "частично участие".

Тази "Европа на различни скорости" се натъква на критики и от двете страни, отбелязва АРД - както сред членките, така и сред кандидатките за присъединяване.

Става дума и за пари

Особено деликатен е въпросът за разпределението на средствата. В документ за вътрешно ползване на бюрото на Европейския съвет от миналата есен се казва, че разширяването ще означава за всяка от сегашните държави членки, че ще плаща повече, а ще получава по-малко.

Особено голямо разместване на тежестите и на разпределението на средствата би предизвикало присъединяването на Украйна с нейните 44 милиона жители и с най-голямата територия в Общността. Медиите споменават в тази връзка сумата между 110 и 136 милиарда евро за период от седем години, което би било към 0,1 процента от БВП на ЕС за година.

Украинското правителство от своя страна заявява, че членството в ЕС ще донесе повече, отколкото ще струва. "Нашият пазар, нашите отбранителни сили, украинските суровини и полезни изкопаеми, както и други сфери биха могли да допринесат много за сигурността и икономиката", каза премиерът Денис Шмигал. Същевременно трябва да се има предвид, че след присъединяването си през 2004-а тогавашните нови страни членки на Общността увеличиха над три пъти външната си търговия - благодарение на интеграцията във вътрешния пазар, изтъква АРД.

Някои браншове отсега са нервни

До каква степен присъединяването на Украйна буди нервност в някои браншове, се видя последно на полско-украинската граница, но и на други места в Европа, включително по време на фермерските протести в Брюксел.

Наред с другото европейските селяни се опасяват, че могат да бъдат изместени от евтините и произведени не по европейските стандарти украински стоки, след като ЕС свали митата за вноса на селскостопански продукти от Украйна, за да подпомогне икономически страната във войната.

Дискусията по темата обаче определено няма как да донесе дивиденти преди евроизборите, във връзка с което се отлага за времето след тях, заключава АРД.

 

Източник: Дойче веле

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:

27 000 годишно: защо младите в Италия печелят толкова малко

България: новият летен сезон започва със старите проблеми

Войната в Украйна: с роботи, изкуствен интелект и дронове

Тази битка може да реши изхода от войната в Украйна

Защо ЕС все още купува руски газ?

Това лято Путин може да нахлуе в още една държава

"Мадрид не плаща", а Каталуния цъфти. Въпреки сепаратизма

Моля, не се разболявайте в България!

Ще стане ли по-лошо: как се променя климатът в Гърция

В Япония: Има ли "турбо рак" от ваксините срещу Ковид-19? Проверка на фактите

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com