Партии поемат протестите

06.09.2013 09:16 8881

Протестите вече гонят сто дни. Казват, че вече били световен рекорд по продължителност. Направо за "Гинес". Никой никъде по света не бил искал оставката на правителството си толкова дълго време. Чудесно, а щом е така, значи, че и правителството автоматически е за "Гинес". Световен рекорд по продължителност на дебелоочието и гьонсуратлъка!

Да са ни честити двата приза! Правителството отчете стоте си дни. Своите сто дни е редно да отчете и протестът.

Двама арестувани на протеста днес

Двама души са арестувани тази сутрин по време на протеста в София, предаде БГНЕС, позовавайки се на информация от БНР и МВР. Единият о...

Прочети повече

Какво оттук нататък?

Могат ли да продължат по досегашния начин - без водачи и със стратегия "ден за ден"? Могат ли партии да оглавят оттук нататък протестите? И има ли резон предложението на Борисов към Реформаторския блок да обединят усилията си за сваляне на Орешарски? Не са ли всъщност едни и същи целите на ГЕРБ и реформаторите, от една страна, и на гражданите от площад "Независимост", от друга? И не са ли повечето от хората на улицата всъщност симпатизанти и поддръжници именно на ГЕРБ и Реформаторския блок?

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Нека е ясно - взаимност с протестиращите е трудно достижима. Но с редица уговорки - би могло. И най-непримиримите в колоните на гражданите вече разбраха, че без промяна в тактиката Орешарски и Станишев трудно ще си тръгнат. Най-простата логика казва, че щом исканията на протестите са политически, политически трябва да бъдат и средствата, с които те трябва да се постигнат. За сто дни протестиращите не успяха (не си позволиха) да излъчат лидери. Световната история обаче е категорична - няма революция без водачи. Нашата - ако се случи - би била за "Гинес". Ама надали. Така, въпреки привлекателността си, българският прецедент, красивото българско гражданското движение от лятото на 2013 година със сигурност ще увехне. Бавно и безславно.

Разбира се, за да се случи това, първо Реформаторският блок трябва да узрее. Малките му лидерчета трябва да избият от главите си самочувствието, че са нещо по-специално. После - като ГЕРБ - да призоват членовете и симпатизантите си на протестите. Всеки ден! Който внимателно следи реакциите на протестиращите от последните седмици, забелязва, че и в тях има промяна. Сякаш вече не са така безапелационни и чувстват, че нещо липсва. Дали пък не е именно институционалността?! Може би! Каквото и да се случи обаче, който и да си позволи да пипа в душата на протеста, трябва да знае, че се е наел със специална мисия.