X
 
 

Мюнстер? Вече видяно.

3182 2
photo of Мюнстер? Вече видяно.
Снимка: Getty Images/Guliver
В едно интервю френският писател Мишел Уелбек бе казал, че истинският терористичен акт за него е бил "Шарли Ебдо". Другите по-късно - тези в Париж и този в Ница, макар и много по-кървави, общо взето попаднали във вече претръпналите негови сетива, както и, по думите му, в претръпналите сетива на сънародниците му. Още на следващия ден излезли да пият кафе, баровете били пълни, животът се завърнал бързо и без твърде голям траур.

Това, което стана в Мюнстер, донякъде започва да повтаря същата схема. Немските власти твърдят, че "няма данни за терористичен акт", което е по-скоро, за да се тушира тъкмо онзи публичен ефект, който тероризмът се стреми да постигне. Но дори и да не е такъв, обществената чувствителност е вече закърняла. Врязване на камион в хора? Видяно. И то няколко пъти. Разстрел на журналисти в редакция? Видяно. Взривяване на хора в концертни зали и ресторанти? Видяно. Какъв е общественият отзвук спрямо всеки атентат? Все по-малък, кратък, незабележим.

Терористичните и самоубийствени актове се инфилтрираха в ежедневието и неговата инерция се оказа по-силна от шока, който предизвикват. Тъкмо онази представа, в която тероризмът се опитва да влее ужас: че в един най-обикновен ден, докато ходиш на работа, може да се случи най-страшното, се оказа преобърната - това си остана най-обикновен ден, пък макар и с терористичен акт по средата му. Вече никой "не е" Мюнстер, никой не е "Je Suis", никой не е "Pray for...". Дори конформизма на Facebook, който предполага верижна реакция по смяна на снимки и куп други виртуални ритуали на съпричастност, спря да функционира. Ако се направи математически анализ на броя реакции в социалните мрежи между първият шок - "Шарли Ебдо", и последната драма - Мюнстер, вероятно ще се отчете толкова огромно разминаване, че човек би се запитал дали става дума за същото човечество.

Същото е. То е и по много подобен начин претръпнало към войната в Сирия. Каквото ще да става там, то е просто част от всекидневието. Нещо, за което се съобщава в късните международни емисии и общо взето служи за повод на форумни разправии. Ако сравните броя на онлайн коментари, които негодуват срещу войната въобще, с броя на тези, в които се води разпра кой е по-виновен за ставащото там - Русия или Америка, ще видите брутално превъзходство на втория тип разговори. Това, че умират хора, е безинтересно. Но това, че велики сили се сблъскват в района - крайно вълнуващо. По същият начин, по който съзнанието охотно приема, че у нас няма война и това е нормално, стига до момент, в който приема, че в Сирия има война и това е също нормално. 

В тази връзка - дават "Адската кухня" по телевизията. Не е ли супер интересно? 

Автор: Райко Байчев

Actualno.com

Етикети:

2 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 2 Анонимен преди 5 месеца Профил на трол?
    Не интересно. ТОВА Е ес. ВАШАТА европа бе байчев. ВАШАТА Друга НЯМА И НЯМА И ДА ИМА
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 5 месеца Профил на трол?
    Мдаааа....лѝьошьо Седларов....лѝьошоооо....
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Проучване: Правителството изживява най-к...

Правителството изживява най-критичния си период от началото на мандата. Доверието в институциите продължава да се руши, за първи път не...