Първо
Някъде около средата на 1995 г. се появи антологичният текст “Кой с кого ще се помири“ от Любчо Георгиевски, тогавашния безспорен лидер на ВМРО ДПМНЕ и следващ министър-председател на Македония. Текстът професионално, исторически и диалектически разглежда ситуацията около двете течения на историческата ВМРО (върховни и централистки), по-точно около ВМРО и борбата между така наречените леви и десни в Организацията, между тези, които (свободно тълкувано) бяха за социализъм или “фашизъм“. Това е моят опростен, но съществен поглед върху ситуацията по онова време. Основната теза беше, че няма национални различия между членовете на двете течения, че всички принципно се припознават като българи, а че става въпрос за вкоренени идеологически разделения, като продукт на влиянието на чужди фактори. Това бяха идеологически определения, които би трябвало да повлияят на националното самопризнаване на македонците и ВМРО като цяло. Последиците усещаме и до днес.
Още: 4 май - време на разделения и изгубени идеали
Второ
Текстът на Георгиевски беше широко прочетен, но реакциите бяха слаби, мълчаливи и приглушени. Македония все още не знаеше накъде ще се развият нещата, но няколко месеца по-късно в бюлетина на партията се появи памфлетът “Чакам те да дойдеш“, неподписан текст, който осъждаше и осмиваше възгледите на бъдещия министър-председател и говореше за “единството на македонската воля“ в новата държава и новата епоха. Това беше текст (неподписан) от млада група членове на ДПМНЕ, текст, вдъхновен от тъмните лона на ОДБ и написан от някои хора, тогава близки до лидера Георгиевски. Тази група “младотурци“ сложи край на всемогъщата власт на лидера, а след това, с течение на времето, се вписа в новата “ренационализирана/денационализирана/дебългаризирана/македонизирана“ ВМРО и зае позиции в държавата и партията.
Трето
Новото правителство в България, начело с Румен Радев, е на кръстопът, между желанията и надеждите за разрешаване на неяснотите с Македония, от една страна, и желанието на македонското ръководство да извърши някакъв вид „преврат“ в българската политика, от друга. Това е македонският поглед върху ситуацията, преплетен с желание за промяна на българската политика спрямо Северна Македония и заличаване на позициите, очертани в Договора за приятелство и добросъседство, както и във Втория протокол. В широко обсъжданите желания на македонските лидери за “нови срещи и споразумения с вече стабилното политическо правителство“ в България се крие капан за изнудване на някакво национално предателство на интересите на българите в Северна Македония. Усмихнатите лица на македонските висши ръководители и плахите желания за “нови срещи и разговори“ са бледа репетиция на подлостта на техните най-близки от ДПМНЕ, която Любчо Георгиевски преживя. Това е старата, сравнително успешна практика на националните плаващи кадри на ВМРО-ДПМНЕ.
Още: Опозицията в Скопие: България не отрича нашата идентичност (ВИДЕО)
Четвърто
Тези и подобни предложения не могат да минат нито от Румен Радев, нито от министъра на външните работи Велислава Петрова Чамова. Българското общество, след много десетилетия, е единодушно в искането си за зачитане на правата на българите в Северна Македония и за тяхното участие в управлението. Това са циментирани позиции на Българската академия на науките, Македонския научен институт и верифицирани от всички партии в българския парламент. Много отдавна, много отдавна София надмина амбициите на позициите „Кой с кого ще се помири“, за да преодолее и позициите, които някой “умен, превъзбуден и амбициозен, властолюбив българин/българи“ би предложил да напише текст от рода на “Чакам те да дойдеш“, обезценяващ политиката на сегашното и предишните правителства... това е отдавна минало време за София.
Пето
Снимка БГНЕС
Трябва да си спомним времето, когато Теодора Генчовска беше министър на външните работи на България и в неофициален разговор тя подчерта, че “промяната в Конституцията на Северна Македония, която ще включва и българите, трябва да се направи по такъв начин, че да се избегне мажоризация на нациите... следователно, при изброяването трябва да се спазва азбучният ред и първо да следват албанците, след това бошняците, след това българите и така нататък. Това би било единственото справедливо, както и включването на всички народи в работната част на Конституцията.“ Така че, трябва да има съществена, а не само козметична промяна в най-висшия македонски акт. По това време Велислава Петрова Чамова беше заместник-министър на Генчовска.
Още: Мицкоски за Радев: Не очаквам атмосферата с България да се промени
Шесто
Историята на “младотурските“ преврати днес би била, вместо драма, истински фарс – поне така казва Маркс. Идеята, че с изявления за разговори във време на “добросъседски отношения и стабилно политическо управление“ е просто клише, за да се замъгли реалността и да се промени оптиката на виждане на ситуацията. Македонските лидери знаят, че това са нереалистични очаквания, но се опитват поне да се пробват в света на политическото шарлатанство. Те знаят, че тук няма помощ, но “надеждата умира последна“.
Да, но това важи и за македонските българи и те вярват в “безсмъртието на надеждата и правилността на политиката на София към тях“.
Отдавна отмина времето, когато Любчо Георгиевски беше разпнат на кръст в името на фалшивата национална идея и склонността към изтърканите сръбски насоки за единство и братство на югославяните. Това е отминала епоха, както за македонските българи, така и за българските политици.
Ще видим решението скоро!
Още: "Вари ли се българска манджа в македонска тенджера?": Медия в Скопие за вписването на българите
Автор: Владимир Перев
