Брюксел - Време без широки усмивки

Първо

Е, случи се. България получи ново, мажоритарно, политическо правителство, с което трябваше да обсъди отношенията между двете страни и напредъка ни към Европейския съюз. Това се случи, в няколкоминутния разговор по време на закуска между българския министър Велислава Петрова-Чамова и нашия Тимчо Муцунски. Недоволни гласове отекват из македонските медии, както от продължителността на срещата, така и от начина, по който се проведе разговорът между двамата министри... въпросът е дали терминът “разговор“ изобщо може да се използва. В края на краищата нищо не беше както преди, от времето, когато Захариева и Генчовска бяха министри на външните работи, а Румен Радев беше президент. И на тези срещи македонската страна не беше доволна нито от резултатите, нито от начина на провеждане (помните ли знамената) на срещите, но все пак преобладаваха учтиви, а може би дори да се каже сърдечни тонове, съпроводени с широки усмивки. Тези усмивки накараха македонското ръководство да повярва, че “нещата ще се оправят по нашия (македонски) начин, просто е нужно време някой да окаже натиск върху България или Радев да бъде изпратен да пие кафе“. Това не се случи.

Второ

Този път беше различно. Велислава Петрова-Чамова се представи блестящо, носейки в момента цялата тежест на българската дипломация и предишните напразни опити на български (и дори европейски, американски) дипломати да придвижат нещата от мъртва точка. С равен, леко метален глас и леден поглед без никаква емпатия към отсрещната страна, без усмивки или дори като обикновена доброта, тя каза най-голямата истина: от Македония се очаква да бъде политически подготвена да приложи позициите, очертани в Споразумението за добросъседство и други актове. Веднага стана ясно, че терминът реформи, толкова любима дума на македонските политици, за да заблуждават нашата и международната общественост, не се използва. Реформите са очевидни!

Още: Кой още ги нарича "северномакедонски партньори": Муцунски май трябва да привика американския посланик

Трето

Докато българският министър “дисциплинираше“ дипломацията ни, а европейските политици нямо наблюдаваха и мълчаха, лидерите на партиите в Македония се кълняха в “европейския път“ на страната като “единствено възможен“, обиждайки се с недостойни думи и обвинявайки се във всякакви престъпления – както политически, така и финансови. Европа мълчи и наблюдава, чакайки македонските политици да започнат своите физически насилствени сблъсъци и междуособици. Европа, за която мислим толкова лошо, все още е институция и организация с някакъв морал (да, тя си има свой собствен морал!) и е под нейното достойнство да се снишава до нивото на македонските политически насилници, за да разчисти техните бъркотии.

Още: Преди явно са били неконкретни: Македонското правителство предприема конкретни стъпки за възстановяване на диалога с България

Четвърто

Снимка БГНЕС

Родоначалник на македонското политическо и криминално насилие е беглецът, бившият премиер Никола Груевски. Нещата започнаха с палежите на колите на опонентите, кулминирайки в аферата “шамари в Центъра“, която трябваше да покаже безкомпромисния характер на неговото управление. Днешният груб и некултурен агресивен политически израз на Мицковски е само елементарно наследство от неговия предшественик и ментор. Това е духът на Груевски и постепенната “демакедонизация“ на нашето общество, потенциалната и очевидна агресия към инакомислещите и безпрекословното подчинение на лидера. Това са истинските характеристики на посткомунистическата ДПМНЕ, пазител на болшевизма и сърбизма в Македония.

Пето

Следователно, всякакви нови назначения на ниво министри или премиери само ще объркат обществеността, ще продължат антибългарската истерия в Северна Македония и ще стигматизират допълнително македонските българи. Македонското ръководство трябва само да бъде предупредено да изпълнява политическите си задължения и да ги прилага в нашето законодателство. Дипломацията трябва да бъде насочена срещу злокачественото влияние на белградските националистически и експанзионистични структури, чиято крайна цел (както винаги) е била елиминирането на България от балканската и европейската политическа сцена... понякога дори физическо, геноцидно елиминиране.

Още: Кани я официално: Муцунски иска втора първа среща с външната ни министърка

Шесто

Македонските българи познават генезиса на злото и корените на разногласията по линията България-Северна Македония. Изявлението на Велислава Петрова само отвори вратата към възприятията за нашата политическа депресия. Вниманието на българската дипломация трябва да бъде насочено към Белград и по-специално към президента Вучич. Огромната сръбска пропагандна машина, през портали, радио и телевизия, и най-вече през социалните мрежи, смила и трови българската национална същност в Македония и активно превъзпитава младите поколения в духа на титовизма/югославизма, за да го определи накрая като антиалбанска и антибългарска доктрина в Северна Македония. По този начин историята на Македония и македонските българи се променя и дебългаризира, давайки им фалшиви знания за самите себе си и възпрепятствайки развитието не само на македонския народ, но и на българското племе като цяло.

Още: Македонският външен министър обвини българския в лъжа: Не сме имали среща, не ни наричайте северномакедонци

Македонските българи очакват продължаване на политиката за защита на техните права…

Автор: Владимир Перев