Още през февруари, когато обяви, че оставя президентството и влиза в активната политика, Румен Радев обеща, че ще разгради “модела Борисов – Пеевски“. Това се превърна в неговата мантра по време на цялата предизборна кампания. После, неусетно някак, имената изчезнаха и Радев започна да повтаря, че ще счупи “олигархичния модел“. Изобщо, обеща ни голямо чупене. В първите си дни в управлението се закани да “счупи галопиращия тренд да цените“. До момента нищо не е успял да счупи, освен може би хатъра на някои от избирателите си. Защото, накъдето и да погледнем, той не само не разгражда, а надгражда модела, на който люто се закани. Примери не липсват.
Добре охраняван модел
Да припомним, че в зората на своето пребиваване в парламента мнозинството на Радев отказа да свали охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски, които все още са пазени от НСО. Не им била работата това на депутатите. Била работа на правителството. Правителството, което успя да си спретне вече няколко заседания, не дава вид, че се вълнува по въпроса. Нищо чудно, ако някой го повдигне, да каже, че в момента си има по-важна работа. Да чупи ръста на цените например. Или да дири из министерствата “скрит дефицит“. Мисълта ни беше с горния пример да покажем, че моделът не само не се разгражда, но и все още се охранява за сметка на данъкоплатеца.
Още: ГЕРБ, Пеевски и "Възраждане" подкрепиха спорните мерки на управляващите за контрол на цените
Аватарите с “главно Д“
Да вземем и друг пример, гарниран с някои сходства. Трима от аватарите на Радев (той гледа да си мълчи и ги пуска най-често тях пред медиите), сколасаха да се изравнят с Пеевски по “дружеско“ отношение към журналистите и към политическия опонент. Най-напред Антон Кутев рече “нашето Народно събрание“ е различно от “вашите Народни събрания“. Все едно, че 109 от останалите в опозиция народни избраници нямат избиратели, а са просто натрапници някакви, наематели на “Прогресивна България“. Да си припомним как неведнъж и дваж Пеевски говореше за “държавата с главно Д“ и още: “Аз, аз няма да позволя това някой да тресе страната!“, все едно България му е бащиния.
После Слави Василев се закани той да посочва журналистите, които да го питат, но само ако иска. Да си спомним “мисирките“ на Бойко Борисов и как се отнасяше Делян Пеевски към журналистите, които много го питаха. Най-малкото, пиарката му, вездесъщата Велислава Кръстева, питаше заканително “вие от коя медиа сте“ и им вземаше пропуските за парламента.
И накрая, новоизлюпеният вицепремиер по човешкото развитие (?!) Иво Христов нарече опозицията “партии с отпаднала необходимост“. Един дъх разстояние делят него и Антон Кутев от “Музея на сглобката“ на Пеевски и отношението му към опозицията, на което се нагледахме в няколко парламента.
От “Магазини за хората“ до “справедливи цени“
Няма как да подминем заканата на Радев да “счупи галопиращия тренд на цените“. Речено – сторено. Радевото мнозинство чевръсто произведе някои законодателни промени, които звучат твърде познато. Веригите да обявяват цените си, макар и в по-дълъг срок. Че те и сега го правят. Да дават обосновка на цените си, което са задължени да правят и сега. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) да имат повече правомощия. Да припомним, че тези три мерки вече са приети от минали народни събрания не без благословията на депутатите от ГЕРБ и Пеевските такива. Значи в случая надграждаме още-то на неясното още. Цените след тези мерки не само, че не се укротиха, но се вдигнаха още повече.
Снимка БГНЕС
Е, има и едно нововъведение – понятието “справедливи цени“. Няма такова понятие нито в икономиката, нито в търговията, нито в ценообразуването, в един глас казаха не само икономистите и търговците, а всички хора с малко ум в главата си. Това понятие се родее с бисерите на Радев за “скрит дефицит“ по това, че и те не съществуват в икономическата наука. Сега за “спрведливите цени“. Те не са задължителни. Те са пожелателни. Засега. Нищо чудно, ако някой търговец откаже да се напъха в тях, да излезе лош. И много санкциониран. “Справедливите цени“ са нещо като магазините за хората на Пеевски. Хем ги имаше, хем ги нямаше, хем едни хора, които отговаряха за тях, се нагрухтяха с едни големи заплати, хем накрая ги закриха. Та така и “справедливите цени“.
Те приличат на нещо, изплувало от времето на правителството на Жан Виденов. Тогава имаше един държавен чиновник, Димитър Гривеков се казваше. Беше шеф на Националната комисия по цените. Та той стана жертва на горчив черен хумор. Хората, като гледаха как цените хвърчат нагоре, казваха, че и клетият Гривеков втрещено наблюдава тези цени, без да може да предприеме нищо. Но си имаше цяла комисия човекът. Та очаквайте и комисари (на държавна заплата) по “справедливите цени“.
По кадрите ще ги познаете
И накрая, нямаме време да се занимаваме с всички кадрови открития в правителството на Румен Радев, че и в парламента. То не бяха заместник-министърки с конфликт на интереси, то не бяха магистрати, назначени от Пеевски, то не бяха бивши адвокати на шуренайката и баджанайката на някой от “олигархичния модел“. Доста от тях пръкнали се от кастинга за политици на покойната партия “Има такъв народ“ (ИТН).
По едно нещо удивително си приличат. Всички, почти без никакво изключение, са от първия, втория и третия ешелон служебни правителства и съветници на Радев. Няма да ги изброяваме поименно, ще се ограничим само с Николай Копринков (Копринката). Само да вметнем, от дежурна дъвка на Пеевски и Борисов срещу Радев, този човек се превърна в “незаменим“, “деен“ (по скалата на Иво Христов и Антон Кутев). А от страна на Пеевски и Борисов по темата се възцари мълчание. Как да не заподозре човек омерта - “не пипаш нас, не пипаме Копринката“. Това вече е подплатено с някои внушителни мнозинства в парламента. На тема мерки срещу цените и съдебна реформа например.
Още: Радев вече не е "мистър кеш": ДПС на Пеевски хареса мерките на управляващите за цените
Последно, за кадрите от първи и втори ешелон на настоящия кабинет. Докато управляваха в служебните правителства на Радев, имаха предостатъчно власт поне да започнат да разграждат меко наречения “олигархичен модел“. Служебното правителство на Андрей Гюров показа не само, че може но и как се прави това. Служебните министри на Радев можеха, но очевидно нямаха желание. Защо ли?
Автор: Спасиана Кирилова
