Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между двете страни, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Гостуването на Рубин Земон, известен македонски университетски професор и етнолог, етнически египтянин, бивш депутат и лидер на партията ПОЕН, днес член на изпълнителния съвет на опозиционната партия СДСМ, в български подкаст (Коридор 8), предизвика бурни и лавинообразни реакции в македонската политическа, социална и медийна общественост.
Още: Логиката на Мицкоски: Македонската опозиция и в ЕС са българофили
Именно Земон, отговаряйки и дискутирайки по темата за македонската етнонационална идентичност в края на ХІХ и началото на ХХ век, казва нещо в контекст, перифразирам: Кръсте Петков Мисирков и Димитрия Чуповски са много по-заслужили за създаването и контекстуализирането на етнонационалната македонска идентичност от Гоце! Какъв е проблемът с подобно твърдение, ако се знае, че то вероятно е най-близо до истината? Ами нищо, освен че говорим за изключително истерично, изключително исторически неграмотно и необразовано общество, в което абсолютно не можеш да започнеш да водиш цивилизован и аргументиран дебат, в който ще си оспорваш аргументите и тезите. Не! Само атаки, обвинения и тормоз, ако изразяваш различна позиция, различна от тази на приемане, както в официалния македонски историографски материал, така и в „разказа сред народа“, за това кой е Гоце Делчев и каква е ролята на Гоце Делчев за Македония, за македонския народ и македонската идентичност.
Кой и какво беше Георги (Гоце) Делчев?
И то е, нали, че той е „най-великият македонски син, който беше водач и лидер на Организацията, неин организатор, умът, сърцето и силата на организацията“. И така нататък, нито кога и къде е роден, къде е завършил основното и средното си образование, дали е завършил колеж и в кой град и университет. Нищо от това! Дори съм убеден, че 99% от етническите македонци не знаят, че всъщност името му не е Гоце, тоест не знаят истинското, реалното и единственото официално му име: Георги Николов Делчев. Нека разбера, ако такива бяха реакциите на простолюдието, щях да имам обяснение донякъде, но не мога да разбера истерията на тонове политици, чиновници, журналисти, медии и други социални деятели, които веднага се втурнаха да осъдят, разчленят и сложат на стълба на срама етнолога Рубин Земон. Бил съм на негово място много пъти, защото и аз съм изказвал неприятни истини в ушите на македонския народ.
Благойче Атанасоски
Но за разлика от мен, който не чувствах нужда да се извинявам, защото вярвах, че казвам истината и само истината, този наш известен общественик се извини на обществеността, като каза, че Гоце Делчев е велика фигура за македонската история и че няма намерение да релативизира или още повече да отрича историческата му роля за Македония. Случилото се със Земон е доказателство за това колко незряла е Македония, дори в двадесет и първи век, в ерата на дигитализацията, на достъпността и наличността на архиви, архивни документи, биобиблиографски материали и данни, за това, че не е отворила дебат и е конфронтирала историческото минало и историческите факти. Друг наш общественик и политик, добре познат в обществеността, З. Ефремов от Щип, в гостуването си при най-известния ни журналист В. Ефтов, сам заяви, че един от много известните и признати наши историци (Т. Чепреганов) му е казал, че е ненационален, непатриотичен човек, заради книга, която е издал, в която Ефремов е публикувал исторически факти за исторически личности. Когато Ефремов попитал Чепреганов (също и този щипчанин): „Добре какъв е проблемът, нима в публикуваните материали няма истина или известен исторически факт“, последният отговорил: „Всичко е вярно и точно, но македонският народ все още не е готов и не желае да чуе историческата истина!“ Моля?!
Ще ни дойде ли някога (историческата) национална мъдрост?
Да признае публично един университетски професор по история пред човек, много добре запознат с македонската история, че „македонският народ все още не е бил готов да чуе истината“, е изключително карикатурно, нелепо, трагично и дори смешно, ако щете. За съжаление смешно! Е, кога ще бъде готов? След около осемстотин години, кога ще научи, че Иван Михайлов е бил най-великият етнически македонец, борил се за свободата на македонския народ, нареждайки убийството на всеки, който е казал, че македонците всъщност са българи? Тогава ли някой нов македонски патриотичен Чепреганов ще излезе пред македонската общественост и ще ѝ каже историческата истина?! Много пъти съм писал за карикатуризираната официална македонска историография, предавана от македонски историци и особено от македонски лели исторички, и съм я критикувал, дори съм ѝ се подигравал. Но да чуя официален университетски професор по история да казва, че „твърде рано е на македонския народ да му се каже истината“, е твърде много за мен и моя вкус. Тъжното е, че за нас няма спасение!
