Днес, 14 май, България излиза на голямата сцена на "Евровизия", за да се бори за място на финала в събота. Нормално, еуфорията е голяма, защото "Bangaranga" е типът песен, която със сигурност може да прескочи полуфинала. Интересна обаче е линията, по която канализираме тази еуфория.
Още: С надежда за финал: България излиза тази вечер, за да покори "Евровизия" (ВИДЕО)
Един дол дренки
От дни социалните мрежи прегарят от приповдигнати призиви целокупното българско войнство по света да се вдигне и да подкрепи Дара. Образът на митичните българи в чужбина, които ще имат право да гласуват за Дара, отново изпълва с плам и надежда колективното ни съзнание.
Само че ако има урок, който нескончаемите избори през последните две десетилетия са ни научили, той е, че българите в чужбина са абсолютно същата стока като нас. Нито по-добри, нито по-умни, нито по-активни.
Много пъти възлагахме надежди на българите в чужбина за нестандартен, необременен и мъдър избор, само за да се окаже накрая, че те гласуват така, както и ние, толкова, колкото и ние.
Източник: БНТ
А ние не сме особено активни по отношение на "Евровизия". Най-голям интерес имаше към избора на изпълнител в националната селекция, когато вота си дадоха внушителните 80 000 души... Един Сливен народ. Когато трябваше да се избира песен, активността беше дори още по-плачевна - "Bangaranga" беше избрана от няколко пъти по-малко хора. Толкова ни е ентусиазмът и патриотичният интерес към представянето на България.
Такава ще е и активността тази вечер на българите в чужбина, на които им се занимава - добра като потенциал, лоша на изпълнение. Защото ако се чудите, на последните финали държавите, в които има големи български общности, не дадоха особено много точки на България.
Не са важни българите, важна е Европа
Което води до вторият проблем с неразбирането на механиката на "Евровизия". Мнозина си мислят, че понеже много си харесваме песента и много си подкрепяме изпълнителя, ако убедим българите в чужбина на гласуват масово, това ще ни гарантира успех.
Уви, истината е друга. Българите в чужбина нямат особено значение. Защото нямат особена тежест. На фона на многомилионната публика в цяла Европа, българските емигранти не могат да решат нищо. Затова трябва да престанем да се фокусираме върху тях и да обърнем поглед към истински важната публика - европейците. Тях трябва да впечатлим. Само песен, която събира широка европейска подкрепа, може да бъде успешна на "Евровизия". Само песен, която събира гласове от всички държави, а не само от онези, в които има диаспора, може да се бори за победата.
Ако Дара се класира за финала, това няма да е заради българите в чужбина. Тя ще се класира, защото е убедила Европа да танцува в ритъма на "Bangaranga".
Автор: Десислава Любомирова
