Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между двете страни, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
През 2015 г. на индонезийския остров Ява, на седемдесет и девет години, почина авторът на вероятно най-четената и цитирана книга за нациите и национализма, Бенедикт Андерсън. В бестселъра си „Въображаеми общности: Размисли върху произхода и разпространението на национализма“ (1983 г.), англо-ирландският учен и историк обясни основните фактори, които водят до появата на национализма и неговите последици. Нациите, според него, са „въображаеми“, утопични или виртуални, наред с други неща, защото членовете дори на най-малката нация никога не познават всички останали в общността (срещали ли сте съответно всички македонци през живота си , или българи?), но това не е пречка за тях да развият ментален образ на нацията като цяло, към която принадлежат и с която се идентифицират. В същото време това не е възможно без да се очертаят сравнително ясни граници между „нас“ и „другите“, при които ние, естествено, сме не само различни, но и по-добри от всички онези, които не принадлежат към националното „стадо“ (тълпа, стадо и т.н.). Тази „хоризонтална другарска връзка“ е причината не само за убийството на други, но и за доброволното отиване на смърт на онези, обзети от илюзията за тази по същество уязвима и абстрактна общност.
Благойче Атанасоски
Трябва да се поставим на мястото на другия!
Много пъти в моите интервюта, колонки или публични изяви съм казвал и подчертавал, че за да разберем трудните исторически спорове и проблеми на Балканите, винаги е нужно да се „поставим на мястото на другия“, тоест, за да се разберем като цивилизовани и напреднали нации, е необходимо да се вслушваме в аргументите на другите, да видим дали наистина са „прави за нещо“. Напротив, в двадесет и първи век, вместо да напредваме по този въпрос, ние тотално регресираме. В кулминацията на „македоно-българския проблем, по отношение на историята, идентичността и езика“, вместо да видим постепенна градация към разбиране на аргументите на другия, виждаме окопна обстановка, която след това се превръща в ежедневни обиди в социалните мрежи от обикновени граждани: „татаро-монголи, фашисти, българо-цигани или примати на Тито, прости макета и други подигравки“ и подобни нископоставени и нецивилизовани речникови реплики, които за мен са под всяко човешко достойнство.
Благойче Атанасоски
Но когато политически фигури и членове на обществото надхвърлят добрия тон и политическия вкус на изявленията и взаимната комуникация в публичното пространство, тогава дяволът е взел шегата. Някога първият министър на външните работи на независима Македония, университетският професор по международна политология Денко Малески, пише в колонката си за известен македонски ежедневник, че най-близо македонците и българите биха били до решение в момента, в който българската научна мисъл, българската историография, но и българският манталитет, общественото мнение приемат тезата, че македонският език има свой собствен континуум на естествено и историческо развитие и по този начин генезисът на създаването на съвременната македонска нация в края на XIX и началото на XX век има естествен ход на развитие, наистина много различен от развитието на българската, сръбската, гръцката и ако щете, дори албанската нация. И че тя всъщност не е създадена „за една нощ“ с решение на Коминтерна през 1934 г., или още по-ужасяващо с „указ на другаря и маршал Тито“, непосредствено след края или в самия вихър на Втората световна война.
Но от друга страна, много повече македонската историография, македонските историци, македонските политици, но и македонският етнически народ, трябва да приемат прословутата историческа истина, че онези революционери от периода преди и следилинденски ят период , онези възрожденци и писатели, особено от деветнадесети и началото на двадесети век, са се смятали за етнически македонски българи, в съответствие с историческите съображения и констелации.
Истината е някъде по средата!
Ще се случи ли това? Абсолютно не! Нито сега, нито някога в бъдеще. Не съм песимист, а просто реалист. Ние на Балканите не сме нито французи, нито германци, в името на бъдещето, да заровим брадвата от миналото. За да разберем сложността на създаването на македонската нация, не бива да се „сляпо вкопчваме в тояга“ само в определени събития, персонажи и произведения от нашата близка история. И да ги виждаме поотделно. Напротив, трябва да контекстуализираме всичко, за да открием истинската реалност и истина. Затова винаги съм го давал примера на Димитър Влахов, политически активист и деец, роден в Кукуш(1878 г) , починал в Белград(1953г). А той е бил османски , български, югославски и накрая македонски политик! Какво е Димитър Влахов по отношение на етнонационална принадлежност?! Етнически македонски Българин? Етнически македонец, в днешния смисъл на думата? Може би югославянин?! Хм, с доза цинизъм знам „правилния“ отговор, тоест как бих отговорил на този съществен въпрос. Просто се страхувам, че нито днешният съвременен български народ , нито днешната съвременна македонска нация ще могат да ме разберат.
