Стотици хора протестират в центъра на София с искане за радикална съдебна реформа.
Коментар на редактора
А защо не хиляди? Или стотици хиляди?
Мотото на вчерашния протест беше "Ще метем". Харесва ми - силен слоган, който обещава промяна и би привлякъл народонаселението. Обаче не привлече. Добре поне, че новината гласеше стотици, а не десетки протестиращи. Ако беше станало последното, то ситуацията щеше да е отчайваща - за гражданското самосъзнание говоря.
Впрочем, не че ситуацията не е отчайваща - имам предвид както гражданското самосъзнание, така и държавата като единица.
"Има ли смисъл"
Разбира се, че хората са недоволни, разбира се, че им е писнало и искат не просто да изметат, а да изринат всички от Народното събрание. Но отчайващото нищоправене и подмитане на проблемите от страна на властимащите и властпрактикуващи ни принуди да не се интересуваме. Не искаме да протестираме, защото ни призлява като виждаме, че и след този напън няма да има промяна. Защото се чувстваме като болен от рак в последен стадий, когато вече няма спасение. Тогава искаш просто да си поживееш за последно и да си затвориш очите. Затова хората си пътуваха в метрото и не отидоха на протеста в центъра на София. Въпреки че знаеха за него. И с радост биха измели всички от парламента.
Ние си затваряме очите и не протестираме, защото не сме полицаи, таксиджии, синдикално представени работници. Ние сме просто граждани. А на гражданите никой не обръща внимание, нищо, че държавата е тук, за да ни служи или поне държавата, която България твърди, че е. Става ясно обаче, че държавата България - тази, която всъщност е, е феодална структура, обслужваща интересите на привилегированите, които удобно контролират всички форми на власт. Защото ако на обикновен гражданин му потрябва съд, полиция или лекар, в най-добрия случай ще се надява да излезе жив. За да се оправяш тук, трябва да буташ пари или да имаш връзки, а винаги ще се намери някой с повече пари и повече връзки. И няма какво да си говорим, че имало и читави в системата. Чист късмет е, ако попаднеш на читавия.
Въпросът е защо не протестираме? И не трябва ли?! В Румъния тази година правителството подаде оставка след масови протести, в Сърбия тази седмица уволниха министъра на отбраната заради сексистко изказване. Ние по-смотани ли сме или градим отчаянието си на минали събития, като липсата на реакция (въобще не говорим за оставка) от правителството, когато започнахме да протестираме през 2013 г.? Тогава продължихме. Бяхме обаче заметени с надеждата, че всичко ще се забрави, а представата, че "Няма смисъл" добре ще се нагнезди в съзнанието ни.
Обаче с отчаянието шега не бива. И е ясно, че сега властимащатите трябва да са много, много внимателни. Защото виждат, че гражданската инициатива за протест е налице, а масовото народно недоволство се отключва от гаф (пример - Делян Пеевски и ДАНС). Може и би заради това премиерът се крие и не коментира. Трябва да е много внимателен, не се знае кого ще засегне. А дали го интересува, ако засегне гражданите?
Е, малко е студено, но и тази вечер ще има протест. И дано вълната измете, защото не просто трябва да са внимателни, а да се страхуват. А протестът е доказателство, че нещата не са наред.
