Сандов на Съвета за зелената сделка: Промяната в климата може да е най-голямата икономическа възможност на това столетие

„Щетите, които климатичните промени вече нанасят, ще ни струват все по-скъпо. Ценни десетилетия бяха загубени в отлагане на неотложното и много народи се оказаха заложници на стари разбирания, технологии и модели на развитие. Желанието да вървим по пътя на най-малкото съпротивление, оказва се, води назад, а не към бъдещето. Предизвикателствата обаче са и възможност. Промяната в климата може да се окаже най-голямата икономическа възможност на това столетие. И ако е вярно, че интелектът се мери по способността ни да се справяме с предизвикателствата и да се възползваме от възможностите, то наш общ дълг е да подходим разумно и към проблема, и към произтичащите от него възможности“, заяви вицепремиерът.

Британски анализ: Докато има война в Украйна плюс стремежът към повече екология, на Запад сметките за петрол, газ и ток ще са по-високи

Докато Запада търси скъпи алтернативи на руските въглеводороди, по-малко принципните страни получават достъп до енергия на много атракт...

Прочети повече

От създаването си преди повече от две години, Съветът проведе две заседания без да успее да създаде работещ механизъм за диалог със заинтересованите страни. Новото правителство въведе промени в механизма на работа, за да гарантира по-широко участие в предлагането на решения по пътя към декарбонизация. За целта са сформирани и ресорни комисии, които ще съсредоточат работата в конкретни теми: енергиен преход, устойчива мобилност, енергийна ефективност и преодоляването на енергийната бедност, таксономия и устойчиви финанси, кръговата икономика, адаптация към климатичните промени, както и комуникация на процесите по зелената трансформация.

Бюджетът на ЕС предвижда над 15 милиарда лева за България, срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения, допринасящи за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Процесът ще е сложен и за да е успешен е необходимо да се управлява прозрачно, с участието на всички заинтересовани страни.

„В работата по сформирането на този Съвет се постарахме да зададем рамката така, че да включим всички заинтересовани страни във взимането на важните решения по пътя към декарбонизация на икономиката ни. Стремежът ни е да работим по един прозрачен и открит начин. Да изградим доверие помежду си и заедно да покажем, че това е правилният път, независимо от това кой е начело на правителството. Зелената трансформация ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, правилните ходове и подкрепата от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които светът е изправен в момента“, подчерта вицепремиерът Сандов.

В своето заседание Съветът прие годишна програма и определи датата 8 юли 2022 за стартиране на Комисията по енергиен преход (КЕП). Комисията за устойчива мобилност (КУМ) ще проведе първата си среща през следващата седмица. Кандидатури за членове могат да се подават до четвъртък, 7 юли, а участие в работата на комисиите могат да вземат организации, институции и представители на бизнеса с доказана експертиза и опит в посочените области. След провеждането на първите срещи на КЕП и КУМ, Консултативният съвет за Зелената сделка ще отвори покана за включване и в другите ресорни комисии. 

Радан Кънев: Зелената сделка в сегашната военна ситуация се нуждае от много сериозно преосмисляне

"Зелената сделка в сегашната военна ситуация се нуждае от много сериозно преосмисляне, не от отмяна, защото голямата част от нея днес е...

Прочети повече

В този процес България трябва да развие капацитет и механизъм за активен диалог в рамките на реформите по Плана за възстановяване, политиките за декарбонизация и целите в рамките на Европейската зелена сделка.

Повече информация за КСЕЗС: http://saveti.government.bg/web/cc_2002/1