Светът не се справя със задачата да помогне на страдащите

Преди дни почина 17-годишната Ноа Потховен. В ранна детска възраст тя е била подложена на сексуално насилие. В продължение на няколко години Ноа се е борила с тежка психическа травма, страдала е от депресия и хранително разстройство, и накрая не ѝ останали сили. Новината за смъртта ѝ предизвика буря от реакции по целия свят, защото първоначално бе съобщено, че за да умре ѝ е било помогнато в клиника в Холандия, където е разрешена евтаназията на деца над 12-годишна възраст, ако родителите не са против. 

Предстои най-голямата хуманитарна криза за XXI век

На територията на сирийската провинция Идлиб, контролирана от опозицията, живеят около три милиона души. Сред тях, по данни на ООН, око...

Прочети повече

Това се оказа неистина: Ноа действително се е обърнала с такава молба в клиниката, но ѝ е било отказано. Тя умира в дома си, след като престава да се храни и да пие вода. След съвет с лекарите родителите ѝ решават да не се намесват. Макар и различен от първоначалната информация случаят отново привлече вниманието към проблема за евтаназията: трябва ли тя да бъде законна и ако да, за кого и при какви обстоятелства?

Много борци за правата на човека сам да реши дали да живее или да умре припомнят мъчителните физически заболявания: тежки форми на рак, хронични болки, други незлечими недъзи. Те говорят за възрастни хора, които са в последния етап от живота си. Но и това не е всичко. Вече съществува възможност да се самоубиеш в специални клиники, ако страдаш от психическо заболявания. 

През 2018 година холандски лекари помогнаха на 29-годишната Аурелия Брауверс, като ѝ предоставиха отрова. Тя се намирала в дълбока депресия, диагностицирана е с гранично разстройство на личността и не виждала никакво бъдеще за себе си. Така започва своята статия журналистката Джосефин Холмстрьом за шведското издание Svenska Dagbladet. Ето нейният разказ от първо лице:

"Тази тема ми е близка поради лични причини. Когато бях тийнейджър имах анорексия, от малка се борех с обсесивно-компулсивно разстройство. В най-черните моменти понякога ми се струваше, че смъртта е изход. Има много жизнерадостни хора, които са преживели подобни тежки времена: психологът Кристер Олсон осем години е живял в дълбока депресия, която описва в книгата си "Пътят назад". В най-лошите моменти той "без колебание е бил готов да умре", както сам разказва в свое интервю за в. Dagen. Много хора с психични разстройства виждат себе си в неговите описания. По думите на Ан Хеберлайн човек не иска да умре, а просто не му се живее. 

Социалните мрежи - враг на човечеството?

Германският философ Маркус Габриел изказа остра критика за социалните мрежи в интернет. Според него главната опасност за човешкия мозък...

Прочети повече

Никога не съм планирала самоубийство сериозно, но имах периоди, когато животът ми се струваше непоносим. Срещах се с много млади хора, които се лекуват в болница заради суицидни мисли. Ако обществото и лекарите започнат да се отнасят към евтаназията като към приемлива алтернатива, желанието на тези пациенти да умрат внезапно ще стане по-легитимно и по-лесно изпълнимо. Мен ме плаши обществото, в което самоубийството може да стане нормално. 

Друг проблем на евтаназията е как отношението към нея ще се отрази на представата за ценността на човешкия живот. През 2008 година в швейцарска клиника, където помагат на хората да се самоубият, почина 23-годишен англичанин. След нещастен случай той се парализира и никога повече не би могъл да играе ръгби. За него тялото му се превръща в затвор и той сметнал, че животът му е приключил. Родителите подкрепили радикалното му решение и заедно с него заминали за Швейцария.

Асоциацията на хора с гръбначни травми реагира с възмущение на решението на лекарите. Нима травмата може да бъде основание за одобрение за евтаназия? Няма ли друг смисъл в живота освен спорта? От моя гледна точка в дадения случай към човека са се отнесли така, както се отнасят онези, които смятат, че трябва да се направи аборт, ако при детето е открит Синдром на Даун. Тук се проявява приетото в обществото презрение към слабия. 

Какво трябва да се случи с тези хора с увреждания, които не получават помощ от социалните работници?  Трябва ли да им предложим, одобрена от държавата възможност за самоубийство, след като вече не могат да излязат от дома си и да живеят нормално? Не, светът, в който евтаназията е една от алтернативите не е хуманен свят. Това е свят, в който ние не сме се справили със задачата да се грижим за страдащите."

Евтаназията отново се превърна в предизборна тема в Испания

Испанската полиция съобщи, че е арестувала мъж, който е помогнал на сериозно болната си жена да се самоубие. Случаят съживи обществения...

Прочети повече