Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Китай има нужда от руски въглища, Москва се нуждае от нови клиенти

20 май 2022, 16:31 часа • 4520 прочитания

Китай купува рекордни количества евтини руски въглища, дори когато западните нации атакуват Москва със санкции заради инвазията в Украйна.

През април втората по големина икономика в света не само закупи рекордни количества въглища от Русия, но и премахна вносните мита за всички видове въглища, което според анализаторите ще бъде от полза основно за руските доставчици, посочва CNN.

Вносът на въглища в Китай от Русия почти се е удвоил между март и април, достигайки 4,42 млн. метрични тона, според данни на Refinitiv. Русия изпревари Австралия като вторият най-голям доставчик за Китай през миналата година и сега съставлява 19% от вноса на въглища, спрямо 14% дял за март.

Процъфтяващата търговия с въглища стимулира и двете страни. Въпреки смелите обещания за справяне с климатичната криза, Китай сега е фокусиран върху издигането на икономиката си след период на спад и се нуждае от въглища, за да захранва електроцентрали и да произвежда стомана за инфраструктурни проекти. Русия отчаяно се нуждае от нови клиенти за своите изкопаеми горива, тъй като Западът избягва федерацията.

Китай, най-големият купувач на въглища в света, обеща през 2020 г. да стане въглеродно неутрален до 2060 г., но след сериозния недостиг на електроенергия за милиони домакинства и предприятия в края на миналата година, страната увеличи потреблението си на въглища.

Вносът на въглища нарасна с 64% през 2021 г., а вътрешното производство достигна рекордните 4,13 млрд. метрични тона. Тази година се очаква тези цифри да бъдат още по-високи, тъй като президентът Си Дзинпин дава приоритет на инвестициите в инфраструктура с цел съживяване на икономиката.

Миналия месец Китай внесе рекордните 1,09 млн. метрични тона морски коксови въглища от Русия, което е с 10% повече в сравнение с април миналата година, според Матю Бойл, водещ анализатор в сферата на сухите насипни товари за компанията за анализи Kpler. Коксови въглища се използват за производство на стомана.

Предпазливо начало на танца Китай-Русия

Търговията с въглища между Китай и Русия намаля малко след като Москва нахлу в Украйна през февруари и западните страни започнаха да удрят Русия с безпрецедентни санкции. Китайските банки първоначално не са били склонни да предоставят финансиране за покупки на руски стоки, твърди Reuters.

„След като Русия започна атаката, китайците и много други купувачи първоначално намалиха покупките, за да оценят риска от вторични санкции.“, казва Лаури Миливирта, водещ анализатор в базирания в Хелзинки мозъчен тръст Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух.

До март това нежелание се изпари. „Когато стана ясно, че ЕС не предприема бързи действия за забрана на вноса и това попречи както на САЩ, така и на ЕС да наложат по-широки санкции, които биха засегнали други купувачи, се отбеляза скок в покупките вследствие на латентно търсене.“, добавя Миливирта.

Оттогава Европейският съюз одобри забрана за руски въглища, която трябва да влезе в пълна сила от август. По-рано този месец ЕС също така предложи да се забрани целият внос на руски петрол в срок до шест месеца.

Евтини въглища

Така Китай не само купува много руски въглища, но ги купува с голяма отстъпка. Русия е третият по големина износител на въглища в света и световните цени на суровината се повишиха, след нахлуването в Украйна. Цената на фючърсите за въглища на ICE Newcastle се е повишила с повече от 40% от началото на март.

„През последните месеци санкциите създадоха рязко раздвоение на глобалния пазар на въглища, транспортирани по вода, тъй като много вносители вече не могат или не желаят да внасят въглища от Русия“, казва Тоби Хасал, водещ анализатор за проучване на пазара на въглища към London Stock Exchange Group.

Тъй като групата от купувачи става все по-малка, тези вносители, които могат и желаят да купуват въглища от Русия, „плащат много по-ниски цени за тази доставка в сравнение с въглищата от други вносители“, казва Хасал.

През април първокласните руски коксови въглища, доставени до пристанището Дзинтан в Северен Китай, бяха на цена от 2710 юана (403 долара) за метричен тон, посочват данни на китайския анализатор на данни за световните пазари на суровини MySteel. Това е на фона на 475 долара за американски коксови въглища, доставящи се на пристанището, и 423 долара за въглища, добивани в Китай.

Изгодните цени се запазват и този месец. До края на миналата седмица цените за руски коксови въглища в пристанищата на Северен Китай са средно около 439 долара за метричен тон, според базираната в Ханджоу компания за анализ на данни Hithink Flush Information. Австралийските въглища струват 512 долара, а китайските – 496 долара.

За Пекин купуването на повече суровини от Русия е не само приятелски жест към Москва, но и интелигентен ход, който е от полза за личните икономически нужди на Китай. „Досега изглежда, че правителството върви по линия на поддържане на приятелски отношения с Русия, без да насърчава или насочва китайските фирми да увеличават бизнеса със страната.“, казва Миливирта. „Тази линия наистина означава, че вносът на Китай от Русия вероятно ще расте, тъй като други купувачи преминават към ембарго на руските изкопаеми горива“, добавя той.

Защо Китай се нуждае от толкова много въглища

Въпреки обещанията да намали зависимостта си от изкопаеми горива, Китай все още се нуждае от въглища, за да захранва икономиката си. До 60% от произведената електроенергия в Китай през 2021 г е генерирана от термични въглища, докато повече от 90% от китайската стомана е произведена в доменни пещи, за които се използват коксови въглища. Като цяло въглищата съставляват 56% от общото потребление на енергия в Китай към миналата година, според Националното статистическо бюро.

„Китайското правителство в момента насърчава всякакви инфраструктурни и строителни проекти, включително проекти за въгледобивна промишленост, за да компенсира ефекта от спада на цените на недвижимите имоти и COVID пандемията върху други дялове от икономиката.“, твърди Миливирта.

Китай се опитва да увеличи производството на въглища от миналата година, когато тежка енергийна криза предизвика прекъсване на електрозахранването за милиони домакинства и принуди много фабрики да намалят производството.

В четвъртък премиерът Ли Къцян заяви, че стабилното снабдяване с електроенергия е от решаващо значение за целите за растеж на Китай. Китай "решително" ще попречи на всякакво прекъсване на електроенергията да се случи отново тази година, посочи премиерът по време на посещение в електропреносен център в провинция Юннан, Китай.

Националната енергийна администрация е определила на китайски мини цел от 4,4 млрд. тона тази година, което е с 300 млн. повече от рекордното производство от миналата година. С цел да гарантира доставките, правителството намали всички тарифи за внос на въглища до нула за периода между 1 май тази година и 30 март 2023 г. Преди това тарифите варираха от 3% до 6% в зависимост от вида на въглищата.

Индонезия, настоящият доставчик №1 за Китай, се радва на нулеви мита от години благодарение на пакта за свободна търговия между Китай и държавите от Асоциация на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), но Русия беше обект на мита до този месец. „Ичисляваме 30% увеличение на обема на износа на Русия за Китай до 71 млн. тона тази година спрямо 55 млн. тона през 2021 г.“, посочват анализатори от Morgan Stanley.

Нов мост между Китай и Русия може да помогне за това. Първият железопътен мост, свързващ двете страни, беше завършен миналия месец. Мостът с дължина 2215 метра ще се използва главно за транспортиране на въглища, желязна руда и други стоки от Русия до Китай, според китайските държавни медии.

Още: Може ли Китай да спаси руската икономика?

Ивана Маринова
Ивана Маринова Отговорен редактор
Новините днес