Въпреки задаващия се Brexit, България ще получи повече пари за сближаване

Семинарът за бъдещето на кохезионната политика и предизвикателствата пред Европейския съюз в следващия програмен период 2021-2027 г. беше организиран от евродепутата Владимир Уручев и Областният информационен център в Смолян. Поздравление към всички участници в гражданския диалог чрез видеозапис отправи Мария Габриел – българският еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество в ЕК.

ЕК планира да въведе тест за съдебната система, за да може да вземаш пари от еврофондовете

Еврокомисарят по въпросите на правосъдието Вера Йоурова подготвя предложение, което може да задължи страни-членки като Полша, които са ...

Прочети повече

Близо 390 млрд. евро се харчат за кохезия през последния програмен период. За следващия програмен период ЕК предлага увеличение с 3,7 млрд. евро, а ЕП - с 68,8 млрд. евро.

"Европейската комисия предложи България да получи почти 9 млрд. евро за периода 2021-2027 година, което е 8% повече от сегашния програмен период. Вярвам, че още от сега имате идеи как да се инвестират тези значителни ресурси в сферите транспортна инфраструктура, опазване на околната среда, социално-икономическото развитие на регионите. Крайната цел на кохезионната политика е да насърчи икономическото сближаване на държавите членки като в същото време се стреми към подкрепа и вътрешно развитие, което не оставя зад борда регионите и гражданите в неравностойно положение“, казва Мария Габриел.

Според евродепутата Владимир Уручев българската дума за кохезия е значително по-благозвучна – сближаване.

"България от 2007 г. е член на ЕС и може да участва в тази политика пълноценно. Политиката на сближаване действително има за цел да осигури районите, които по някаква причина изостават. Това не е само България и не са само новоприсъединилите се към ЕС страни. Това са и много други райони по цяла Европа, които са под средното европейско ниво, които трябва да бъдат подпомогнати, за да могат икономически, социално и териториално да се приближат към т.нар. Европейски център", посочи евродепутатът. Той обясни, че годишната финансова рамка на ЕС се приема с пълно единодушие и дори една държава да не е съгласна, бюджетът не се приема. В такъв случай ЕС продължава с приетия от предходната година бюджет.

Общините в паника, че ще им спрат евросубсидиите

Българските общини се опасяват, че европейското финансиране за регионите може да бъде намалено след 2020 година. Те са против такива пр...

Прочети повече

Уручев уточни, че има сериозна разлика в предлаганата за новия програмен период бюджетна рамка между Европейския парламент (1 324 089 млн. евро) и Европейската комисия (1 134 583 млн. евро)

"Европейският парламент иска да има най-голям бюджет за следващия програмен период и това да се базира на увеличени вноски от държавите членки. Сега вноската е приблизително 1,16% от брутния национален доход на държавите. ЕП предлага за следващия период тя да стане 1,30%, а Европейската комисия предлага 1,11%, защото много от държавите членки са поискали този процент да се намали. Какви ще бъдат крайните числа никой още не може да каже, защото е въпрос на договаряне по всяка линия на бюджета", обясни Владимир Уручев.

Важен акцент във форума бе отделен на предизвикателствата пред ЕС след 2020 година. Най-сериозното е Brexit - излизането на Великобритания от ЕС, което трябва да се случи след края на март догодина. "Тя е една от големите донори на ЕС с близо 16 млн. евро годишно, като 6 млрд. евро се връщаха обратно, а 10 млрд. евро оставаха в ЕС. За седем години сумата е 70 млрд. евро, което се равнява на два пъти кохезионния фонд на ЕС", каза Уручев.