Велика събота е последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Това е и последният ден, когато се червят яйца.
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в Ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
На Велика събота църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос воскресе!".
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
На Велика събота (30 април) в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” ще бъде посрещната иконата „Света Богородица – Всецарица”. Иконата е осветена в светогорския манастир Ватопед, където се съхранява оригиналният чудотворен образ на споменатата икона, която помага на всички, притичващи се към нея с вяра онкологично заболели хора.
По повод най-големия празник за всички православни християни – Възкресение Христово, светият образ ще престои в катедралата до 2 май – втори ден на Възкресение Христово, когато църквата чества паметта на св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил, Покръстител Български, на когото е посветен южният олтар на Патриаршеската катедрала.
След празничната Литургия на 2 май иконата ще бъде тържествено пренесена в Гигинския Църногорски манастир „Св. безср. Козма и Дамян“, където за винаги ще бъде обект на свято преклонение.
