Буш и Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали

Рамката на споразумението СТАРТ 1 и много от клаузите са създадени още в края на управлението на американският президент Роналд Рейган през 1982г. като първоначално той е смятал това споразумение да носи името САЛТ 3. На 31 Юли 1991г., 5 месеца преди разпадането на Съветския Съюз, се подписва от следващият президент Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов. Забавянето се поражда донякъде от парадоксалния факт, че разведряването създава условия за по-лесен диалог, опасността от ядрена война намалява и по този начин нуждата от подобни договорености също намалява.

Умира Мамин Кольо

Никола Коев Николов, наречен Мамин Колю, е български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Трак...

Прочети повече

Спогодбата предвижда намаляване до 1600 носители с максимално 6000 ядрени бойни глави, също така съкаращаване наполовина на тежките съветски междуконтинентални ракети (ICBM) SS-18 Satan и една горна граница за всяка от двете страни от 4900 ядрени бойни глави на ICBM (Intercontinental ballistic missile) и SLBM (Submarine-launched ballistic missile).

Условия по СТАРТ 1

1600 превозни средства за доставка на стратегическо ядрено оръжие(SNDVs)

6000 бойни глави, от които не повече 4900 може да са на балистични ракети

1540 бойни глави, разположени на 154 тежки междуконтинентални балистични ракети (ICBMs) от руска страна

Умира Райна Княгиня

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски...

Прочети повече

1100 бойни глави, разположени на подвижни ICBMs

редуциране на бойни глави на МIRVed ракети

Резултатът ще бъде намаляване на стратегическите бойни глави общо 25-35%

Този първи договор СТАРТ отразява един компромис между основните приоритети на всяка от двете страни.САЩ се стремят към намаляване на ICBMs , тъй като това е сферата, в която Съветският Съюз има числено превъзходство. От своя страна Русия се стреми към намаляване на SLBMs поради превъзходството на САЩ. Споразумението предвижда намаляване на двете категории оръжия, въпреки че броят им определен като краен е несиметрично разпределен между тях двете и между оръжейните системи. Договорът води след себе си съответните последствия и за двете страни. СТАРТ се придружава от някои важни едностранни официални политически декларации. Една от тях е заявлението на Съветския съюз, че ще се счита обвързан с този договор, доколкото САЩ спазват Договора за противоракетна отбрана (ПРО) във вида, в който е бил подписан през 1972 г. между двете страни и че всяко материално нарушение или отхвърляне на Договора за ПРО от страна на САЩ ще бъде основание за СССР да се оттегли от СТАРТ.

Други споразумения по този договор засягат мерките за проверка - като инспекции на място и забрана за кодиране на телеметрични данни при тестови полети на ракети. По време на преговорите САЩ имат преднина при бомбардировачите – B-52 (Boeing B-52 Stratofortress), въпреки че не са най-новата технология, са заслужаващи доверие самолети, въпреки че са оборудвани само с насочвани ракети за прецизни удари от далечно разстояние. По същото време САЩ започват да използват и новия B-1B (Rockwell B-1 Lancer) квази-стелт бомбардировач. Съветските въздушни сили почти не представляват опасност за САЩ – от 1200 среднотежки и тежки бомбардировачи, само 150 от тях могат да достигнат Северна Америка и да пробият слабо охраняваното въздушно пространство на САЩ. От друга страна американските ВВС, въпреки многобройните самолети, трябва да се справят с тежката и по-добра въздушна защита на Съветския съюз.

Сключен е Букурещкият мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война

Букурещкият договор, сключен на 28 юли (10 август по нов стил) 1913 г. между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и Бъ...

Прочети повече

Преговорите по СТАРТ са забавени няколко пъти поради невъзможността да се преговаря с ръководителите на Съветския съюз преди Горбачов. Именно тези забавяния водят до това, че до подписването му на 31.07.1991г. САЩ и Съветския съюз имат по над 10 000 бойни глави в запас – и всичко това е резултат от напреварата помежду им през 80-те години – резултат от липсата на диалог и желание да се подпише споразумението на ранен етап. Като допълнение към договора трябва да се отбележи подписването на Лисабонския протокол на 23 май 1992 г. от САЩ, Беларус, Казахстан, Украйна и Русия на церемония в Португалия. С него СТАРТ се превръща от двустранен в многостранен гоговор. Трите бивши съветски републики се съгласяват да станат страни по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, като неядрени държави “ във възможно най-кратко време”. В допълнение към протокола в писма до президента Буш, държавните глави на трите републики обещават да унищожат всички стратегически оръжия на тяхна територия в рамките на определения седемгодишен период в СТАРТ 1.

Президентът Буш предоставя на Сената СТАРТ 1 през ноември 1991 г. и Лисабонския протокол през юни 1992 г. Три сенатски комисии трябва да прегледат документите и да издадат доклади- Комисия по външните отношения, Комисия по въоръжените сили и селектирана комисия по разузнаването.Всички те дават своето мнение и оценка, също така наблягат на слабите места в договора и предлагат решения за тях, след което почти единодушно гласуват (93 гласа “за” срещу 6 “против”) за ратификацията на СТАРТ 1( 1 октомври 1992 г.). Разпадането на Съветския съюз забавя влизането в сила на СТАРТ с почти три години и половина, докато Беларус, Казахстан и Украйна го ратифицират. На 5 декември 1994 г. всички страни по него разменят ратификационните си грамоти на среща на високо равнище в Будапеща. Старт 1 ще има 15-годишно времетраене като може да бъде продължен и за допълнителни 5 години по съгласие на страните. На 5 декември 2001 г. Съединените щати и Руската федерация успешно постигат определените в СТАРТ нива на 6000 разположени бойни глави. Въпреки трудностите пред СТАРТ І, той остава в историята като възлов момент в отношенията между САЩ и тогава все още съществуващия Съветски съюз, давайки тласък на по-нататъшното договаряне в сферата на разоръжаването.

След като в началото на 90те години се подписва друга спогодба, СТАРТ 2 , СТАРТ се преименува в СТАРТ 1. Договорът СТАРТ 1 изтича края на декември 2009г.