Понятието "син въглерод" обикновено се асоциира с мангрови гори, ливади с морска трева и солени блата в топлите географски ширини. Полярните океани обаче рядко се споменават, въпреки че покриват една пета от световните океани и се променят по-бързо от почти всяка друга екосистема на планетата, пише Earth.com.
Какво се случва с полярните океани?
В нов аналитичен преглед, публикуван от международен екип от изследователи като част от проект на "Хоризонт Европа", наречен "Потенциал за смекчаване на последиците от полярния океан", учените установяват, че през цялото това време сме пренебрегвали нещо важно: полярните океани. Още по-тревожно е, че времето за предприемане на необходимите действия за съжаление изтича.
Според водещия автор на изследването, Надеша Цвершке от университета в Орхус, само около 4,6% от Южния океан в момента е напълно забранен за добив на ресурси. В арктическите морета само 5,2% от водната площ е под някаква форма на регулирана защита. За региони, изправени пред бързи климатични промени и дом на редки екосистеми, тези цифри са поразително ниски.
Но дори това не е всичко: полярните региони също съдържат екосистеми, способни да съхраняват въглерод. Този аспект обаче е почти напълно игнориран в дискусиите за климатичната политика. Трябва да се отбележи, че досега механизмите за справяне със „синия въглерод“ бяха почти изцяло фокусирани върху крайбрежните зони в тропическите и умерените ширини. Полярните региони остават извън този процес.
Прочетете също: Океанът "кипи": Температурата на повърхността му достигна най-високото ниво в историята
Арктическите солени блата и ливадите с морска трева вече са официално признати за системи, отговарящи на условията за отчитане по инициативите за син въглерод. Площта им обаче е сравнително малка, а скоростта на натрупване на въглерод е по-ниска, отколкото в подобни екосистеми, разположени на по-южни географски ширини.
С отдръпването на леда в Арктика и Антарктика, площта, заета от гори от водорасли, бързо се разширява. Моделите прогнозират, че до 2100 г. площта на арктическите гори от водорасли може да се увеличи 10 пъти. Учените смятат, че фиордите на Гренландия, Норвегия, Канада и западната част на Антарктическия полуостров представляват особен интерес.
Авторите предполагат, че с намаляването на морския лед, продуктивността на фитопланктона в полярните води ще се увеличи. Това би могло потенциално да доведе до увеличени потоци на въглерод в дълбокия океан. Обхватът на солените блата в Южния океан също е неизвестен, както и скоростта на натрупване на въглерод в антарктическите морски треви и дълбоководните седименти. Учените казват, че това сега представлява основно предизвикателство за разработването на политики относно антропогенните климатични промени.
