България и Румъния ще настояват за спиране на всички бойни действия и използването на дронове в Черно море. Двете страни подготвят обща позиция, която ще представят пред Европейския съюз, и искат сигурността в региона да бъде обсъдена като отделна извънредна точка на предстоящата европейска среща на върха. Това съобщи президентът Илияна Йотова на брифинг в Бургас след телефонен разговор с румънския си колега. „Основното ни искане е за спирането на всякакви бойни действия и употреба на дронове в Черно море“, заяви държавният глава.
По думите на Йотова първоначалното намерение е било ситуацията в Черно море да бъде разгледана като част от общата дискусия за войната в Украйна. След последните атаки срещу търговски кораби обаче България и Румъния настояват темата да получи самостоятелно внимание. „Това, което уточнихме, е действително от името на двете страни, членове на Европейския съюз, да има извънредна точка на заседанието на върха, която да бъде само за Черно море“, обясни президентът.
Още: Президентът Илияна Йотова: Войната слезе в Черно море и конфликтът се задълбочава
Външните министерства на двете държави вече работят по общ документ. Той ще съдържа информация за инцидентите и заплахите за корабоплаването, както и конкретни искания за европейска подкрепа. Сред тях са засилено наблюдение на морската акватория и съдействие при разследването на атаките. Йотова посочи, че България ще търси техническа помощ от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), включително оборудване за проучване на потъналите кораби.
Президентът заяви, че България и Румъния подкрепят предложението на Франция за мораториум върху ударите в Черно море. Според нея идеята вече печели подкрепа сред европейските партньори. „Мисля, че ние печелим все повече съюзници и моята прогноза е, че ще има общо решение на Европейския съюз“, каза Йотова. Тя подчерта, че трайно решение за сигурността в Черно море не може да бъде постигнато без участието на Русия и Украйна.
Още: Йотова с нова информация за един от ударените кораби - потъналият не е "Азов Конкорд"
Затова България води разговори и с Турция, която би могла да използва дипломатическите си канали за постигане на споразумение. „Най-добре би било да има среща за сигурността на Черно море с представители на всички черноморски държави, включително и на воюващите страни“, заяви президентът.
Йотова предупреди, че подобен процес няма да бъде бърз и ще изисква продължителни преговори на различни дипломатически и технически равнища. „Няма как да се реши безопасността в Черно море без участието на двете държави. Това е ясно като бял ден“, подчерта тя.
Държавният глава обърна внимание, че рисковете от военните действия не се ограничават само до търговските кораби. Според нея опасност съществува и за рибарите, както и за хората по българското Черноморие. Президентът съобщи, че се разработват национални мерки за своевременно предупреждаване на населението при откриване на опасни плаващи предмети и отломки. „Би трябвало да се помисли за начини да се включва и системата BG-ALERT, когато се наблюдават такива остатъци в Черно море, защото знаете, сега особено е и риболовен сезон. И трябва да предпазим хората на всяка цена“, заяви Йотова. Тя припомни, че през лятото в морето многократно са били забелязвани различни плаващи предмети, които могат да представляват риск.
Президентът даде висока оценка на действията на българските служби при последните инциденти с търговски кораби. По думите ѝ координацията е била изключително бърза, а екипите са проявили смелост при спасяването на моряците. „Още в първите часове и при първите инциденти, сега при вторите, имаше невероятно бърза координация и невероятна смелост на тези мъже, които успяха буквално за няколко часа да спасят оцелели моряци“, посочи Йотова. Тя изрази съжаление, че част от моряците не са могли да бъдат спасени, тъй като корабите са потънали много бързо.
Президентът отбеляза специално работата на екипажите на катерите на Гранична полиция, които са участвали в спасителните операции. След посещение в Координационния граничен център Йотова предложи структурата му да бъде разширена. Според нея в работата му трябва да участват представители на местните власти, областната администрация, съответните министерства и Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Целта е при възникване на нов инцидент информацията да се обменя по-бързо, а действията на местните и националните институции да бъдат по-добре съгласувани. „Ние сме изправени в ситуация, в която нямаме право на грешка“, предупреди президентът.
Йотова подчерта, че въпреки необходимостта от подобрения българските служби са се справили отлично при последните спасителни операции. Според държавния глава нарастващите опасности в Черно море изискват едновременно по-силна национална координация, европейска подкрепа и дипломатически усилия за прекратяване на атаките срещу корабоплаването.
