В средата на Северния Атлантик, южно от Гренландия, водата остава забележимо по-студена, отколкото би трябвало да бъде. Изследователите са нарекли тази област „студено място“ и някои смятат, че това може да показва големи промени в океана, които влияят на климата на целия континент, според The Telegraph.
Как ще се промени климатът?
Както се обяснява в публикацията, в Атлантическия океан действа гигантска система от течения, която учените наричат Атлантическа меридионална обръщателна циркулация (AMOC). Тя пренася топла вода от тропиците на север, като по този начин затопля Европа.
Благодарение на този механизъм Лондон не преживява толкова сурови зими, колкото Отава, Канада, въпреки че британската столица се намира на около 675 километра северно. Същата система предпазва Исландия и скандинавските страни от сибирски студове.
„Двигателят“ на течението е в Северния Атлантик: там студена, солена вода потъва и привлича топла вода от юг. Поради глобалното затопляне обаче Гренландия се топи, валежите се увеличават и в океана навлиза маса сладка вода. Тази сладка вода е по-лека, така че потъва по-трудно, което означава, че циркулацията отслабва.
Според публикацията се очертава порочен кръг: отслабващото течение носи по-малко сол на север, водата става още по-прясна и системата се забавя още повече.
Пълният колапс на AMOC вероятно ще отнеме десетилетия и е малко вероятно да се случи преди края на този век. Учените обаче смятат, че отделни части на системата биха могли да започнат да се повреждат много по-рано.
„Части от AMOC може да започнат да се разпадат още преди той да се срине напълно. Това е процес, който ще бъде съпроводен със сътресения“, отбелязва Лори Лейбърн, научен сътрудник в мозъчния тръст Chatham House.
Прочетете също: Учените бият тревога: Климатичните промени разрушиха връзката между два океана
Особено тревожно е наличието на субполярната вихрушка – кръговото течение южно от Гренландия, което захранва цялата система. Някои проучвания показват, че то може да започне да се изключва още през 40-те години на миналия век, като значителни промени ще настъпят само в рамките на десет години. Това няма да замръзне цяла Северна Европа, но може да доведе до значително по-студени зими и суши.
„Трудно е да се каже точно кога, но вярвам, че има значителен риск това да се случи през следващите 20 години“, подчертава Свинда Фалкен от университета в Утрехт.
Никой все още не знае точно къде се намира така наречената повратна точка за цялото течение. Оценките варират значително: от затопляне с 1,4 градуса по Целзий над прединдустриалните нива (към които светът едва се е приближил) до 8 градуса по Целзий. Учените обаче са единодушни, че течението ще отслабне. Още през 2023 г. Междуправителственият панел по изменение на климата заключи, че до края на века е много вероятно то да отслабне с 24–39%.
Изследователите вече рисуват картина на това как би могла да изглежда Европа след спирането на теченията. През зимата континентът би бил ударен от мощни бури поради резкия контраст между замръзналия север и топлия юг.
Арктическият лед може да достигне бреговете на Шотландия и скандинавските фиорди, което ще изисква ледоразбивачи в Балтийско море. Амстердамските канали биха замръзнали: температурите в Холандия биха достигнали -20°C, а в Скандинавия - -40°C.
Лятото ще остане горещо, но валежите ще намалеят, което ще направи недостига на вода по-остър. Покачването на морското равнище би заплашило с наводнения по атлантическото крайбрежие и засоляване на ниско разположените полета. Проучване отбелязва, че във Великобритания делът на земята, подходяща за отглеждане на зърно, ще намалее от сегашните 32% на 7%.
Африка също би усетила последствията: сушата в западната част на континента може да изтласка мигрантите на север. А Исландия, според сценария, подготвен за Северния съвет на министрите, би се изправила пред икономически колапс поради срива на рибните запаси.
Според наличните данни, заплахата се приема все по-сериозно на национално ниво. Исландия обяви евентуалния колапс на AMOC за риск за националната сигурност. Финландия и Нидерландия оценяват последствията за себе си, като холандците дават приоритет на морската си отбрана. Обединеното кралство е отпуснало 81 милиона паунда за система за ранно предупреждение, която ще наблюдава ледената покривка на Гренландия и субполярния спираловиден поток.
„Безотговорно е да се чака абсолютна сигурност, преди да се започне подготовка. Защото, когато последствията станат неоспорими, може вече да е твърде късно да ги предотвратим“, каза министърът на климата на Исландия Йоган Пал Йогансон.
В статията обаче се отбелязва, че мрежата за наблюдение на океана все още е нестабилна: някои инструменти работят с краткосрочни грантове, които изтичат още през 2028 г. Европейската комисия отпусна 92 милиона евро за мониторинг това лято, а през септември сумата се увеличи до 220 милиона евро. Според учените обаче това не е достатъчно за надеждна система в целия Атлантически океан.
Изследователите посочват намаляването на емисиите на парникови газове като основен начин за намаляване на риска. Това мнение се споделя и от правителствата в страните, които първи биха усетили последствията.
