Коментар
Русия – “двойният освободител” на българските русофили. Русия винаги е смятала другите народи за работен добитък, впрегнати от някого в хомот, които тя трябва да “освобождава” (освобождава – руски синоним на заробване). Включително и собствения си народ, крепостните селяни в Русия, потискани, ограбвани, бити и пребивани от собствените си “Барини”, освободени от крепостническото си робство от цар А лександър II с декрет от 3 март 1861 г., за което получава прозвището “цар Освободител”. Нашето руско “освобождение” започва още по времето на Светослав Киевски. Той така ни “освободи” да не бъдем работен добитък на византийците, че след това паднахме под византийско робство за цели 150 години. Следващото “освобождение” беше да не бъдем работен добитък на турците. Така ни “освободиха”, че след това ни направиха “задунайская губерния”. Докато великият Стамболов не ги прати по дяволите. Заради което го убиха. През 1944 г. дойдоха отново да ни “освобождават”, този път от нас самите. Така ни освободиха, че след това станахме де факто Съветска република. Въпреки, че руският губернатор в България, Тодор Живков, много искаше да бъдем и де юре такава република. Направи на два пъти опити да станем такава, но явно руснаците не желаеха работен добитък в ОБОРА си. На Русия не е необходим работен добитък. С работен добитък се работи. На Русия са ? необходими дойни крави, които тя да дои непрестанно. Така, както доеше 45 години дойните си крави от източна Европа, а най-дойната крава се казваше България, с кравар Тодор Живков. Както беше казал навремето БЪЛГАРОФИЛЪТ Драган Цанков – “на руснаците не им искаме нито жилото, нито меда”. А един голям българин беше казал “Който ни освободи, той ще ни зароби”.