"НЛО" от Лесли Кийн

Преди да напише "НЛО: свидетелства на генерали, пилоти и правителствени лица" Лесли Кийн е прегледала стотици правителствени документи и авиационни доклади, интервюирала е високопоставени правителствени служители и авиационни експерти от цял свят. В книгата Кийн представя неопровержими доказателства за съществуването на НЛО.

95 процента от докладваните случаи на НЛО могат да бъдат обяснени като обикновени феномени. Останалите 5 процента обаче, които са забележително добре документирани, са били разследвани официално от правителствените агенции в цял свят и въпреки това за тях не е било намерено конвенционално обяснение.

обем: 376 + 8 стр. цветно приложение

цена: 14,95 лв

Лесни Кийн разглежда в книгата си именно тези случаи, като се позовава на информацията, която е събрала по време на 10-годишните си проучвания и на показанията на заслужаващи доверие очевидци на неидентифицирани летящи обекти.

Сред тези очевидци има правителствени лица, които са провеждали официални разследвания на гореспоменатите случаи, пилоти и офицери от военновъздушните сили, в това число пет генерала и един бивш американски губернатор – хора, които разказват преживяванията си специално и изключително за тази книга.

Предговорът й пък е написан от Джон Подеста, началник на кабинета на бившия президент Бил Клинтън и съпредседател на преходния екип на настоящия президент Барак Обама. Ето част от описаните в "НЛО-та: генерали, пилоти и правителствени лица" случаи:

- Майор от военновъздушните сили получава заповед да се приближи до ярко светещи НЛО-та над Техеран със своя самолет "Фантом". Той се опитва многократно да открие огън по НЛО-тата, но механизмът, с който се изстрелват ракети, не му се подчинява. Случаят е описан в таен доклад до Агенцията по сигурност и отбрана.

- Белгийски полковник от военновъздушните сили разследва серия от съобщения за неидентифицирани триъгълни обекти и изпраща самолети "F-16", които да ги разгледат отблизо. По случая има стотици свидетели (в това число полицейски служители), официални доклади и автентична фотография на непознат летателен съд.

- Пенсиониран началник на Федералната авиационна администрация на Щатите разказва за 30-минутен сблъсък между самолет и гигантско НЛО над Аляска, който се е състоял по време на дежурството му и е бил записан с радар.

- В книгата са включени и показанията на генерали от военновъздушните сили, на бившия губернатор на Аризона Фифе Симингтън и на бившия съветник на Британското министерство на отбраната Ник Поп за личните им преки и косвени срещи с неидентифицирани летящи обекти.

За Лесли Кийн:

Лесли Кийн е независим американски разследващ журналист. Публикувала е десетки статии в "Бостън Глоуб", "Филаделфия Инкуайърър", "Атланта Джърнъл Конститюшън", "Провидънс Джърнъл", "Интернешънъл Хералд Трибюн", "Глоуб енд Мейл", "Сидни Морнинг Хералд", "Банкок Поуст", "Дъ Нейшън" и "Дъ Джърнъл Фор Сайънтифик Експлорейшън", както и редица есета в антологии, издадени през периода 1998-2009 г.

Проучванията й са подкрепени от многобройни организации, сред които Фондацията Сорос, Фондът за разследваща журналистика и Националния институт. Тя е съавтор на книгата „Бирманската революция на духа”.

Кийн е била продуцент и водещ на ежедневна разследваща новинарска програма по калифорнийското радио KPFA. Първите си статии на тема НЛО публикува през 2000 година в "Бостън Глоуб", а през 2002 става съосновател на независимата Коалиция за свобода на информацията (CFi), която иска свободен достъп на обществото до правителствената информация за НЛО.

В ролята си на директор на Cfi тя спечелва петгодишно федерално дело срещу НАСА за свобода на информацията. През 2007 г. организира във Вашингтон международна пресконференция за официални разследвания на случаите с НЛО, която е отразена от медиите в цял свят.

През 2009 става продуцент на независимия документален филм "Знам какво видях", а в момента работи с филмовата компания Break Thru Films по нов документален филм.

Новата публицистична книга на Лесли Кийн - "НЛО: свидетелства на генерали, пилоти и правителствени лица" – е плод на десетгодишните й проучвания на феномена, наречен НЛО, които довеждат до зашеметяващи разкрития.

Ето какво споделя авторката по този повод:

Темата, с която се заех, не беше лесна и разбрах защо други журналисти преди мен не бяха го направили. Най-напред се почувствах обременена с почти непреодолими пречки.

Историята за НЛО беше трудна за журналистическо разработване заради конспиративните теории, дезинформацията и обикновената немарливост в разследванията – смисленият материал трябваше старателно да се отсее.

Въпросите, породени от феномена НЛО, бяха силно смущаващи за привичния ни начин на мислене. Темата беше белязана с ужасна стигма и поради това криеше професионален риск за онези, които се ангажираха публично с нея. Но тя също така криеше възможността за разкриването на нещо революционно, нещо, което можеше да се окаже предизвикателство за цялостния ни светоглед.

Макар и плашещо, трябва да призная, че това ме привлече още повече към темата. И колкото повече научавах, толкова повече си давах сметка за основателността на допълнителните изследвания и на правителствените документи, хвърлящи светлина върху въпроса за НЛО.

Съвкупната информация - натрупаните през десетилетията доказателства - бе нещо неустоимо и напълно мистериозно. Въпреки препятствията просто нямаше начин да игнорирам всичко това. НЛО се превърнаха във фокус на моя професионален живот.

Не вярвам в нищо друго освен във фактите дори когато те не съвпадат с утвърдения ни светоглед.

Въпросът с НЛО е толкова нетрадиционен, че дори един праволинеен, рационален подход може да изглежда като прекрачване на границата и навлизане в спорна територия. Направих всичко по силите ми да запазя цялата тази информация ясна, логична и добре подкрепена с документи.

Откъс:

Девета глава

ПРЕСЛЕДВАНЕ В НЕБЕТО НАД ТЕХЕРАН

генерал в оставка Парвиз Джафари, ВВС на Иран

Някъде към 23:00 ч. вечерта на 18 септември 1976 г. гражданите се уплашиха от неизвестен обект, който кръжеше на малка височина над Техеран. Той приличаше на звезда, но беше по-голям и по-ярък. Хора започнали да се обаждат в контролната кула на летище „Мехребад”, където дежурен бил Хюсеин Пирузи. След четвъртото обаждане, той излязъл навън и погледнал с бинокъла си в посоката, за която хората докладвали. И също го видял – ярък обект с цветни светлини, който променял позицията си на около 1800 метра височина. Като че ли променял и формата си.

Пирузи знаел, че тази нощ наблизо нямало как да прелитат самолети или хеликоптери. Към 00:30 ч. той предупредил командния пост на ВВС. Генерал Юсефи, който бил командир на поста по това време, излязъл навън и също видял обекта. Той решил да изпрати един изтребител „Фантом F-4 ІІ” от въздушната база „Шахрокхи”, намираща се край Техеран, за да разследва обекта. Екипажът на този F-4 се състоял от двама души - капитан Азис Кхани и лейтенант Хюсеин Шокри, навигатора.

По онова време аз бях майор и командир на ескадрилата и моите пилоти - първите в района, вдигнати по тревога, - излетели веднага. Аз излязох от къщи и тръгнах към базата, за да поема ръководството на операцията.

Когато пристигнах в базата, F-4 вече беше във въздуха, а Кхани и Шокри се опитваха да преследват обекта. Но той летеше със скорост, близка до скоростта на звука, така че не успяха да го догонят. Когато го доближиха, всичките им уреди изключиха, включително радиото, и те изгубиха комуникация. След като се отдалечиха, уредите отново заработиха и комуникацията бе възстановена.

След около десет минути получих заповед да вдигна втори самолет и да приближа до обекта. Този път пилотирах аз. Вече беше 19 септември, около 01:30 часа. Лейтенант Джалал Дамириан, вторият ми пилот, който седеше на задната седалка, оперираше с радара и другото оборудване. Наричахме го „човека от задната седалка”. Когато излетяхме, обектът изглеждаше точно така, както го бяха описвали по телефона. Беше блестящ и летеше ниско над града, но после започна да се издига.

Капитан Кхани бе приближил до руската граница и получи заповед да обръща назад. Когато обърна, той съобщи, че вижда обекта пред себе си, в посока дванадесет часа. Аз го попитах: „Къде точно го виждаш?”. Той отговори: „Над бента, близо до Техеран”. Наредих му: „Прибирай се в базата, аз ще се погрижа за него”. Когато той полетя назад, аз видях обекта.

Излъчваше последователно интензивна червена, зелена, оранжева и синя светлина - толкова ярки, че не можех да виждам корпуса му. Светлините образуваха форма на диамант. Честотата, с която се сменяха, бе изключително бърза, като на стробоскоп. Може би светлините бяха само една част от по-голям обект, който не можехме да видим. Нямаше и начин да разберем.

Подходих и се приближих до него, може би на около сто и десет километра в положение на издигане. Внезапно той отскочи с около 10 градуса надясно. За миг! Десет градуса… и после отново отскочи с 10 градуса, и пак… Аз трябваше да се отклоня на 98 градуса вдясно от посоката си на 70 градуса, така че променихме положението си със 168 градуса в посока юг от столицата.

Попитах кулата дали го засичат на радара. Операторът отговори: „Радарът не работи. Точно сега не функционира”. Изведнъж лейтенант Дамириан извика зад мен: „Сър, виждам го на радара”. Погледнах радарния екран и видях белега. Наредих му: „Добре, сега го запечатай и смени цвета”. Така исках да се уверя, че на радара не хващаме някакъв земен ефект или планина. Вече разполагахме с добра картина: обектът беше на 43 километра разстояние и 30 градуса наляво, а ние се издигахме със скорост 280 километра в час.

Продължихме да го следим с радара. Размерите му, според данните, можеха да се сравнят с тези на летящ танкер „Боинг 707”.

В един момент си помислих, че това е моят шанс да стрелям по него. Но когато той – каквото и да беше – се оказа близо до мен, оръжията ми блокираха и радиото заглъхна. Приближихме още, на 40 километра от посока дванадесет часа. Внезапно и мигновено той отскочи назад и възстанови старото разстояние от 43 километра. Чудех се какво е това. Все още виждах гигантската, ярка диамантена форма с пулсиращи разноцветни светлини.

После се стреснах, виждайки кръгъл обект, който излезе от първия и се насочи право към мен с висока скорост, сякаш беше ракета. Представете си една ярка луна, която изскача над хоризонта – точно така изглеждаше. Уплаших се не на шега, защото си помислих, че е изстрелян някакъв снаряд срещу мен. На борда си имах осем ракети, четири с радарно насочване и четири с топлинно. Радарът следеше по-големия обект, а аз трябваше да взема много бързо решение какво да правя. Сетих се, че ако второто тяло, което приличаше на луна, бе ракета, то щеше да излъчва и топлина. Избрах да стрелям по него с ракета AIM-9 с топлинно насочване.

Опитах се да я изстрелям и погледнах таблото за потвърждение на избора ми на оръжие. Но нищо не работеше. Контролният панел за оръдията беше извън строя, както и всички други уреди, включително и радиото. Стрелките се въртяха безразборно по циферблатите, а уредите променяха постоянно данните си. Уплаших се още повече. Не можех да се свържа с кулата и трябваше да крещя, за да се разбера с навигатора си. Помислих си, ако това се приближи на по-малко от шест километра от нас, ще трябва да катапултирам, за да съм далеч от експлозията при удара. За да предотвратя това, се наложи да завия.

Направих лек завой наляво, за да избегна обекта, движещ се към нас, който се виждаше в посока четири часа. Когато скъси разстоянието на около седем-осем километра от нашия самолет, спря. Погледнах за кратко наляво, за да разбера къде точно над земята се намирам. Секунда по-късно, когато погледнах отново към него, обектът беше изчезнал. „Мили боже!” - извиках аз, а лейтенант Дамириан се обади: „Сър, сега е на седем часа”. Погледнах в посока седем часа и видях и двата обекта - първо големия, а после и малкия, който плавно го доближи и се прилепи към него.

Всичко това стана бързо и аз не знаех какво да мисля. Но след няколко секунди се появи друг. Започна да кръжи около нас. Всички уреди отново блокираха и изгубих радиовръзка. После, когато той се отдалечи, всичко отново заработи добре. И този приличаше на луна – сферична, ярка светлина.

"За ангелите, арахангелите и невидимите сили" от Робърт Грант

Едгар Кейси, „най-документираният медиум на всички времена“ и „мистикът на двадесети век“, едва ли има нужда о...

Прочети повече

Докладвах до кулата. Генерал Юсефи слушаше на линията и операторът каза: „Имаш заповед за връщане”. Насочихме се към военната база и тогава забелязах, че единият от тези обекти ни следваше от дясната страна по време на снижаването. Съобщих за това на базата. Когато завих за финалния си подход, видях друг обект право пред мен. Обадих се до кулата и попитах: „Имам трафик пред мен, какво е това?”. Операторът отговори: „Оттук не регистрираме трафик”. Аз продължих: „Виждам го точно пред себе си, в посока дванадесет часа, много ниско”. Той продължи да настоява, че няма трафик, но обектът си беше там - нещо като издължен правоъгълник със светлина във всеки ъгъл и една в средата. Идваше към мен, но когато завих наляво за кацане, го изгубих от поглед. Навигаторът ми обаче продължи да го наблюдава и каза: „Докато завиваше, видях над него кръгъл купол и мъждива светлина отвътре”.

Спуснах задкрилките и се фокусирах върху подхода си към пистата, разтревожен от всичко случващо се, което далеч не беше свършило. Погледнах наляво и видях първия, с форма на диамант обект там горе и друг ярък обект да излиза от него и да се насочва директно към земята. Помислих, че във всеки момент ще видя огромна експлозия от удара, но това не стана. Той намали скоростта си и се приземи леко, излъчвайки много ярка светлина, толкова ярка, че от това разстояние - около двадесет и пет километра - можех да преброя песъчинките по земята.

Докладвах на кулата, а те ми отговориха, че също са видели. Генералът, който все още слушаше, ми нареди да приближа и да го огледам. Вдигнах задкрилките и обърнах самолета. Казаха ми да се издигна и да разбера какво е. Щом стигнах на около шест-седем километра от него, радиото отново отказа и приборното табло излезе от строя - повтаряше се същото като преди. Опитах се да изляза от този район, защото от кулата не можеха да ме чуят по радиото, и им казах: „Това се случва всеки път, когато се приближа до тези неща”. Помислих си, че наистина нямам работа на онова място, но тъй като бях получил заповед, отново се насочих натам. Но генералът нареди: „Достатъчно, връщай се и се приземявай”.

Чухме сирената за тревога от мястото, където обектът се беше приземил. Звучеше като сирена на линейка или на полицейска кола и целта й бе да ни помага да намерим летци, катапултирали от самолета си или оцелели след аварийно кацане. Това бе тон за локализиране, който казваше: „Аз съм тук”. В този случай за сигнала, причинен от НЛО, бе съобщено и от няколко близки граждански авиолинии.

След като кацнах, отидох до командния пост, а после минахме да се регистрираме в кулата. Те казаха, че големият обект в небето току-що изчезнал внезапно, за миг.

Още рано сутринта подадох рапорт до щаба и всички се събрахме в залата - всички генерали. Един американски полковник, Олин Мууи, офицер от ВВС от екипа на американските военни съветници, изпратени в Техеран, седеше отляво до мен и си водеше бележки. Когато обясних, че не съм успял да изстрелям ракетата, защото уредите ми са блокирали, той коментира: „Имаш късмет, че не си успял да стреляш”. След това исках да поговоря с него и да го попитам дали подобни неща са се случвали и преди, имах и други въпроси. Търсих го, но не успях да го открия.

"Бягството" е новият бестселър на Барбара Делински

От утре на книжния пазар търсете "Бягството" от Барбара Делински. Книгите й редовно се появяват в най-престижните бестселърови класации...

Прочети повече

След това двамата с лейтенант Дамириан ни откараха в болницата. Подложиха ни на серия от тестове, основно кръвни. Когато се канех да си тръгвам, един лекар изтича след мен и ми каза: „Не се плашете, но кръвта ви не се съсирва”. После взеха още една проба и ми казаха: „Сега можете да си вървите”. Наредиха ни да ходим в болницата веднъж месечно в продължение на четири месеца за допълнителни изследвания и още кръвни проби.

После ме откараха с хеликоптер на точното място, където се беше приземил яркият обект – откъдето бе прозвучала и сирената за тревога. Кръжахме известно време точно отгоре, но не видяхме нищо. Нищо. Кацнахме и се разходихме в търсене на някаква следа от изгаряне или пък от течност. Пак нищо. Но въпреки това сирената се бе задействала. Това бе много объркващо.

Наблизо имаше малки къщи с градини, разпитахме обитателите им дали не са видели нещо. Хората отговориха, че са чули някакъв звук предишната нощ, след полунощ, но това било всичко. Сирената продължи да вие още няколко дни, чуха я и от търговските авиолинии. Това наистина ме притесняваше.

Група учени ни разпита след известно време, но посредством писма, изпратени до щаба, а не лично. От базата ми се обаждаха, аз отивах до щаба, четях въпросите, отговарях и това се повтаряше отново и отново. Иранските власти изследваха двата F-4 за радиоактивност, но не откриха нищо.

По-късно класифицираното изявление на Отбранителната разузнавателна агенция на САЩ (DIA), съставено от подполковник Мууи - същия, когото се опитвах да открия след брифинга, - беше разсекретено в Съединените щати според Закона за свободата на информацията. То отразяваше събитието много подробно, на повече от три страници, и беше изпратено до Националната служба за сигурност, до Белия дом и до ЦРУ. В друг документ - от 12 октомври 1976 г. - полковник Роналд Еванс правеше оценка на случая за DIA. В него се казваше, че „Случаят е класически и отговаря на всички необходими критерии за аргументирано изследване на феномена НЛО”

За да се аргументира, Еванс бе изброил някои важни факти: има множество надеждни свидетели на обектите, които са ги наблюдавали от различни местоположения; обектите са засечени от радар; блокирали са всички уреди на три отделни самолета – на един търговски и на два изтребителя F-4; „НЛО е демонстрирало невероятна маневреност”. В оценката си полковникът твърдеше, че информацията е „потвърдена от други източници” и че стойността й е „висока”. Казваше, че информацията е потенциално полезна. Това показваше, че правителството на САЩ е взело нещата много на сериозно, и на мен още тогава ми стана ясно, че информацията се пази в тайна в Иран. Но след сравнително кратко време документацията беше разсекретена. Най-вероятно сред американските правителствени документи е имало още материали, но на мен никой не ми каза нищо повече.

"Рейки за начинаещи"

Милиони хора по целия свят вече са изпитали благотворното влияние на лечебната практика рейки. Сега и вие имате възможност да изучите ...

Прочети повече

В моята страна дори шахът се заинтересува. Аз се срещнах с него, когато той посети моята ескадрила във военновъздушната база „Шахрокхи” в Хамадан и попита за НЛО. Той свика среща, на която присъстваха много генерали и пилотите, участвали в инцидента. Когато командирът на базата ме представи на шаха и му каза, че аз съм пилотът, преследвал НЛО, той ме попита: „Какво мислиш за това?”. Аз отговорих: „Според мен те не може да са от нашата планета, защото ако някой тук разполага с такава мощ, той ще подчини цялата планета”. Той отвърна просто „да” и сподели, че и друг път е чувал за подобни неща.

И до ден-днешен не знам какво съм видял. Но това със сигурност не беше самолет; не беше летателен апарат, който хора на Земята могат да направят. Движеше се прекалено бързо. Представете си само: аз го наблюдавах от около сто и десет километра, а той внезапно отскочи с 10 градуса встрани. Тези 10 градуса се равняват на около 11 километра, изминати само за миг - не казвам за секунда, защото бе за по-малко от секунда. Сега можете сами да се опитате да изчислите скоростта, с която той се е придвижил от първата до втората точка, и то от състояние на покой. За това е нужна много, много висока технология. Освен това обектът успя някак да блокира изстрелването на ракетата и всичките уреди в самолета. Откъде е дошъл, не знам.

Но не се съмнявам в случилото се. Не бях само аз очевидец. Навигаторът ми, двамата пилоти от първия самолет, дежурният в кулата, хората от щаба, генерал Юсефи, който беше дежурен в командния пост на ВВС – всички те го видяха. Много хора на земята се тревожеха за нас. Ние го засякохме на бордовия радар. Никой не може да твърди, че е плод на фантазията ми. Радарът прихвана обекта и успя да определи размерите му - приблизително на самолет „Боинг 707”.

Съжалявам за две неща: първо, че нямахме фотоапарат в самолета, за да заснемем НЛО; второ, че поради вълнението и уплахата дори не помислих да се опитам да се свържа с него по радиото и да попитам: „Кои сте вие? Общувайте с нас, моля!”. Сега ми се иска да го бях направил. Във всеки случайсе надявам някой ден и ние, хората, да разработим такива технологии, че също да можем лесно да пътуваме до други планети.