На 71 години Андрей Бабиш стана най-възрастният чешки министър-председател в историята. Въпреки това, когато се гледат други световни лидери, напредналата му възраст далеч не е изключителна. Затова все по-често се повдига въпросът колко полезно и дали е вредно за обществото управлението на "съвета на старейшините", пише "Info CZ".
Що се отнася до най-големите световни сили, превесът на по-възрастните лидери е очевиден. Американският президент Тръмп скоро ще навърши 80 години, руският му колега Путин е на 73, китайският авторитарен президент Си Дзинпин е на 72, бразилският президент Лула да Силва навърши 80 години.
Във всички случаи говорим за държави с президентска политическа система. Въпреки това, дори в държави, където министър-председателят играе водеща роля, е трудно да се намерят млади министър-председатели. Например, германският канцлер Фридрих Мерц е на 70 години, британският му колега Киър Стармър е на 63, а австрийският Кристиан Щокер е на 65. Израелският премиер Бенямин Нетаняху, за когото Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест заради военни престъпления - използване на глад като оръжие в Газа, вече отпразнува 76-ия си рожден ден.
Малцинството от по-младите сред министър-председателите е представено само от италианския министър-председател Джорджа Мелони (48) и френския президент Еманюел Макрон (47). Финландският министър-председател Саня Марин (34) и австрийският канцлер Себастиан Курц (31) също бяха изключения. И двамата обаче оттогава се оттеглиха от политиката и бяха заменени от много по-зрели министър-председатели. И това също е показателно.
Нарастващо числено превъзходство на възрастните над младите във висшите ешелони на политиката принуди умовете в развитите страни да търсят обяснение. Общото мнение е, че един министър-председател или президент трябва вече да има добър житейски опит и да е в добро психическо и физическо състояние, за да се справя с отговорностите на най-висшата ръководна позиция в държавата.
Способни ли са на това 70 и 80-годишните?
Още: Мирът в Украйна има и ядрено измерение
Съвет на старейшините
Аналитична статия, публикувана на уебсайта на американската PBS (обществената телевизионна мрежа на Съединените щати), очертава няколко обективни и субективни съображения относно нарастващата възраст на високопоставените политици по света. Първо, това явление е в съответствие с общата тенденция за увеличаване на продължителността на живота на планетата. Второ, напредъкът в съвременната медицина помага дори на някои политици да се поддържат в добра физическа и психическа форма след 80-годишна възраст. И тогава, ако има късмет, 80-годишен политик може да се конкурира, да речем, с 50-годишен. Това е обективен факт.
Друга важна причина обаче е свързана с мотивацията на кандидатите. До сравнително скоро политиката в демократичните страни беше разделена между традиционната левица и десницата, което даваше възможност на идеологически ориентираните партии да култивират свое собствено младо поколение кандидати. Днес обаче, с възхода на разнообразни движения, политиката е много по-фрагментирана и непрозрачна, което създава различен тип политици.
"Сложно е", каза пред PBS демократът Максуел Фрост, който на 25 години стана най-младият член на Конгреса в историята на САЩ. Той призна, че системата не е предназначена за млади хора, които да се кандидатират за най-високия политически пост. "Да бъдеш кандидат означава да преживееш година без заплата. Ако вече си богат, това не е проблем. Спестяванията ти ще помогнат за времето на кампанията. Но точно затова младите хора не могат да се кандидатират", твърди Фрост.
Парите не са единствената причина политиците да застаряват. Мотивацията също е въпрос. Някои политолози твърдят, че в съвременната политическа и социална система по-възрастните кандидати често са много по-мотивирани да се стремят към най-високия политически пост, отколкото по-младите и средновъзрастните поколения.
Още: Проблемът на европейската сигурност не е само Тръмп
"Да, 30 и 40-годишните често се кандидатират за Камарата на депутатите, но малцина от тях, с редки изключения, искат да станат лидери на партия или министър-председател на тази възраст", каза политологът Ян Буреш.
Спомняте ли си как през първата половина на 80-те години на миналия век трима съветски генерални секретари – трима от висшите ръководители на комунистическата империя – починаха един след друг? Дори тогава се говореше за "геронтокрация". Но Брежнев беше на 75, Андропов на 69, а последният в списъка, Черненко, беше на 73.
Тръмп като Бабиш?
Средното поколение, все още издържащо семействата си и заето с множество други грижи и интереси, или изобщо няма желание да се занимава с политика, или се задоволява да съществува комфортно в нея заради по-високата заплата. Членовете на средното поколение често просто не желаят да участват в политически битки или да напуснат зоната си на комфорт за най-високите позиции.
В тази теория може би има известна истина. Това се потвърждава от примерите за звезди от по-младото поколение: бившият финландски министър-председател Марин и бившият австрийски канцлер Курц. И двамата напуснаха постовете си след неуспехи (от различен характер), но в същото време напуснаха политиката "с леко сърце" и започнаха да се занимават в други области с младежки ентусиазъм.
Можете ли да си представите Доналд Тръмп или Андрей Бабиш да напуснат политиката със същата лекота, след като загубят избори?
Още: Защо Европа подготвя гражданите си за война?
Психологът Ханс-Вернер Вал, директор на Проекта за изследване на стареенето в университета в Хайделберг, подчертава, че възрастните държавни глави са преминали през един вид "суперселекция". Според него тези личности представляват най-поразителните изключения и в никакъв случай не са средностатистически хора.
Според Вал обаче има и някои тъмни страни на "по-възрастните лидери". Много от възрастните политици идват от различна епоха и не винаги разбират нуждите на новите поколения. "Друг проблем, който виждам, е, че по-възрастните мъже, които са заемали високи позиции дълго време, са склонни да се надценяват", твърди Вал.
Според него вредните ефекти от стреса и прекалено забързания работен ритъм също се увеличават с възрастта. "Ако говорим за нещо, което просто не се съчетава с напредване на възрастта, това е способността да се вземат бързи решения и да се действа", счита Вал. Той обаче признава, че може да има изключения, които опровергават общото правило.
Автор: Марек Керлес, за Info CZ
Превод: Ганчо Каменарски
