Русия тихомълком провежда учения за готовност за мобилизация в цялата страна, с които проверява способността си да настани, нахрани и въоръжи голям приток от новобранци. По време на едно от ученията през юли военни офицери отлетели от Санкт Петербург до ексклава Калининград (между Полша, Литва и Балтийско море), за да наблюдават конкретното планиране на мобилизацията за жителите на отдалечената от континентална Русия област. Подобни тестове се провеждат в цялата страна, „в случай че бъде обявена мобилизация“, твърди The Wall Street Journal.
Кремъл все още не е взел окончателно решение. За разлика от хаотичната мобилизация през 2022 г., Русия вече разполага с електронен регистър на мъжете във военна възраст, което би позволило по-постепенен процес. Спекулациите се съсредоточават върху възможна мобилизация след парламентарните избори в Русия през септември - нещо, което каза и украинският президент Володимир Зеленски на 23 август. "Смятаме, че това няма да се случи в централните градове. Те планират по-периферна мобилизация. Но не мисля, че ще успеят да го скрият много добре. Настоящата им цел са допълнителни 300 000 души за 2026 г., плюс още за 2027 г. Целта им беше половин милион, но настоящата им стратегия за 2026 г. са допълнителни 300 000 войници за фронтовите линии", твърди той.
Последните слухове за поредна мобилизация отново предизвикаха тревога. Някои руски мъже търсят в интернет възможни начини за напускане на страната, докато други, които разполагат със средства за пътуване, проучват дестинации, където биха могли да останат, ако бъде обявена мобилизация. Руската митническа служба съобщи, че миналата седмица за един ден над 20 000 души са пресекли граничния пункт „Верхни Ларс“ с Грузия, въпреки че грузинското министерство на вътрешните работи оспори това число.
Учението сега поставя Калининград в центъра на подготовката на Москва за евентуално увеличаване на военния състав. Руската територия се намира между Полша и Литва (и двете са членки на НАТО) и е отделена от останалата част на Русия. Западни разузнавателни служители също предупредиха, че тя може да играе роля в евентуална бъдеща ескалация, засягаща Сувалския коридор - тесния участък от територията между Калининград и Беларус. Русия отдавна разглежда този ексклав както като стратегически плацдарм, така и като уязвимо място поради географското му положение и малката му населеност.
Планирането идва в момент, когато Русия се мъчи да набере достатъчно войници, които да заменят загиналите и тежко ранените на бойното поле. Американски и европейски представители заявиха, че този недостиг може да остави на диктатора Владимир Путин малко други избори, освен да разпореди поредна мобилизация, докато Москва продължава усилията си да превземе оставащите части от Донбас, контролирани от Украйна. Нова мобилизация би могла да укрепи руските позиции и да подкрепи операциите в посока Краматорск и Славянск. Но непосредственото ѝ въздействие би могло да бъде ограничено, ако войските бъдат мобилизирани едва малко преди зимата да забави боевете.
Още: Мащабно и мистериозно: НАТО вдигна десетки самолети край Калининград и Батийско море (ВИДЕО)
„Не мисля, че това ще се окаже решаващо за Русия, а и всъщност вече е твърде късно за тази година, но може да се превърне във фактор за 2027 г.“, казва Майкъл Кофман, старши научен сътрудник в Фондация „Карнеги“. „Ако имат конкретни графици за целите, които искат да постигнат тази година, например превземането на останалата част от Донбас, тогава трябваше да се мобилизират още преди няколко месеца".
Путин е поставил нова цел за превземането на Донбас, твърди Зеленски
Снимка: president.gov.ua
В този контекст - украинският президент Володимир Зеленски заяви на 23 август, че Путин наскоро е наредил на руската армия да завърши превземането на Донецка област до 31 декември 2026 г., и отбеляза, че основните оперативни цели на диктатора в Украйна остават превземането на градовете Константиновка, Славянск и Краматорск в региона. Всички те са част от силно укрепената отбранителна линия на Украйна, наречена „крепостен пояс“. Зеленски заяви, че от началото на 2026 г. руските сили са понесли около 267 000 военни жертви (убити, тежко ранени, пленени, изчезнали) включително около 155 000 убити, по цялата линия на фронта и че приблизително 70 до 80 процента от всички руски загуби се падат в посока Константиновка.
От 2022 г. насам Путин е дал на руските сили 15 отделни крайни срока за превземане на цялата Донецка област, но те така и не са успели да спазят нито един от тях. Според данните, наблюдавани от американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW), руските сили контролират приблизително 21 170 квадратни километра (или около 79,89 процента) от Донецка област и приблизително 26 624 квадратни километра (или около 99,77 процента) от Луганска област. ISW продължава да оценява, че крайните срокове на Кремъл за постигане на военните му цели остават далеч от реалността на представянето на руските сили на бойното поле и че е крайно малко вероятно те да завземат Донбас до края на 2026 г., ако изобщо това се случи.
Още: Путин щял да отмъщава: "Киев отвори кутията на Пандора"
Украйна с предложение за мир и отстъпки
Украинският президент е представил на 23 август съвместно предложение на Украйна, САЩ и Европа за прекратяване на войната, което предвижда значителни отстъпки от страна на Киев, въпреки че Путин и други представители на Кремъл продължават да отказват да направят компромис по което и да е от основните си искания. Вчера самият Зеленски заяви, че Украйна е разработила предложение за преговори по време на разговорите със специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф и пратеника Джаред Къшнър (зет на Доналд Тръмп), в което се очертават три ключови приоритета за прекратяване на войната:
- примирие;
- взаимно оттегляне на руските и украинските сили от настоящата фронтова линия;
- гаранции за сигурност от Европейския съюз и НАТО.
Зеленски отбеляза, че САЩ и европейските страни вече са се съгласили с предложението и че Съединените щати планират да обсъдят плана както с Украйна, така и с Русия. Най-новото предложение за мир на украинския лидер демонстрира непрекъснатата решимост на Киев да сложи край на войната дори за сметка на значителни отстъпки. Кремъл, от друга страна, постоянно отхвърля всички украински, европейски и американски предложения за мир и непрекъснато повтаря настояването си Украйна да се подчини на всичките му изисквания. Неуточнен източник съобщи на кремълската информационна агенция ТАСС на 23 август, че Уиткоф и Къшнър са отложили за неопределено време посещенията си в Украйна и Русия, но от ISW посочват, че не са забелязали никакви доказателства, които да подкрепят или опровергаят това твърдение.
Още: ЕС към Украйна в Деня на независимостта: Ще бъдем с вас докрай
Украйна ще се опита да възобнови преговорите с Русия в близко бъдеще, заяви и ръководителят на президентската администрация Кирило Буданов. Бившият топ военен разузнавач на Украйна добави, че „определени сигнали“ сочат, че темата може да придобие по-голяма актуалност. Той предупреди, че това не означава, че войната е на път да приключи, и определи усилията по-скоро като технически процес на този етап. Буданов подчерта, че Украйна трябва да се съсредоточи върху това как да победи Русия, а не просто да я сдържа, и добави, че остава възможна още една вълна на руска мобилизация.
Ген. Валерий Залужни, посланикът на Украйна във Великобритания и бивш главнокомандващ на въоръжените сили, заяви, че следващите пет години могат да се окажат решаващи за Украйна. Той твърди, че външните уверения и гаранции не могат да заменят собствената способност на страната да се защитава. Сега задачата е да се превърне опитът от войната в бъдеща доктрина, технологиите – в икономика, армията – в система за възпиране, а независимостта – в необратима историческа реалност, написа той.
"Някой трябва да победи - това трябва да е Украйна"
В тази връзка премиерът на Латвия Андрис Кулбергс заяви, че не трябва войната да се решава на масата на преговорите - заради факта, че Русия не отстъпва от максималистичните си позиции. "Аз лично не вярвах в мирно споразумение и все още не вярвам в такова. Някой трябва да спечели - и това трябва да бъде Украйна. Някой трябва да излезе победител. Именно затова днес обсъдихме, че сме загубили твърде много време в разговори за мирни споразумения", каза лидерът от Рига по време на срещата на върха между Украйна, скандинавските и балтийските държави в Киев на 23 август.
Latvia’s PM Andris Kulbergs:
— Clash Report (@clashreport) August 23, 2026
I personally did not believe in a peace agreement, and I still do not believe in one.
Someone has to win, and it has to be Ukraine. Someone has to come out on top.
And that is why we discussed today that we have wasted too much time talking about… pic.twitter.com/vYev2AwAJN
"Русия иска отново да се завърне на сцената. Иска да се нормализира. И една от областите, в които позволяваме това да се случи - и където трябва да бъдем много твърди в Европа - засяга завръщането на Русия в спорта, на Олимпийските и Параолимпийските игри. Само преди две седмици федерацията също на практика заяви, че всичко е наред, че няма нищо лошо в завръщането на Русия на световните първенства - както и в завръщането ѝ в областта на музиката и културата. Не трябва да позволяваме това, защото точно по този начин се случва нормализирането, а подкрепата (за Украйна) може да намалее", смята Кулбергс.
Latvia’s PM Andris Kulbergs:
— Clash Report (@clashreport) August 23, 2026
Russia wants to return to the stage again. It wants to normalize itself.
And one of the areas where we are allowing this to happen — and where we need to be very strong in Europe — concerns Russia returning to sport, to the Olympic and Paralympic… pic.twitter.com/pcZBDnFIQV
Още: От страх да не загуби изборите: Путин утвърди "Единна Русия" като военна партия
"Мисля, че много европейци, а също и американци, трябва да преодолеят нагласата, че по някакъв начин правим благотворителност за Украйна. Може би в началото беше така, но сега ние научаваме повече от Украйна, отколкото Украйна научава от нас", заяви по време на конференцията финландският президент Александър Стуб.
Finland’s President Alexander Stubb:
— Clash Report (@clashreport) August 23, 2026
I think many Europeans, and Americans as well, need to move beyond this mindset that we are somehow doing charity for Ukraine.
Maybe that was the case at the beginning, but now we are learning more from Ukraine than Ukraine is learning from… pic.twitter.com/DJy6kCgGtP
Киев и скандинавските страни с нови сделки за оръжия
В този ред на мисли - Украйна и Финландия се споразумяха да разработват и произвеждат дронове във Финландия за Украйна и Европа. Договориха се за разширяване на възможностите в областта на морските безпилотни системи и създаване на съвместно предприятие за производство на наземни роботизирани системи. Зеленски заяви, че сътрудничеството съчетава украинския боен опит с финландските технологии.
Ukraine and Finland signed agreements expanding cooperation between their defense industries after talks between Presidents Zelensky and Stubb. The plans cover development and production of drones in Finland for Ukraine and Europe, expanded capabilities in maritime unmanned… pic.twitter.com/LSt2Ekc3wK
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) August 23, 2026
Освен това Украйна и Норвегия подписаха стратегическо споразумение за сътрудничество в областта на отбранителните технологии, обяви Зеленски по време на срещата на върха. Той заяви, че споразумението е важен модел, който Киев иска да установи с всяка европейска държава.
Още: Мащабна помощ: Норвегия обеща сериозна финансова подкрепа за Украйна
Зеленски заяви, че срещата на върха между Украйна, скандинавските и балтийските страни е била посветена на защитата на въздушното пространство на Украйна, включително на зимния пакет от ракети за системите „Пейтриът“ (Patriot) и други системи за противовъздушна отбрана, както и на проекта „Фрейя“ - съвместна европейско-украинска инициатива за противоракетна отбрана, стартирана с цел разработване на достъпна система, подходяща за масово производство, способна да прeхваща бързо движещи се балистични заплахи.
Украинският президент добави, че лидерите са обсъдили открито недостига на средства за отбраната на Украйна и са постигнали общо разбиране по въпроса.
Още: Зеленски със закана: Ракетите "Фламинго" ще зимуват в Русия
В рамките на церемонията по повод Деня на държавното знаме на Украйна Зеленски отбеляза, че украинското знаме вече може да се види в почти всеки дом, докато по времето на Съветския съюз украинците са били принудени сами да си шият знамената. А днес, 24 август, Украйна празнува 35 г. от своята независимост.
Zelenskyy and allied leaders raised the Ukrainian flag in Kyiv
— NEXTA (@nexta_tv) August 23, 2026
As part of Ukraine’s State Flag Day ceremony, Zelenskyy was joined by leaders of the Nordic and Baltic countries.
Zelenskyy noted that the Ukrainian flag can now be seen in almost every home, while during the Soviet… pic.twitter.com/gahtDBG7me
Войната в Украйна: развитие на бойните действия
Вече 103 поредни денонощия интензивността на сухопътните бойни действия на фронта в Украйна е на нечуваното ниво от над 200 бойни сблъсъка за 24 часа – това е официалната информация на украинския генщаб. На 23 август е имало 231 бойни сблъсъка спрямо 254 на 22 август. Руснаците са хвърлили 299 контролирани авиационни бомби (КАБ), което е с 30 по-малко спрямо предишното денонощие. Артилерийският им обстрел е бил в мащаб 3110 изстреляни снаряда, като тук разликата е с около 200 надолу на дневна база. Руската армия е използвала 10 747 FPV дрона, което е с около 1100 надолу спрямо предното денонощие, сочат обобщените данни от сутрешната сводка на украинския генщаб.
35 руски пехотни атаки са организирани в направлението от Торецк към Константиновка, както и още 1 е имало откъм Часов Яр към Константиновка (Краматорското направление). Югозападно от Константиновка, в Покровското направление са извършени 20 руски пехотни нападения, а северно от Константиновка - в Славянското направление - са станали 8 сблъсъка. В направлението при Гуляйполе, Запорожка област, е имало 6 сражения за денонощието. След дни на по-сериозна активност в Южнослобожанското направление, в района на Вовчанск (Харковска област) и селата южно от този град, за последните 24 часа там е имало 9 руски пехотни атаки. Повече са станали в Купянското направление - 16, и в Лиманското - 14 (според Въоръжените сили на Украйна и 14-те са отблъснати).
"Окупирането от врага на населеното място Родинско, в посока Добропиля (северно от Покровск), днес вече не е новина, тъй като врагът е окупирал населеното място от няколко седмици и прехвърля пехота през него за по-нататъшни атаки към Добропиля", написа в Telegram канала си "Офицер" украинският лейтенант с позивна "Алекс". Според него през последните 2 месеца ситуацията в тази посока се е влошила до известна степен, тъй като руснаците са съсредоточили значителни сили за атаки срещу Добропиля и на север – към Краматорск и Дружковка.
През изминалия ден украински дронове за първи път достигнаха руската област Архангелск, на разстояние от около 1800–1900 км от украинската граница, като целта им е бил космодрумът „Плесецк“. Русия твърди, че над региона са били унищожени около 40 дрона. Местен представител заяви, че дроновете са били насочени към „стратегически обекти“. "Плесецк" е основният военен космодрум на Русия, използван за изстрелване на спътници, изпитания на междуконтинентални балистични ракети, включително „Сармат“, и за руската спътникова група „Рассвет“ – еквивалент на Starlink на Илон Мъск.
Още: Зеленски: Избори сега ще са истинско цунами за Украйна
BIG: Ukrainian drones reached Russia's Arkhangelsk region for the first time, roughly 1,800-1,900 km from the Ukrainian border, with preliminary reports suggesting they targeted Plesetsk Cosmodrome.
— Clash Report (@clashreport) August 23, 2026
Russia claims roughly 40 drones were destroyed over the region.
A local… pic.twitter.com/9mnnwjlNqp
А вижте как изглежда отвисоко търговският център „Солнечная Галерея“ в украинския град Кривой Рог след атаката, при която на 21 август загинаха 16 души:
Absolutely horrific: this is what the Solnechnaya Galereya shopping center in Kryvyi Rih looks like from above after the attack that killed 16 people on August 21 pic.twitter.com/coD0eZ8Dfy
— NEXTA (@nexta_tv) August 23, 2026
В нощта на 24 август (от 18:00 часа на 23 август) Русия е нанесла удар по Украйна с две противокорабни ракети „Оникс“ от територията на окупирания Крим, изстреляла е 6 управляеми авиационни ракети Х-31П и Х-59 от въздушното пространство над Черно море, както и 143 атакуващи дрона „Шахед“ (една трета от които са с реактивни двигатели), „Гербер“, "Бандерол" и симулаторни дронове. Основната посока на атаката беше Одеска област, където пламна пожар в търговски център в Одеса и имаше още щети в по-широкия регион - припомнете си тук: След разнищването на Wildberries: Украйна удари три големи склада на руския "Озон" за една нощ (ВИДЕО).
Според предварителни данни, оповестени към 09:00 часа от Украинските военновъздушни сили, противовъздушната отбрана е свалила или обезвредила с електронно заглушаване една противокорабна ракета „Оникс“, 2 ракети Х-31П/Х-59 и 2 управляеми авиационни ракети "Бандерол““, както и 109 дрона в южната, северната и източната част на страната. "Вражески въздушни средства за атака са поразили 22 места, а на 5 места са паднали отломки от свалените ракети/дронове. Освен това някои вражески ракети не са достигнали целите си, като информацията за тях се уточнява", гласи сводката на ВВС на Украйна.
Още: В Деня на независимостта: Руска атака край Харков, има жертви
