НАТО проведе мащабни въздушни учения в близост до руския ексклав Калининград, като самолетите излетяха от Полша и балтийските държави, съобщи пресслужбата на Алианса. Около 25 самолета (а според някои оценки - дори над 50) от различни държави членки на НАТО са взели участие в полетите на 18 август, което е необичайно голяма група за предварително необявена активност. Сред самолетите службата AirNav Radar е засякла американски C-40A Clippers, EA-37B Compass Call II и Bombardier Challenger 650, самолет за ранно предупреждение и управление E-3A Sentry, полски Gulfstream G550, самолети за дозареждане Airbus A330 MRTT, литовски Let L-410UVP, както и американски бойни хеликоптери AH-64E Apache Guardian.
Освен това е регистрирана отделна активност в пролива Скагерак между Норвегия и Дания, свързващ Северно с Балтийско море - стратегически коридор, където преминава основната част от военноморския и търговския трафик към и от Балтийско море. Там британски патрулен самолет P-8A „Посейдон“, заедно с германски самолет, е извършил полети над конкретна зона в продължение на няколко часа.
Към момента не е известно какво точно се е тренирало по време на тези маневри. Съюзното въздушно командване на НАТО обясни, че Алиансът постоянно подобрява своите отбранителни способности, а засилената въздушна активност в Балтийския регион на 18 август 2026 г. е пример за този подход. В същото време командването заяви, че не може да разкрие допълнителни подробности поради изисквания за оперативна сигурност. Знае се само, че маневрите са били под командването на САЩ.
🇪🇺 UNUSUAL NATO AIR ACTIVITY NEAR RUSSIA’S KALININGRAD
— Defense Intelligence (@DI313_) August 19, 2026
NATO has brought together an unusual mix of air assets near Russia’s Kaliningrad exclave:
🇳🇴 F-35 fighters
🛰️ E-3A AWACS
📡 ARTEMIS II ISR
⛽ Multiple tankers
🇵🇱 Polish ground units
The combination of stealth fighters,… pic.twitter.com/mT5JGytP40
Още: НАТО в готовност и обеща отговор при заплаха за американски военни обекти в Европа
Не е нещо ново
Такава авиационна активност не е нищо ново за държавите от НАТО. Преди това подобни операции често се провеждаха като част от предварително обявени учения.
Такива маневри се провеждат и във Франция като част от учения, симулиращи използването на сили за ядрено възпиране за нанасяне на удар срещу противник. През март 2025 г. Франция проведе учението за ядрено възпиране Poker 2025, в което участваха около 10 самолета, припомня украинското специализирано военно издание Militarnyi.
По време на учението самолетите не използваха истински ракети ASMP-A с ядрени бойни глави. Вместо това те бяха оборудвани с инертни тренировъчни снаряди, съответстващи на размера и теглото на ракетите, които екипажът можеше безопасно да изхвърли в случай на авария.
Според мониторинговия канал Frontline Monitor данните от откритите системи за проследяване на маневрите от 18 август са очертали група, съдържаща в себе си основните командни, разузнавателни, електронни и логистични елементи на комплексна въздушна операция. Командването и общата въздушна картина са осигурявани от E-3A с люксембургска регистрация LX-N90453 и позивна NATO02, пристигнал от германската база "Гайленкирхен" и изпълнявал кръгов маршрут на около 9500 метра над полското въздушно пространство, край Гданск. Задачите по електронна война са били поверени на EA-37B Compass Call с номер 19-5591 и позивна SHOCK55, излетял от полската база "Повидз". Машината е изградена върху платформата Gulfstream G550 и постепенно заменя остарелия EC-130H.
Електронното разузнаване е било осигурявано от използвания за нуждите на Сухопътните войски на САЩ Bombardier Challenger 650 ARTEMIS II с регистрация N159L и позивна BRIO66. Той е пристигнал от Констанца в Румъния, откъдето обикновено изпълнява мисии над Черно море. Поддръжката за дозареждане във въздуха е включвала италиански KC-767A, американски KC-135R и два самолета цистерни A330 MRTT на многонационалното звено в Айндховен, Нидерландия.
Защо точно край Калининград?
Самата Калининградска област обяснява защо подобна групировка се фокусира именно там. В ексклава се намира щабът на Балтийския флот на Руската федерация, чиято основна база е в Балтийск. В Черняховск е разположена 152-ра гвардейска ракетна бригада, превъоръжена с комплекси „Искандер-М“, които са на постоянно дежурство в областта от 2018 г. Официално посочваният обсег от около 500 км поставя в зоната им на действие значителни части от Полша и балтийските държави, както и Южна Швеция.
Тази система е допълнена от зенитно-ракетни комплекси С-400, брегови противокорабни части и морска авиация. Съчетанието изгражда зона за ограничаване и възпиране на достъпа, в която чуждата авиация би действала при сериозни ограничения и повишен риск. Именно срещу подобна интегрирана среда работят машини като EA-37B - тя не поразява физически радарите, а може да смущава работата им и да нарушава комуникационните връзки, от които зависи системата за противовъздушна отбрана, уточнява Frontline Monitor.
Общият брой на участващите платформи остава спорен, а разликата между оценките не е малка. Наблюдатели, следили полетите в реално време, преброиха около 25 летателни апарата, докато полският военен анализатор Ярослав Волски оцени, че едновременно във въздуха са били над 50. Нито една от двете оценки не е потвърдена от Алианса. Разминаването може да се дължи на различни времеви прозорци, критерии за включване и достъп до данните, а не непременно на наблюдение на различни събития.
От януари 2025 г. насам НАТО започна три многостранни инициативи за повишена бдителност без предварително обявен краен срок: Baltic Sentry след прекъсването на кабела Estlink 2, Eastern Sentry след навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство през септември 2025 г. и Arctic Sentry през февруари 2026 г. Така отделните учения все по-често се превръщат в елементи на постоянно възпиращо присъствие, вместо временно да го заместват.
Регионът е особено чувствителен. Руският разрушител „Адмирал Левченко“ премина край германския остров Фемарн на 31 юли, а фрегатата „Адмирал Касатонов“, способна да използва ракети „Циркон“, беше проследявана в Балтика до 17 август – ден преди въздушната активност. „Левченко“ и „Касатонов” принадлежат към Северния, а не към базирания в региона Балтийски флот. Украински военни издания свързват присъствието им с възможно ескортиране на танкери от руския "сенчест флот": Путин изпрати кораб с ракети "Циркон" с изключен транспондер до Германия: Сянката на ескалация надвисна над НАТО.
Най-защитимият извод е, че на 18 август е проведена предварително планирана тренировка, която при така създалата се ситуация неизбежно е имала и възпиращ ефект спрямо Москва.
Контекстът: за какво се готви Алиансът срещу Русия?
Важно е да се отбележи, че тези маневри идват в период, в който се появи публично информация как НАТО е разработила план за война при евентуална руска сухопътна атака срещу балтийските държави. Това твърдение направи германският таблоид Bild, като според информацията основното в плана е да бъдат обезвредени руските ракетни системи, които биха подкрепили евентуална руска сухопътна атака, включително системи в Калининград (между Литва, Полша и Балтийско море). И още – да бъде създадена буферна зона по руската и беларуската граница с Прибалтика и Полша, по-точно там, където би имало най-много операции и удари с дронове. В тази зона ще оперират основно дронове и наземни роботизирани системи.
🇷🇺🇪🇺‼️ NATO has reportedly developed a detailed battle plan for stopping a potential Russian invasion of the Baltic states, built around overwhelming long-range firepower, autonomous systems and systematic destruction of Russia’s ability to sustain an offensive. According to… pic.twitter.com/ZRICRaBB6j
— Visioner (@visionergeo) August 17, 2026
На по-късен етап планът предвижда нанасяне на въздушни удари по важни руски инфраструктурни обекти – мостове, пътища, отбранителни предприятия, летища: НАТО с план как ще воюва, ако Русия нападне. Няма стратегия, ако Русия и Китай нападнат едновременно (ОБЗОР – ВИДЕО).
Всъщност, според материала на германския таблоид, НАТО се е подготвила (поне на хартия) за три сценария, при които Путинова Русия проявява агресия спрямо страни членки на Алианса на Източния фланг. НАТО обаче подчертава, че в нито един от сценариите не мисли да окупира руска земя. Основната цел при евентуална руска атака е руската армия да бъде върната обратно на нейна територия. А обявяването, че има такива планове, е направено с цел Кремъл добре да си помисли дали би искал да атакува.
По-рано британското издание The Telegraph съобщи, че Русия е построила и разширила най-малко 10 военни бази по границите си с Украйна и Беларус, предназначени за изстрелване на голям брой нови дронове с реактивни двигатели, с цел систематично да изтощи и пробие украинската противовъздушна отбрана. Но не само - обектите са на разстояние, от което може да се осъществи въздушно нападение срещу страни членки на НАТО, показва разследването, което посочва, че полската столица Варшава е в обхвата на безпилотните летателни апарати: Мрежа от сенките: Русия е изградила 10 тайни бази за дронове, от които може да удари НАТО (СНИМКИ).
Отделно, заплахата от Иран също е надвиснала над Европа заради войната, която американският президент Доналд Тръмп започна на 28 февруари 2026 г. "НАТО има готовност да реагира на всяка заплаха и винаги ще направи каквото е необходимо, за да защити своите членове", заяви говорител на Алианса по повод информация, че Техеран обмисля дали да атакува американски военни цели в Европа. "Нашето възпиране и отбранителният ни капацитет са силни и ефективни, както бе демонстрирано тази година, когато противовъздушната отбрана на НАТО прехвана в четири случая балистични ракети, летящи към Турция от Иран", добави представителят.
По-рано Financial Times публикувана информация, че иранските сили преценяват възможностите за удари по американски активи в Югоизточна Европа, например в България, след като миналия месец правителството на Румен Радев одобри използването на авиобаза "Безмер" за зареждане на американски самолети с гориво. Британското издание се позовава на два "вътрешни източника, близки до режима" в Техеран: Иран ще атакува военни цели в Европа, ако Тръмп ескалира войната: FT.
По-широкият фон включва и оценка на американското разузнаване, за която The Wall Street Journal съобщи на 6 август. Според нея диктаторът Владимир Путин може да се опита да подложи на тест решимостта на НАТО и готовността му да приложи член 5, като го стори с ограничена атака срещу страна от Алианса. Разглежданите опции се простират от кибератака и мащабна хибридна операция до сухопътно нахлуване с ограничен мащаб, а възможният времеви прозорец е между есента на 2026 и 2029 г.
Литовският министър на отбраната Робертас Каунас формулира логиката така - Кремъл се нуждае от нова ескалация и някакъв вид победа, а Прибалтика и Полша са най-близките възможни цели. Президентите на Литва и Латвия отделно предупредиха, че Москва може да атакува критична инфраструктура по Източния фланг на НАТО.
Още: NYT: Путин преследва разпад на НАТО и ЕС до края на 2026 г., основната му цел е Молдова
