Министерството на финансите изпрати официално до Европейската комисия и Еврогрупата Проекта на бюджетен план на Република България за 2027 година. С това страната ни изпълни в срок задължението си по отношение координацията на икономическите политики като държава членка на еврозоната, а именно да представи документа до 15 октомври. Документът е изготвен в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013 и отразява основните фискални параметри за следващата година.
Това е първият бюджетен план, който България изготвя и представя в качеството си на пълноправен член на еврозоната (от 1 януари 2026 г.), включвайки се в регулярните процедури за наблюдение и координация на икономическите политики на държавите от европейския паричен съюз.
Още: Дали бюджетът за 2027 г. ще е читав? Първи знаци (ВИДЕО)
Процедурата по свръхдефицит: как правителството отговаря?
В бюджета за 2026 г. финансовото ведомство заложи рекорден в модерната ни история дефицит от 5,7% от БВП, макар този до началото на последното тримесечие на годината да е около 2,8 на сто. Същевременно Европейската комисия предложи, а Съветът на ЕС стартира през юли процедура по свръхдефицит срещу България, като призова правителството да предприеме мерки за ограничаване на публичните разходи.
Съгласно препоръката на Съвета на ЕС България трябва да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните държавни разходи няма да надвишава:
- 4,2% през 2026 г.;
- 3,4% през 2027 г.;
- 3,4% през 2028 г.;
- 3,2 % през 2029 г.
Още: Защо България е в процедура по свръхдефицит и какво означава това? (ВИДЕО)
Очаква се спазването на тези тавани на разходите да доведе до намаляване на бюджетния дефицит на страната под прага от 3% от БВП до 2029 г., като по този начин се приключи процедурата за прекомерен дефицит.
Съветът на ЕС определи 15 октомври 2026 г. като краен срок, в който България да предприеме ефективни действия и да представи необходимите коригиращи мерки заедно с проекта си за фискално-структурен план за 2027 г.
След като Съветът на ЕС потвърди, всяка държава, влязла в процедура по прекомерен дефицит, трябва да предприеме необходимите действия в срок от 6 месеца. Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или ако засегнатата страна не се съобрази с препоръката на ЕС, то Съветът може да наложи санкции, включително глоба за държавите от еврозоната в размер до 0,05% от БВП за предходната година. Такава глоба досега никога не е налагана. Ако настъпи, тя трябва да се плаща на всеки 6 месеца, докато Съветът прецени, че съответната държава е предприела ефективни действия. Ако конкретната страна продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да наложи още по-строги санкции.
Още: Асен Василев: Румен Радев и неговите министри ни лъгаха няколко месеца, че има тежко наследство
Под 3% дефицит до 2029 г.
Документът на финансовото ведомство сега е разработен въз основа на есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, одобрена от Фискалния съвет. Ключов акцент в тазгодишния Проект на бюджетен план са представените мерки за излизане от откритата на 10 юли 2026 г. от Съвета на ЕС процедура при прекомерен дефицит.
В тази връзка изпратеният документ към ЕК "изпълнява и ролята на официален доклад за предприетите мерки", казват от ведомството на Гълъб Донев. "В него България представя конкретните действия и реформи в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС, която предвижда ясен график за коригиране на дефицита в рамките на допустимата референта стойност от 3% от БВП до 2029 година", отчитат от министерството.
Снимка: Гълъб Донев, БГНЕС
Основният фокус на Бюджет 2027 ще бъде към "трайно оздравяване на публичните финанси, ограничаване на държавните разходи, свиване на бюджетния дефицит и намаляване на размера на нов дълг спрямо предходните години, без промяна на основните данъчни ставки", твърди финансовото министерство, което вече обяви вдигане на данъци: Държавата облага свръхпечалбите на банки и телекоми, ваучерите за храна вече с данък, удар по хазарта и облекчения за деца (пълен списък).
В проектобюджета ще бъдат заложени ключови параметри и политики, представени общо и в Проекта на бюджетен план.
Социална подкрепа и доходи
Предвижда се увеличение на пенсиите с около 8%, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5% и повишение на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5%.
Заложена е и подкрепа за семействата с деца, включително увеличение на детските надбавки и данъчните облекчения.
Приоритетни сектори
Ще бъдат осигурени допълнителни ресурси за образование (включително с вдигане на ученическите стипендии), здравеопазване, култура, спорт и сигурност.
Ще има значителни инвестиции в отбранителните способности на страната - антидрон системи и противовъздушна отбрана, обещава министерството в плана си.
Още: 8 месеца от 2026 година и бюджетният дефицит е още далеч под 3%
Икономическа среда
Предвиждат се мерки за оптимизация на администрацията и реформа в ТЕЛК за по-добър контрол на разходите.
Ще се работи за насърчаване на публично-частните партньорства за инфраструктурни проекти, казват още от финансовото ведомство.
В бюджета са заложени и инвестиции в пътната безопасност, придобиването на самолети за борба с пожарите, дистанционен мониторинг на язовирите и др.
"Знаете много добре в какво състояние заварихме държавната хазна – изпразнена, с прекомерен дефицит, наследени борчове, неизпълнен План за възстановяване и устойчивост, редица наследени проекти, сметки и фактури, които трябваше и продължаваме да изплащаме", заяви премиерът Румен Радев пред Министерски съвет вчера.
Премиерът увери, че правителството не предвижда повишаване на основните данъчни ставки, а ще се разчита на по-добра събираемост на приходите и засилен контрол върху измамите и злоупотребите.
Целия бюджетен план вижте тук.
