България въведе еврото от днес (1 януари 2026 г.) и стана 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната. Безспорно това е събитието на годината за страната ни, при това не само във финансов и икономически аспект. След няколко отлагания, през 2025 г. България най-после получи зелена светлина от Европейската комисия (EK) и Европейската централна банка (ЕЦБ) да приеме общата европейска валута.
Докладите за конвергенцията
На 4 юни 2025 г. бяха оповестени докладите за конвергенцията от ЕК и ЕЦБ, които за първи път оцениха положително напредъка на България и кандидатурата за еврозоната.
Още: Без драми и хаос с еврото: Fitch опроверга политическите страхове
За да приемат еврото, държавите трябва да отговарят на критериите, установени в Договора от Маастрихт от 1992 г., наричани Маастрихтски критерии. Икономическите и правни изисквания са установени, за да се гарантира, че държавите членки са готови да приемат еврото и да функционират безпроблемно в еврозоната. По-конкретно те са: ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси, дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията и стабилен обменен курс.
Докладите бяха изготвени, след като на 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписаха съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпратиха до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Важно уточнение е, че след като докладите през 2024 г. не бяха положителни за страната ни, ако България не беше поискала извънредни такива, ЕК и ЕЦБ следваше да направят оценка чак през пролетта на 2026 г.
Още: За последно без България: ЕЦБ взе ключово решение за лихвите
Окончателното решение за еврозоната
На 8 юли Европейският парламент (ЕП) одобри с огромно мнозинство доклада за присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г. Решението се гласува с 531 гласа "за" и 69 "против", а 79 души се въздържаха. Само евродепутатите от групата "Европа на суверенните нации", включително "Възраждане", гласуваха против присъединяването на България в еврозоната, а останалите седем политически групи с участието и на останалите 14 български евродепутати подкрепиха решението.
Малко по-късно през деня и трите законодателни акта, които финансовите министри на държавите членки на ЕС във формата на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС (ЕКОФИН) трябваше да гласува за приемане на България в еврозоната, бяха одобрени с пълно единодушие.
Един от тези три правни акта определяше и окончателния обменен курс между еврото и българския лев на 1,95583 лева за 1 евро. Той съответства на досегашния централен курс на лева в механизма на обменните курсове (ERM II).
Още: ЕЦБ съобщи важна новина за лева и еврото
Искането за референдум
Преди тези решения да бъдат взети обаче, на 9 май президентът Румен Радев предложи да се проведе референдум за приемането на еврото у нас с въпрос: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?"
Мотивите на държавния глава бяха, че българското общество "няма консенсус по въпроса за еврото, а оценките на всички нива са противоречиви". "Институции с критично ниско доверие взимат решение. Като президент съм убеден, че въвеждането на еврото може и трябва да стане с убедителен национален консенсус", посочи тогава Радев.
Председателят на парламента към онзи момент Наталия Киселова обаче не допусна референдума за разглеждане, а президентът постави въпроса до Конституционния съд. В края на годината той все пак задължи депутатите да го разгледат, но искането на Радев бе отхвърлено с голямо мнозинство от парламента на 3 декември.
Повишаване на рейтингите
Малко след приемането на България в еврозоната, каквито бяха и повечето очаквания, още на 11 юли рейтинговата агенция S&P повиши дългосрочния суверенен кредитен рейтинг на България от "BBB" на "BBB+".
"България ще се възползва от надеждна парична политика на Европейската централна банка, както и от достъп до капиталовите пазари на еврозоната", се казваше в изявлението на S&P. Все пак агенцията отбеляза възможни предизвикателства, предупреждавайки, че политиките на ЕЦБ вероятно ще се съобразяват с по-големите членове на паричния съюз – като Германия и Франция, които имат най-големите икономики – а не с по-малки страни като България, която остава и най-бедната в ЕС.
Малко по-късно и други агенции повишиха кредитния рейтинг на България с мотив приемането ни в еврозоната.
Спорните промени в закона за еврото и цените
В края на юли парламентът прие на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото в България, чийто основен акцент бяха мерките срещу необосновано повишаване на цените в процеса на преминаване към общата европейска валута.
Предвиждаше се двойното обозначаване на цените в левове и евро да започне от 8 август 2025 г. и да продължи до 31 декември 2026 г. Цените трябва да се изписват с еднакъв размер, шрифт и цвят.
Промените задължаваха търговците да не вдигат цените без обективни икономически основания до края на 2026 г. При нарушение се предвиждаха глоби, изчислявани като процент от годишния оборот – 0,5% при първо нарушение и 1% при повторно. Законът също така разшири правомощията на НАП и Комисията за защита на потребителите, включително достъп до ценова информация.
Много търговци и браншови организации възразиха срещу промените с мотива, че те противоречат на целите на закона да "допълни и улесни въвеждането на еврото". Според тях контролните органи получават огромни правомощия, включително да налагат санкции в огромни размери.
БНБ се включи в органите на евросистемата
От септември Българската народна банка (БНБ) се включи като наблюдател в органите на евросистемата, за да гарантира пълна синхронизация с нея още преди 1 януари 2026 година. А в заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) на 11 септември за първи път като наблюдател взе участие и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
През есента БНБ закупи 66 хиляди тройунции (равни на 2053,2 кг - бел. ред.) злато във връзка с предстоящото въвеждане на еврото. Съгласно правилата на ЕЦБ, при приемане на еврото БНБ следва да предостави чуждестранни резервни активи на ЕЦБ като целта на операцията е да се осигури необходимото количество злато, без да се намалява съществуващият златен резерв на БНБ. Тези чуждестранни резервни активи включват основно валута, но и злато – в съотношение 85 на сто към 15 на сто.
Треска за евро
Още от месец ноември търсенето на евро в България скочи чувствително. От ранни зори пред БНБ се образуваха големи опашки от нетърпеливи желаещи да сменят левовете в евро.
А от 1 декември БНБ пусна и стартовите комплекти с евромонети и на касите също веднага се извиха опашки. Поради засиления интерес касите на БНБ работиха извънредно с клиенти в съботите на 13 и 20 декември.
Комплектите с евромонети в клоновете на пощите се изкупиха за часове още в началото на декември. Служители обясниха, че са получили много малко бройки за продажба, някъде бяха доставили едва 10 комплекта.
В банките търсенето на евро също бе голямо. Наложи се омбудсманът Велислава Делчева да изпрати специално писмо до подуправителя на Българската народна банка Радослав Миленков по повод жалби на граждани относно начина, по който търговски банки продават стартовите комплекти.
В края на годината пък все повече граждани обръщаха определена сума пари или дори всичките си спестявания в евро.
И всичко това, въпреки уверенията, че на 1 януари 2026 г. всички сметки - разплащателни, депозитни, спестовни и други сметки в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро.
В крайна сметка, желано или недолюбвано, еврото най-накрая вече е тук, а България е поредната страна, членка на еврозоната.
