По-висока от очакваната инфлация в България може да намали бюджетните дефицити, но ефектът е временен и зависи от няколко фактора. Това пише в свой анализ членът на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков. Той цитира последните данни на Евростат, според които инфлацията в България през август се е повишила, а като цяло членките на ЕС в Източна Европа имат средно по-висок темп на инфлация от другите страни от ЕС.
Увеличават се приходите, но и разходите
"С покачването на цените, събираемостта на ДДС се увеличава автоматично. Ръстът на заплатите (който в България се е увеличил по-бързо от инфлацията през 2025 г.) води до увеличаване на данъка върху доходите и социалните осигуровки. Корпоративните печалби също се увеличават в номинално изражение, което увеличава приходите от корпоративен данък", посочва Дянков.
Още: Инфлацията се стабилизира в ЕС и еврозоната, но не и в България
Той обаче, предупреждава, че се увеличават и разходите.
"Правителството обаче използва правила за индексиране (пенсии, минимални заплати, социални помощи). Те се увеличават с инфлацията, компенсирайки ръста на приходите. Разходите за обществени поръчки и инвестиции също се увеличават", коментира бившият финансов министър.
Според данните на Евростат България е сред страните с най-високи нива на инфлация.
Още: Не обедняваме, но и не забогатяваме: Анализ на член на Фискалния съвет
Най-високите годишни темпове са отчетени в Румъния (8,5%), Естония (6,2%), Хърватия (4,6%), Словакия (4,4%), Унгария и Латвия (4,2%), Австрия (4,1%), Литва (3,6%) и България (3,5%).
Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Кипър (0,0%), Франция (0,8%), Италия (1,6%), Дания и Ирландия (1,9%).
