Дори маратонците са роби на заседналия начин на живот

Не е тайна, че в последните десетилетия човечеството е започнало по-често да масажира „петата точка”. Причина за това са бюрата и разбира се, компютрите. По данни на едно от изследванията средният американец прекарва в седнало положение осем часа в денонощието, пише New York Times.

Толкова продължително заседяване се отразява на здравето и това също не е тайна. Изследване, в което са участвали почти две хиляди души, показало например, че при тези, които водят заседнал начин на живот, се увеличава рискът от високо кръвно, повишено съдържание на захар в кръвта, лоши показатели на холестерол, както и общо възпаление на организма.

Още един анализ на начина на живот, който е показател за здраве и смъртност – този път сред австралийците, – говори, че всеки час, прекаран пред телевизора (общоприет маркер на заседналия начин на живот), при достигане на 25 години снижава продължителността на живота почти с 22 минути.

Редовното гледане на телевизия в продължение на шест часа в денонощието или повече в резултат отнема пет години в сравнение с тези, които не гледат телевизия изобщо. Продължителността на живота се съкращава дори при хората, които изпълняват известната препоръка да се занимават с физически упражнения поне половин час на ден.

Разбира се, хората, които се готвят за Нюйоркския маратон (първата неделя на ноември), смятат, че всичко казано по-горе не се отнася за тях. Очевидно часовете, отделени за тичане, компенсират седенето пред компютъра, телевизора или каквото друго е пред вас.

Да, само че е очевидно, че учените, за да не бъдат обект на присмех, дори не проверяват истинността на това твърдение. Авторите на новото изследване – специалистите от Тексаския университет в Остин (САЩ) – също заобиколили този въпрос отдалече.

Те се обърнали за сътрудничество към участниците в местния маратон и полумаратон. Над 200 мъже и жени се съгласили да попълнят анкета, в която трябвало да отговорят подробно как прекарват един свой ден.

Според водещия автор Джефри Уитфилд изследователите искали да излязат извън рамките на стандартните методи за измерване на заседналия начин на живот. Затова доброволците трябвало да разкажат и за своята работа, и за това как и колко пътуват, в каква поза говорят по телефона и т.н. Естествено, телевизорът и компютърът също не били забравени, както и степента на интензивност на тренировките.

Както се очаквало, хората, които не се страхуват да излязат на старта на многокилометрово бягане, отделят значителна част от времето си да изстискват соковете от своето тяло. Средно те отделят за такива занимания седем часа в седмицата, което е повече от споменатата препоръка.

Но всички тези часове за съжаление не намаляват количеството време, прекарано в седнало положение. Бегачите преседяват средно десет часа в работните дни и осем – в почивните, което съответства на средните показатели за САЩ. Не са открити никакви зависимости между любовта към физкултурата и отказа от седящия начин на живот – и спринтьорите, и седящите, и тези, които се занимават малко със спорт, и тези, които всеки ден тренират до изтощение, седят еднакво дълго.

Тъй като изследването е било посветено само на начина на живот, така и останало неизвестно как се отразява на здравето всичко това.