Със "Стъпки към непознатото" българско семейство води читателите си в далечните земи на Замбия и Южна Америка (СНИМКИ)

Как се решихте на това пътешествие?

Африка от дете ми беше най-голямата мечта. Не заради животинското царство, нито пък заради красивите пейзажи – да, те със сигурност допълниха красотата на приключението ни. Мечтаех за дивата Африка, съхранила се от хода на цивилизацията, влечаха ме племената, културата, исках да разбера защо – „Който веднъж е видял Африка се е влюбил завинаги“. Привлякох Антон в тази своя мечта и заедно започнахме да се борим за осъществяването ѝ.

Пътят в сбъдването на едно желание е много дълъг, осеян е с трудности, с моменти, които буквално те връщат на старта и си казваш „Струва ли си?“. Две години, след като реших да преследвам афро мечтата си, тя се сбъдна. Живяхме в една от най-затънтените провинции на Замбия, с племето бемба за шест месеца. Пътуването за Южна Америка бе естествено продължение – континента отдавна привличаше Антон със своята природна разнообразност и културно богатство. Бе време да му върна жеста и да го последвам в неговата мечта. Пътят ни до там също бе съпроводен с не малко трудности и въпросителни относно заминаването ни. Въпреки премеждията, заминахме за Южна Америка. Изминахме над 10 000 км по суша, прекосявайки целия континент от юг на север.

Какъв трябва да е човек, за да предприеме подобно пътуване?

Самодисциплиниран, уверен, целеустремен, постоянен. Ако пътуването е поставено на приоритет, човек постига целите си. Когато искаме да направим голяма крачка в живота, срещаме несигурност и страх. Много е важно да разберем до колко тези емоции са оправдани, защото именно те се оказват най-голяма спирачка по пътя към непознатото.

Какво ви липсваше най-много?

В Замбия живяхме без постоянен ток, набавяхме водата си от кладенец или от дъжда. Но липсата им в ежедневието не ни смущаваше. Човек свиква с това, което разполага, отсъствието на ток и интернет раждат креативност. Срам ни е да си признаем, но най-много ни липсваха лютеницата и катмите на майката на Антон.

Имаше ли моменти, в които ви се искаше да се откажете?

Пътят ни до там бе изключително труден и дълъг. Имаше дни, в които не знаехме дали ще стигнем там, накъдето сме се запътили. Тези емоции ни дадоха тласък, за да постигнем целите си. Нямали сме моменти в Замбия или Южна Америка, които да ни накарат да „вдигнем платната“ предварително. Оценяхме възможността, която имаме.

Коя е най-запомнящата се случка по време на пътешествията си?

Посрещнахме аймарийската нова година с етническата група аймара в Боливия, изкачихме планински вериги над 5000 м.н.в, препичахме се на девствени карибски плажове, а в деня преди да излетим за България се снимахме в Холивудска продукция. Всеки ден с племето бемба бе запомнящ, културата и ежедневието им са толкова далечни от нашите. Сещам се за още много, но ще спра до тук. В книгата си „Стъпки към непознатото“ водим читателите си в далечните земи на Замбия и Южна Америка. Разкриваме цената за сбъдването на една мечта, подготовката за едно пътуване е не по-малко приключение от пътешествието. Преживяхме ситуации, които докато живяхме в България не бихме могли да си представим, че са реални.

Приключенията ни са много динамични, пътуваме извън утъпканите пътеки и без предварителен план. Във всяка нова държава за нас винаги е било водещо да опознаем културата и традициите на народите, които срещаме.

Имате ли любимо място от тези, които сте посетили?

Пустинята Атакама в Чили, която е и най-сухата на Земята, Салар де Уюни в Боливия, Кордилера Бланка в Перу, Тайрона в Колумбия. Трудно е да определим само едно. Релефът в Южна Америка е много пъстър и буквално има от всичко – планини високи над 6000м.н.в., пустини, непроходими джунгли, екзотични плажове.

Но лично на мен (Пламена) сърцето ми е в Замбия.

Вероятно е имало и опасни моменти - кои бяха те?

О, да! В Амазония! Пътувахме във вътрешността на амазонската джунгла с кораб. Първите дни всичко беше нормално за перуанските стандарти, докато двигателят на кораба не се развали. Плавателният съд бе неуправляем, течението на водата ни блъскаше от бряг в бряг. Всеки един удар мислихме, че ще е последен преди кораба да се обърне. След като реката „си поигра“ с нас, корабът затъна в плитчина. Здрачаваше се. Местните започнаха да говорят за пиратите, които властват по тези ширини. Не знаехме как ще приключи денят ни. Дни по-късно попаднахме в плен.

Коя народност от тези, с които сте се запознали ви е впечатлила най-много и защо?

В Боливия и Перу културата на древните народи населявали тези земи е жива. Местните са съхранили богатството, наследено от предците си. Колумбийците и Еквадорците са много гостоприемни и сърцати. Племето бемба в Замбия са изключително чисти в отношенията си, изразяваха всяка емоция чрез танц, танцуват дори на погребения.

Кое е най-важното, което научихте?

Никога да не се отказваме. Трудно е да преследваш мечтите си и да излезеш от рамката на познатото общество, но ако човек не постигне мечтата си от първия опит, не означава, че няма да се случи. Трябва просто да сменим подхода. От всяка държава, в която сме пътували сме взели по нещо. Животът и хората сме устроени простичко. Ако в ежедневието си забравим за лицемерието, злобата, сребролюбието и завистта, и дадем власт на себеуважението и емпатията светът около нас се превръща в по-добро място за децата ни.

Разкажете повече за доброволческата Ви работа в Замбия.

В Замбия живяхме и работихме в продължение на шест месеца като доброволци. Работихме по проект в помощ на децата в няколко направления. Едно от тях бе работа с младежки клубове и тяхната финансова независимост, друго беше дом за сираци лишен от правителствена издръжка, третият бе с местни училища, в чиито класни стаи рисувахме, защото учебни материали и учебници липсват. Отделяхме значителна част от времето си на превенция на болестите по тези земи. В замбийските провинции има много работа за доброволци на терен. Бе незаменимо да виждаме плодовете на труда си, но преминахме през много трудности и има проекти, които не успяхме да реализираме. За работата си в Замбия разказваме в първа част на книгата си.

Ще продължите ли приключенията си?

След като се прибрахме от Южна Америка създадохме семейство, роди се дъщеря ни Ева. Намерихме си работа, но искрата за далечни приключения не угасна.

Искахме да споделим опита и приключенията си от Замбия и Южна Америка със сънародниците си. В края на 2021 г. публикувахме книгата „Стъпки към непознатото“, така осъзнахме, че сме затворили страницата на отминалите приключения. Бяхме готови да продължим напред, този път като семейство.

Напуснахме работа и заминахме за Мексико с еднопосочни самолетни билети заедно с две колела, детска рикша и с Ева, която тогава беше на 3г. Една година по-късно сме изминали приблизително 5000км изцяло с колелата, прекосихме цяла Централна Америка, преминавайки през Мексико, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и в момента сме в Панама. Споделяме настоящото приключение в социалните мрежи като Travelproof и публикуваме документални епизоди, за да направим съпричастни отблизо нашите сънародници, които се вълнуват от пътешествия.

Вижте още снимки от приключенията на Пламена и Антон в ГАЛЕРИЯТА ТУК