"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХІІ - Почти апокалипсис

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХІ - Коридорите на Ватикана

Автор: Валентин Стоев Глава ХХІКоридорите на Ватикана      ЛекоПрегърбения напредваше с богословските четива, ...

Прочети повече

Глава ХХІІ

Почти апокалипсис

     До мястото на първата им среща – коридора пред ватиканската библиотека – Мариам се придвижи безпроблемно. Всеки по-упорит посетител на музеите и на Сикстинската капела може да стигне дотам. Не е препоръчително да се стига до тези коридори, а по-нататък всякакво придвижване е забранено. Коридорите се охраняват от швейцарски гвардейци и всяко подозрително придвижване на посетител приковава вниманието им. Камерите за видеонаблюдение са във всеки коридор на всеки пет метра.
     Охранява се държавна граница!
     Младата жена чакаше новия си приятел пред библиотеката, нямаше право да направи и крачка встрани от червените шнурове. Беше цялата в черно, за да излъчва бюрократичност и да изглежда възможно най-скучна.
     ЛекоПрегърбения най-после се появи. Не беше от притеснителните, но лицето му беше бяло като платно. Без да проронят дума, двамата поеха нагоре по стълбата. Разминаха се с двама свещеници, чистач дърпаше прахосмукачка в далечния край на коридора.  Бяха се разбрали предварително, че няма да се оглеждат, нито ще говорят, докато се движат. Гвардеецът на междинната площадка от втория към третия етаж ги спря и им поиска документи. ЛекоПрегърбения показа папското си разрешение и гвардеецът, без да попита за придружителката, им направи път. Преминаха през друг безкраен коридор, който пресичаше цели две крила на двореца, за да се влее в третото, което бе въпросното южно крило. До средата му се придвижиха свободно, след това карау-лът ги отклони, защото – обясниха им – папата давал аудиенция на някакъв държавен глава. Това удължи малко разстоянието, повиши напрежението и, естествено, увеличи рисковете. Едва сега ЛекоПрегърбения си позволи да я погледне и да каже: „Всичко е точно!“ Искаше да и даде кураж.
     След още пет минути изкачване на стълби, пресичане на мраморни преддверия и треперене най-сетне стигнаха до жадувания коридор. Беше познат на агента, бе идвал вече четири пъти при Иисус. Днес беше пуст и мрачен повече от всякога. В дъното му се виждаше изпънат като струна гвардеец, а в момента, в който двамата стигнаха средата на коридора, пристигна смяната на караула.  Това беше и лошо, и добро. Ритуалът щеше за малко да ги замаскира, но пък новият пост можеше да реши веднага да огледа наоколо.
За нещастие случи се точно това. Вече бяха стигнали до Божията врата и гърбавият посягаше към дръжката и, когато часовият натисна алармата. Беше най-оглушителният шум на света.
     Дворецът се разтресе, отвсякъде наскачаха хора, появиха се раса – черни, бели, червени – от всички рангове и санове. Вратата все пак се отвори и гърбавият избута Мариам вътре. Той остана от външната страна, за да отбива атаките.
     Мярна се и оръжие, а това агентът не бе предвидил.
     Началникът на гвардейците вече бе до него. Гърбавият му обясни кой е, без да споменава жената, но не им се размина. Охраната вдигаше шум до Бога. Спасителя наблюдаваше безмълвен сцената на вратата, а Мариам бе коленичила пред него:
     – Помогни ми, Боже, да зачена! – очите и излъчваха блаженство.
     – Стани, чадо! – каза Иисус на Мариам, после сложи ръка на главата и и я благослови.
     Гвардейците вдигнаха грубо нарушителката и шумно я отведоха нанякъде. Същото се случи и с гърбавия.
Агентът беше свикнал с белезници, но не и закопчан. Затвори очи, само за миг целият му живот премина пред очите му като на лента.  После дочу далечно пърпорене. Погледна нагоре и видя ангели – малки бели ангелчета, които се приближаваха, крилата им пърхаха, а връх полека-лека взимаше нежна песен: „Аве, аве, алелуя... Глори, глори, алелуя…“ Някъде свиреше арфа, дочу се и тръба…
Приклещена, Мариам вървеше пред него почти в несвяст. Агентът не можеше да и помогне, защото самият той беше безпомощен.  Ангелите пърхаха все по-силно, музиката се усилваше. Но само той я чуваше, затова и гвардейците не реагираха. И изведнъж гърбавият почувства прилив на сили, но не за да се съпротивлява… Нещо ставаше с гърба му, чу пукане на кости и се изпъна – за първи път от 20-30 години. О, чудо! Гърбицата я нямаше вече. Ангелите продължаваха да пеят: „Аве, аве, алелуя... Глори, глори, алелуя…“, после внезапно коридорът опустя…
     Двамата останаха в двете празни килии на ватиканския арест, без право на среща помежду си и в очакване на разпит.
     Минаха разпитът, следствието, обвинението, защитата – всичко по бързата процедура за четири дни.
     Съдът начело с кардинал Торичели разгледа, изслуша и постанови:
     1) Принудително експулсиране и десетгодишна забрана за посещаване на държавата Ватикана за Мариам Калон, израелска гражданка, неосъждана, семейна без дете, заради незаконно проникване в папския дворец;
     2) Давид Сингер, по прякор ЛекоПрегърбения, израелски гражданин, разведен, неосъждан, служител на специалните служби, заради помагачество и злоупотреба със служебно положение се осъжда да плати 5000 евро глоба и да напусне Ватикана за 24 часа.
В нота до Държавата Израел правителството на папската република протестира остро срещу нарушаването на териториалната цялост на страната и поиска официално извинение.
     Скандалът беше грандиозен. Гърбавият, който вече не беше гърбав, напусна Ватикана и Италия рано сутринта, а след пристигането му в Академията моментално получи заповед за уволнение.
     Бюрокрацията задържа Мариам във ватиканския арест почти два месеца, време, което тя използва за изучаване на християнските молитви.
     След екстрадирането и в Израел никой повече не чу нищо за нея, дори Йосиф. Направо се изпари...