Искаме да приличаме на тези, от които ревнуваме

17.07.2013 08:50 14098

Известно е, че мнението ни за самите нас се променя в зависимост от социалния контекст. Да речем, влюбеността ни прави в собствените ни очи подобни на тези, които ухажваме. Но да вземем друга ситуация – имаме си съперник. В такъв случай изпитваме злоба, гняв, ревност и колкото и да е странно – ревността прави с нас същото, каквото и влюбеността: в собствените си очи ние ставаме подобни на съперника.

Психологът Ерика Слотър от университета „Виланова” в САЩ и колегите й от други американски вузове изучавали как влияе ревността на представата на човека за самия себе си. За начало те разпитали 144 жени и мъже, които се намирали в романтични отношения, как оценяват например своите художествени, музикални, спортни способности и т.н.

Съществуваме невероятно в невероятна Вселена

Вселената е удивително място и благодарение на науката ние разбираме все повече невероятни неща за нейното устройство. Когато се появя...

Прочети повече

След това психолозите накарали участниците в експеримента да си представят, че романтичният им партньор проявява интерес към някой друг. Според втория сценарий страничен човек проявявал интерес към техния партньор, но последният не реагирал по никакъв начин.

Освен това учените демонстрирали личностните характеристики на това трето лице. След което отново призовали доброволците да характеризират себе си. Оказало се, че тези, които изпитвали ревност, вече не обръщали внимание на чертите на характера на половинката си, а се стараели да приличат на съперника.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Иначе казано, ако партньорът по сюжет проявявал интерес към музикалната или атлетичната надареност на „третото лице”, то и самият човек започвал да оценява себе си като музикално и атлетично надарен. (Изследователите отчитали скоростта на реакцията, тоест времето, за което ставали промените в самооценката, за да изключат съзнателното приписване на тези изменения.)

Тук, разбира се, изниква един много тънък въпрос: ние просто променяме представата си за себе си (например за да намалим стреса и тревогата) или се стараем наистина да приемем чуждите черти? Понеже едно е да се смяташ за атлетичен спортен тип, а съвсем друго е да бъдеш такъв. Би било логично, ако такова привличане на чужди качества води след себе си и съответните промени в поведението – това наистина би ни позволило да задържим партньора, заинтересуван от това, което ние нямаме.