Минойците са били европейци

Анализ на древна ДНК опровергава старата хипотеза за африканския произход на създаването на минойската цивилизация и потвърждава мнението на археолозите.

През 1900 г. британският археолог сър Артър Евънс е открил двореца на Минос на Крит, построен преди около 4000 години. Неизвестната дотогава цивилизация явно се отличавала от Гърция от бронзовия век. Евънс нарекъл тези хора минойци и ги провъзгласил за бежанци от Долен Египет, прогонени от агресорите от Горен Египет преди около 5000 години.

Съвременните археолози не са съгласни с това мнение, а сега анализът на древни ДНК от критските пещери още веднъж доказал, че минойците са били потомци на земеделци, преселили се на острова хиляди години по-рано.

Минойската цивилизация е процъфтявала около 12 века, докато в средата на II хилядолетие пр.н.е. не е била подкопана от мощното изригване на вулкана Санторини на съседния остров Тира и предизвиканите от него цунами, а впоследствие станала лесна плячка на ахейците. Това е една от първите велики цивилизации на Европа, знаменита със своята керамика, изделия от метали и цветни фрески. Спомените за нея са съхранени в гръцките митове – във вид на чудовищния Минотавър и гигантския лабиринт.

След като през 1898 г. Крит придобива независимост от Османската империя, към него веднага се отправят археолози и Евънс бил един от първите. Поразили го кръглите гробници с дебели стени, напомнящи стила на древна Северна Африка, и непознатите видове писменост (неразшифровани и до днес), обозначени като линейно писмо. Както и критската йероглифика.

Родината на минойците била пренасяна ту в Близкия изток, ту в Мала Азия, ту на средиземноморските брегове. Генетичните изследвания на съвременните критяни дали противоречиви изводи.

Генетикът Джордж Стаматоянопулос от Вашингтонския университет разсъдил, че проблемът може да се реши с ДНК от самите минойци. Екипът му получил образци от кости и зъби на повече от сто души, живели на Крит преди 3800–4900 години. 37 образеца позволили да се изолира митохондриална ДНК (част от генома, предаващ се по майчина линия). Анализът се провеждал в две лаборатории.

В минойските образци били открити 21 маркера митохондриална ДНК, включително шест уникални за минойците и 15 общи за европейското население от неолита и бронзовата ера. Не е открит нито един митохондриален маркер, характерен за съвременните африкански популации.

Очевидно предците на минойците са били групи неолитични земеделци, мигрирали в Европа от Близкия изток и Мала Азия. Археологически разкопки говорят, че първите фермери са се установили на Крит преди около 9000 години. По-скоро това е била далеч не единствената вълна неолитни преселници. Именно техните потомци са създали минойската цивилизация. А сходството между минойските и египетските артефакти са резултат от културен обмен.

Анализът на митохондриалната ДНК не може да даде пълна картина, затова Йоханес Краузе от Тюбингенския университет и колегите му планират да секвенират ядрения геном на минойците.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communication.

Още интересни статии четете в megavselena.com