Д-р Неделя Щонова и Атанас Месечков: Дори когато ти дават ниски оценки, важно е да ги приемаш достойно

9531
Д-р Неделя Щонова и Атанас Месечков: Дори когато ти дават ниски оценки, важно е да ги приемаш достойно
Снимка: Dancing Stars Bulgaria/Facebook

„Денсинг Старс“ приключи с пищен финал, но емоциите около него още не са затихнали. Привържениците на спечелилите ликуват, феновете на загубилите недоволстват, но подобни емоционални изблици са си съвсем в реда на нещата. На състезание като на състезание! Няма как да не отбележим обаче, че д-р Неделя Щонова и Атанас Месечков по време на целия формат бяха двойката на контрастите – получаваха не най-високите оценки от журито, но се радваха на първото място в зрителския вот. Дали въпреки отличното им представяне у тях е останала горчилка след края на танцовото риалити на Би Ти Ви, ще разберете от интервюто на "Филтър".

– Доктор Щонова и Атанас Месечков, „Денсинг Старс“ приключи, но какво преживяване бе то за вас?

– А.М: „Денсинг Старс“ за мен бе преживяване, в което с д-р Неделя Щонова сътворявахме изкуство, насочено към зрителите. Имахме и щастливи моменти, и болки, и страдания, но най-важното е, че успяхме да докоснем телевизионната аудитория по специален начин.

– Н.Щ: Влязох в този формат с идеята и желанието да стигна до героя, който живее в сърцето на всеки един от нас. Исках да кажа: „Ей, човек, ти можеш и на 53 години! Дори да си диагностициран със страшна болест, да имаш трудна връзка, повярвай в себе си!“. Аз самата никога нямаше да знам, че съм способна на всичко, което направих в „Денсинг Старс“, ако не беше Наско и ако нямах смелостта да се впусна безрезервно в това удивително приключение и този формат. А той буквално те вади от зоната ти на комфорт. Сега съм изключително щастлива и горещо се надявам, че мисията, с която влязох, съм я изпълнила.

– Господин Месечков, вие сте един от професионалните танцьори, участвали и в предишни издания на „Денсинг Старс“, като последното бе през 2013 година. Тогава или сега ви беше по-лесно?

– А.М.: Винаги се танцува лесно, когато го правиш от душа и сърце. Танците са моят живот и това не е тайна за никого. Аз участвам в „Денсинг Старс“ още от 2008 година, когато бяхме двойка с актрисата Вили Марковска. Този път обаче за мен бе най-лесно, тъй като попаднах на партньор, с когото успяхме да изградим флуидността, нужна за една танцова двойка.

– А очаквахте ли, че една жена на 53 години може да е толкова гъвкава?

– А.М: Не си представях, че ще имам такъв пластилин в ръцете си и ще мога да боравя по този начин с него. Признавам честно – не очаквах д-р Щонова да ми се довери и отдаде толкова всеотдайно за сложните хореографии, които правихме.

– Д-р Щонова, как така сте такъв пластилин на 53 години?

– Н.Щ: Майка ми и баща ми са се борили много дълго да дойда на белия свят. Самата аз десет години чаках да имам дете. За мен животът е нещо изключително свято и свещено. И ако Бог ти е дал шанса да те има на тази земя, то твоят акт на благодарност е да развиваш себе си. Ние имаме ум, който да усъвършенстваме, сърце, което да пълним с любов, и тяло, върху което да работим всеки ден. Аз съм изключително дисциплиниран човек. Никога не съм гледала на себе си като синеока готина мацка с дълги бедра. Аз съм войник и цял живот обгрижвам тялото си. Играя тенис, ходя на плуване, на аеробика, на пилатес, на джогинг, карам ски… И това не е самоцел. Просто искам да тествам лимита на тялото си. Затова и станах невролог. Всеки от нас има мозък и 86 милиарда неврони! Е, при това положение ми се иска да видя с правилните инструкции от пилотската кабина какво мога да направя с моето тяло, с моя ум и с моята душа.

– Господин Месечков, вие казахте на д-р Щонова, че е танцувала като професионален танцьор…

– А.М: Да, защото куикстепът, който представихме на полуфинала, бе със стъпки за много висок клас танцьори.

– И двамата преминахте през тежки изпитания. Борехте се с травми, със сериозна контузия в крака… Как се справихте?

– А.М: Беше трудно и дори застрашаващо участието ни. Костицата, която се счупи на стъпалото ми, все още не е възстановена. Много благодаря на д-р Кристиян Комитов за помощта му, защото ако не бяха упойките в дадения момент, първите две седмици изобщо не можех да стъпвам без тези медикаменти. Хубавото е, че това отшумя до някаква степен и благодарение на моята търпимост продължих напред. Най-вероятно сега ще се наложи да си направя и операция, тъй като при всяко натоварване ми изтръпва цялата пета.

– Н.Щ: Имах съмнения за руптура (разкъсване, б.а.) на капсулата на бъбрека, кръвоизлив на двуглавия бедрен мускул, а и отидох в гръдна хирургия, за да проверя дали нямам спукано ребро. Нито веднъж обаче не казах гък или хън-мън. Ходех и тренирах, защото имам респект към Наско и към публиката. И най-важното – защото обичам целия този процес на всеотдайност, труд и посветеност въпреки травмите.

– Защо ви беше да правите толкова сложни хореографии? Амбиция ли е това, желание за себедоказване…

– А.М: Когато човек вижда, че възможностите на партньора му са повече от това ние да излезем и да играем елементарни хореографии с почивки, с отваряне на врати, с подхвърляне на кутии или с кърпички да си забърсваме лицата, той е длъжен да поставя такъв танц, който да докосне зрителите по специален начин.

– Вие сте двойката – истински парадокс във формата, получавахте не най-високите оценки от журито, но се радвахте на първо място в зрителския вот. Как си го обяснявате?

– А.М: Зрителите, както и децата, никога не могат да бъдат манипулирани или излъгани. За нас като професионалисти не е толкова важно как журито коментира изпълнението ни, защото изкуството е много повече от оценката. То е създадено, за да докосва душата на хората. Затова и съм щастлив, че този парадокс се случи, защото видях точната реакция именно във вота на зрителите.

– Предаването вече е приключило, вие не зависите от оценките на членовете на журито, затова сега ще ви помоля да кажете откровено всичко, което си мислите за тях…

– А.М: Благодаря на журито за това, че те с тези оценки амбицираха още повече състезателя в мен, а и ме накараха да си свърша работата толкова добре, та дори и лаикът да забележи, че с моята партньорка сме пунктуални в танците.

Н.Щ: Журито беше строго към нас, за мен… на моменти дори беше необяснимо строго. Но и аз им благодаря за всичко. Имам голям респект към тях и нещата, които те ни казваха. Невинаги схващах логиката. Коментираха колко е сложна нашата хореография и че сме двойката с най-трудните поддръжки. Наричаха ни „вселена“, „диамант“, питаха ни дали с тези сложни танци искаме едва ли не да умрем на паркета, а после ни оценяваха с 8 или 9. Но за мен всичко това беше част от градивна критика. А и от лекарската ми практика знам едно – всичко е въпрос на това как човек обработва входящата информация. Красивият начин, по който приемаш обструкциите… е също начин да растеш и да бъдеш творчески настроен към този живот. За да си творец, се изисква смелост и уважение към една божествена реалност, която е над теб. Това пък ти помага да не се препънеш в хейта. По тази причина в моята глава ще останат коментарите на журито непосредствено след танците ни, които винаги бяха чудесни, зрителският вот, както и личните съобщения на хората, а те са повече от 5000. Получила съм такива съобщения, че ако сега тръгна да умирам, ще си отида от този свят щастлива и невярваща, че съм успяла да генерирам толкова много любов от хората. Извинявайте, ще се разплача! (Просълзява се, б.а.) Ето това е истинската оценка за мен. Това никога не можеш да го изманипулираш. Ти си стигнал директно в сърцата на тези хора и там, в сърцата им, ние сме част от нещо истинско. Това за мен е съкровено.

– Доста болка усещам, че е насъбрана във вас. Така ли е, или се лъжа?

– Н.Щ: Дълбоко в мен съм изключително щастлива, защото моята дъщеря ми каза, че това, което сме направили с Наско, е един нагледен урок по трудолюбие. Срещат ме хора на улицата и се обръщат към мен с думите: „Вие сте пример!“.

Знаете ли за кое ми е мъчно? По-скоро за това, че отдаден професионалист като Наско, който се себенадмогваше по време на целия формат, играейки с фрактура, който правеше хореографии „Вселена“, понякога беше… незаслужено тъжен. Виждах как се раздава. Той го прави при всякакви ситуации. Никога обаче не получихме максимален брой точки. Но пък любовта на публиката топли толкова много и ни вдъхновява. А и според нас двамата всяка трудност, болка, препятствие е възможност за растеж. Случи се така, че на една тренировка го ударих, без да искам, по окото. Видях, че го заболя, и помислих, че отива към дивана да си легне. А той отново застана на позиция да танцуваме и каза: „Продължаваме! Трябва да ставаме все по-добри!“.

– А.М: От четирите сезона на „Денсинг Старс“, в които към участвал, това е първият, в който не съм получил 4 по 10 точки, въпреки че сега най-много заслужавахме. Но моето усещане в сърцето ми е, че ние постъпихме по най-красивия начин. И усещането за тази красота е по-силно от всичко!

– Какво е победата за вас?

– Н.Щ: Не влязох в този формат с идеята да победя. Не съм имала и хъса, с който да кажа: „Ей сега ще ги изям!“, „Ще ги размажа!“. За мен победата е да умиротвориш хората по красивия начин. Да ги накараш да се влюбят в труда и в изумителния подем, който е в нас. А иначе е много лесно да си включиш огледалните неврони и да реагираш по същия недотам красив начин, с който са се отнасяли към теб. Ако успееш да минеш достойно, да запазиш своята естетика, своя баланс дори когато ситуацията те кара да се снишиш, това е голяма победа. След едно от предаванията ме чакаха две момиченца на по 8 години и ми поискаха автограф. Но това, което ми казаха, ме порази. Едното сподели, че е много красиво, когато ме въртят на дансинга като хеликоптер, а другото – че дори когато ми дават ниски оценки, аз не плача. Ето това е смисълът. Даже и децата забелязват, че когато в този живот ти дават ниски оценки, е важно да преминеш през това достойно.

– А.М: За мен победата е на първо място да изградиш себе си като стойностен и миролюбив човек. А и да постъпваш така, че после да не се срамуваш. Затова в живота си се стремя да действам по този начин. Не искам да се обръщам назад и да съжалявам за действията си.

– Господин Месечков, ако имахте възможност, бихте ли избрали д-р Щонова за ваш личен лекар?

– А.М: Не само за личен лекар! Д-р Щонова вече е част от нашето семейство. Децата ми и жена ми я обожават.

– Накъде след „Денсинг Старс“?

– Н.Щ: Пиша втора книга, която е озаглавена „Интегрална система за здраве и кондиция“. Правя я съвместно с проф. Юлиан Карабиберов, който е кондиционен треньор. Фокусът ни е насочен към нервната и мускулната тъкан. Книгата ще излезе през октомври и е предназначена за масовата публика. Тя ще помогне на хората да намерят отговора на въпроса как да бъдем здрави и дълголетни.

– А.М: Продължавам да работя по моя подкаст и сайта ни, както и по социалните ми проекти под мотото „Бъди смел с Марти“, подкрепени от министерствата на здравеопазването и образованието. Лятото ще се отдам на почивка и дори си обещахме с д-р Щонова да прекараме няколко дни заедно в Созопол.

– Да разбирам значи, че вашето приятелство продължава и след „Денсинг Старс“?

– Двамата: Разбира се!

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com