Съществуват ли мегалодони?

Британският палеонтолог Дарън Нейш и компанията му от художниците С. М. Коузмън и Джон Конуей са заети с доста интересно дело. Те пишат един вид енциклопедия по криптозоология – Cryptozoologicon, и я публикуват на части в сп. Scientific American.

Сега ще ви преразкажем какво мисли той за мегалодона, защото Йети ни е омръзнал, ако сме честни (впрочем и за Снежния човек ученият пише много интересни неща).

И така, да почетем малко криптозоология, понеже морето просто гъмжи от чудовища. Това не са само дежурни „още неоткрити” бозайници, влечуги и главоноги с нелепо огромни габарити, но и Carcharocles megalodon – акулата, която се смята за измряла от науката.

Мегалодонът е известен на публиката най-вече със зъбите си, чиято дължина при най-големите особи достигала 16,8 см. Според по-пестеливи оценки акулите са стигали до 15,9 м дължина, а някои надвишавали 20 метра. Черепът на мегалодона очевидно е бил по-масивен и дълбок, отколкото този на бялата акула – най-голямата хищна риба на съвременността.

Мегалодонът често се представя в по-мащабна и мощна версия от последната, но в действителност отношенията между тях изобщо не са близкородствени. Някои специалисти причисляват тези акули към напълно различни таксони. Поради многобройните неясноти има три названия за вида – освен широко разпространения Carcharocles megalodon се срещат също Carcharodon megalodon и Megaselachus megalodon. Но сходство също има – на двата хищника е отредена една и съща екологична роля.

Следи от зъби върху древни кости говорят, че магалодонът и нему подобни са се хранели с делфини и мустакати китове, макар че досега не е известно дали са хапвали мърша, или плячка. Зъби на мегалодони често се срещат в районите, където са разпространени останки от мустакати китове, тоест те са имали обща среда на обитание.

От горе на долу: мегалодон (максимален размер и консервативна оценка), китова акула и бяла акула.
Wikimedia

Смята се (тук също има много неясноти), че C. megalodon е измрял някъде в началото на плейстоцена, когато застудяването е съкратило средата му на обитание. В някои книги и списания се дават доказателства, че мегалодонът тогава не е измрял напълно, но всички те се основават на съмнителни свидетелства на очевидци.

Най-често криптозоолозите се позовават на разказа на австралийския естественик Дейвид Стийд, на когото през 1918 г. ловци на лангусти разказали за 90-метрова акула с призрачно-бял цвят, която внезапно изплувала от дълбините и погълнала не само плячката, но и мрежите.

Макар че Стийд се смята за солиден учен и нелош ихтиолог, несериозно е да се доверява на рибари, както и на прочие видове морски фолклор. Но ако огромна акула се описва от обикновен човек, то най-често става дума за китовата акула Rhincodon typus. Дължина 80 м? На страха очите са големи! Пък и ако се убеди човекът в съществуването на русалки ,той със сигурност ще ги види, такива експерименти са провеждани.

По-подковани криптозоолози сочат находки на зъби, които не са успели да се фосилизират. Най-известните от тях са открити през 70-те години от океанографската експедиция „Чалънджър”.

Но нека си представим, че мегалодоните са реални…

Не, г-н Нейш изобщо не може да си представи, че този гигантски хищник, намиращ се на върха на хранителната верига (хранещ се с китове!) и играещ огромна роля в морската екосистема, досега не е описан от биолозите.

Нима през цялото време той се крие на голяма дълбочина, далеч от бродещите по морета и океани кораби и от крайбрежните райони? Това е абсурд. Може, разбира се, внимателно да се допусне, че мегалодонът по някакви неясни причини се е отказал от плячката, която е имал през плиоцена и началото на плейстоцна, и е открил нова плячка на огромна дълбочина. Такава крачка трябва да е настъпила с главозамайваща скорост, която не е оправдана от нищо.

Добре, нека мегалодонът наистина е открил незаета екологична ниша на голяма дълбочина, което му е позволило за половин милион години значително да се увеличи по размери: съществуват дълбоководни акули, в края на краищата! Но защо той от време на време изплува, за да си хапне току-що уловени лангусти и рибарски мрежи?

Във всеки случай мегалодонът, който ловува китове и морски слонове в дълбоководните каньони, вече не може да се смята за C. megalodon. Това ще е друг вид. Той е измислен от начало до край, а в науката не е прието да се измислят същности, прието те да се откриват и описват.

Снимка: Съвременен мегалодон в представите на художника Джон Конуей

Още интересни новини четете в megavselena.com