ЕКИП: В България плащането от джоба за здравни грижи е сериозен казус

Достъпът до здравеопазване в България е сравнително добър, но факторът, който дразни всички – доплащанията от джоба, поставя страната в негативна светлина в ЕС, коментира Шарков.

Той посочи, че по данни на Световната банка, от 2015 до 2019 г. с 4% са спаднали плащанията от джоба като процент от текущите здравни разходи у нас. "Има спад, но спрямо средното за ЕС ниво, не е добре. Доплащането от джоба е около 40% от плащанията в здравеопазването, нищо че сме осигурени. В 2019 г. - 39%, спрямо средно за ЕС през същата година от 15.5%, т.е. доплащанията са сериозен казус за България", посочи експертът.

Въпреки намаляването на процента на текущите плащания от джоба в 2019 г., сумата, която едно домакинство заделя от джоба си на годишна база е около 460 – 500 лева и това са индикативни плащания, които вероятно са подценени, трябва да се вземе предвид и темпът на инфлацията, отбеляза още той.

От ЕКИП представиха и разбивка на плащания от джоба, по данни на СЗО за 2018 г. и изчисления на ЕКИП за 2017 и 2016 година.

Средно за лекарства, реимбурсирани частично, касата плаща едва 25% от референтната стойност, а 70 - 80% са доплащанията от джоба за лекарства в България. Там е основния дял доплащания.

Аркади Шарков: Нужно е високите разходи на лечебните заведения да се компенсират

По данни на НСИ годишната инфлация за април скочи на 14 %, а проучване на Евростат сочи, че за същия месец България е сред страните в Е...

Прочети повече

Според национално представително проучване, проведено през юли 2022 сред 1005 пълнолетни български граждани с възложител ЕКИП, 37% декларират удовлетвореност от здравната система, 47% – неудовлетвореност.

Над 55% могат да посетят лекаря си, ако им се наложи, още същия ден, а 25% - на следващия ден, т.е. 80% от българите имат бърз достъп. Данните са добри и когато става дума за лекар -специалист – 60% имат достъп в същия ден или в рамките на две - три дни, а чакащите повече от месец са само 4%.

Над 90% от респондентите, имали необходимост от влизане ва болница, признават, че имат бърз достъп до здравни грижи, показва проучването. "Във Великобритания има листи с чакащи и прием в болница след една година, а тук – в рамките на няколко часа, до ден – два", посочи Шарков. По отношение на чакането, неудовлетвореността в Българя за 2019 г. е 4.9%, спрямо почти 20% за ЕС. 

Като главни причини за неудовлетвореността си от здравните грижи у нас респондентите посочват най вече скъпото здравеопазване и високи цени на лекарствата: 29% посочват "скъпо здравеопазване", 14% - "високите цени на лекарства", 13% - "лошо отношение към пациента", 12% - "недостатъчен брой квалифицирани специалисти".

Доплащането за лекарства според 55% от хората е сериозен проблем, за 28% - по-скоро е проблем, т.е. за 85% от хората това е проблем, посочи Димитър Ганев, съдружник в Изследователски център ТЕРНД и отбеляза, че същото е и за доплащанията в болниците и цените на прегледите, докато разстоянието до болниците се категоризира като по-малък проблем.

Аркади Шарков: Нужно е високите разходи на лечебните заведения да се компенсират

По данни на НСИ годишната инфлация за април скочи на 14 %, а проучване на Евростат сочи, че за същия месец България е сред страните в Е...

Прочети повече

Запитани дали им се е налагало да посетят лекар - специалист, но са го направили, заради липсата на пари, 27% от хората отговарят с "да", 70% - с "не". На 19% им се е случвало да спрат лекарство, заради липсата на финансова възможност, показват още резултатите от проучването.

По брой болници България е първенец в ЕС – 53 болници на 1 млн. население, докато в Словения имат 14 болници на 1 млн. население, т.е. Българя е свръхосигурена от към брой болници, съобщи още Аракади Шарков. 43% от респондентите смятат, че болниците у нас са достатъчно, според 33% – недостатъчно; 26% от българите смятат, че има нужда от нови болници, а почти половината – че няма нужда от нови частни болници.

Картината

Според заключенията на ЕКИП, достъпът до здравни грижи се е подобрил в периода 2014 – 2019 година и има нужда повече фокус, инвестиции и внимание от страна на държавата, за да продължи да се подобрява.

В България плащането от джоба е сериозен казус и през 2019 представлява около 40% от общите здравни разходи. Въпреки това има подобрение, в сравнение с 2015 г., но средният процент на доплащане в европейските държави е значително по-нисък - 15.5%и трябва да се стремим към това ниво, посочи Шарков.

Здравният министър представи един от начините да се намали доплащането за лекарства

Здравният министър Асен Сербезова представи един от начините да се намали доплащането за лекарства. Това тя направи по време на междуна...

Прочети повече

29% от респондентите в България споделят, че основното им неудовлетворение е скъпото здравеопазване. Доплащането за лекарства е приблизително 78% от общото плащане от джоба на пациентите в здравеопазване. България е на първо място в ЕС по обезпеченост с болници на 1 млн. човека, като през 2020 г. това са 53 лечебни заведения за болнична помощ на един милион души, спрямо средните за ЕС, които са приблизително 26. 43% от респондентите смятат, че болниците в България са достатъчно, а 46%, че няма нужда от откриване на нови.

Възможните решения

Нужно е повишаване на цените на клинични пътеки и индексирането им с темпа на инфлацията, смятат експертите на ЕКИП. По изчисления на Стоян Панчев от ЕКИП, цените в здравеопазването изостават над 5 пъти от останалите дейности в икономиката. От ЕКИП препоръчват официализация на доплащанията в системата с цел подобряване на ценовата конкуренция и намаляване на общото ценово равнище. "Когато цените са публични и знаете, че в болница "А" ще ви лекуват за 1000 лв., болница "В" – 500, болница "С" – за 200, започва конкуренция и смъкване на цените", подчерта Шарков. Той е убеден, че официализацията на доплащанията и публичното им оповестяване ще стимулира ценова конкуренция, която в последствие да допринесе за снижаване на общото ценово равнище и остойностяването на лекарския труд.

Друга препоръка на ЕКПИП е повишаване на процента на реимбурсация с цел намаляване на доплащанията от страна на пациентите, но въпросът е да има добра политическа воля това да се случи. "Тук има роля и финансовото министерство - да погледне на здравеопазването като на инвестиция, а не като на разход, като на инвестиция с висока добавена стойност", посочи Шарков.

От ЕКИП препоръчват и въвеждане на стимули за ранен скрининг и превенция на заболявания, например ден отпуск за изследвания и повишаване на здравната култура.