През 1902 г. английският педиатър сър Джордж Фредерик Стил описва група импулсивни деца със слаби обучителни умения. Той прекарва дълго време в опити да убеди колегите си, че невниманието и забавянето в развитието са различни неща.
Изследователи твърдят, че чертите, характерни за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), като разсеяност или импулсивност, може да са били еволюционно предимство за нашите предци, тъй като са подобрявали тактиката им при търсене на храна.
Изследователи твърдят, че чертите, характерни за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), като разсеяност или импулсивност, може да са били еволюционно предимство за нашите предци, тъй като са подобрявали тактиката им при търсене на храна.
През 1902 г. английският педиатър сър Джордж Фредерик Стил описва група импулсивни деца със слаби обучителни умения. Той прекарва дълго време в опити да убеди колегите си, че невниманието и забавянето в развитието са различни неща.
През 1902 г. английският педиатър сър Джордж Фредерик Стил описва група импулсивни деца със слаби обучителни умения. Той прекарва дълго време в опити да убеди колегите си, че невниманието и забавянето в развитието са различни неща.
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност, известен с английската си абревиатура ADHD засяга много хора по цял свят.
Изследователи твърдят, че чертите, характерни за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), като разсеяност или импулсивност, може да са били еволюционно предимство за нашите предци, тъй като са подобрявали тактиката им при търсене на храна.
Обикновено сме свикнали да свързваме дефицита на внимание с децата и често чуваме за него в предучилищното възпитание или в учебна среда.
