През 1902 г. английският педиатър сър Джордж Фредерик Стил описва група импулсивни деца със слаби обучителни умения. Той прекарва дълго време в опити да убеди колегите си, че невниманието и забавянето в развитието са различни неща. Шестдесет и шест години по-късно Американската психиатрична асоциация предлага първите диагностични методи за установяването на Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ).
Хиперактивността при децата е преодолимо препятствие
Хиперактивност и дефицит на вниманието
През последните години родителите все по-често чуват думите "хиперактивност" и дефицит на вниманието, обединени в Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Броят на диагнозите СДВХ нараства в геометрична прогресия. Съществуват хиляди групи, в които хората открито обсъждат преживяванията си в социалните медии, създавайки впечатлението, че това е „модерно“ разстройство на развитието. Въпреки че СХДВ като невроразнообразие е научно доказано, диагнозата му е силно зависима от социокултурния контекст.
Някои изследователи смятат, че СДВХ произтича от импулсивен стил на мислене, който е неудобен в днешния високопроизводителен свят, докато други виждат финансовите интереси на фармацевтичните компании зад все по-често поставяната диагноза.
Още: Близо 27% от учениците в България пушат: Нови тревожни данни
Финансови интереси
През 2018 г. британският психиатър Джоана Монкриф публикува сензационна статия. В нея тя твърди, че фармацевтичните компании и техните финансови интереси стоят зад нарастването на диагнозите СДВХ. През 2008 г. FDA издаде предупреждения на пет фармацевтични гиганта за преувеличаване на ефективността на лекарствата за СХДВ в рекламите си. Johnson&Johnson и тяхното лекарство Concerta на базата на метилфенидат беше сред тези в списъка.
Митовете, на които все още вярвате: Захарта прави децата хиперактивни
„Лекарствената терапия е част от превенцията на СДВХ, но е важно да се разбере, че тя по същество просто изключва този постоянен вътрешен бял шум“, споделя Павел Осовцов, креативен продуцент в Tape Production и водещ на подкаста „СДВХ: Какво не е наред с мен“. „Но не придобивате уменията, необходими за нормално функциониране. Тук идва ред на правилната психотерапия.“ Анна Харченко от Goodpoint добавя, че програми за обучение на умения са достъпни за хора с СХДВ – те нямат страничните ефекти на лекарствата, но помагат животът да стане по-структуриран и предвидим.
Нормализирай това
Още: Кучета и котки вместо деца: Осъзнат избор или бягство от отговорност?
През 2004 г. психиатрите Питър Брегин и Сами Тимими публикуват противоречива статия, в която наричат СДВХ „измислено разстройство“, резултат от натиска на западното общество да се избягват импулсивните хора, които не обичат да „следват потока“. Въпреки че е научно доказано, че СДВХ съществува като невроразнообразие, има доказателства, че диагнозата му е силно зависима от културния контекст. В проучване на същата група деца с СДВХ, китайски и индонезийски психиатри са били много по-толерантни към симптомите на хиперактивност, отколкото американските лекари.
Неврологично разстройство може да е помогнало за оцеляването на човечеството
През 2019 г. изследователят Том Хартман публикува книгата "ADHD: A Hunter in a Farmer’s World", която се превръща в бестселър. В нея той излага теорията, че СДВХ не е разстройство, а специфичен начин на мислене и тип личност, който, за съжаление, е непопулярен в съвременния свят, където „Google календари и списъци със задачи управляват“. Теорията на Том Хартман описва СДВХ като наследство от ловно-събирателния начин на живот, предшестващ развитието на земеделието. Той предлага хиперфокусът да се разглежда като дар или предимство, проявявано от хората с това разстройство. В култури, където ловът и събирачеството са били основното средство за оцеляване, хиперфокусът е бил от съществено значение за успешното изпълнение на задачи и поддържане на живота.
Кои храни помагат срещу дефицит на вниманието при възрастните хора?
„При възрастните границите на диагнозата са толкова размити, че тя може да бъде неподходящо приложена към много креативни хора, недоволни от концентрацията си върху скучна и безинтересна работа“, добавя Андрей Камин. Експертите, разбира се, призовават хората да търсят среден път: консултирайте се със специалист, ако подозирате, че имате СДВХ , и потърсете лечение. Но не си поставяйте диагноза въз основа на видеоклипове в социалните мрежи и не се отчайвайте. „Не е важно само как работи мозъкът ни, но и семейството, в което израстваме, и обществото и културата, в които живеем. Всичко това определя как се проявява СДВХ. То може да бъде напълно компенсирано от живота“, обяснява Анна Харченко. А Павел Осовцов призовава да не се демонизират хората със СДВХ и диагнозата като цяло. „Съществува мит, че ние сме практически извънземни. Но истината е, че когато говорим, няма да забележите никакви особености в мен, освен ако аз самата не ви разкажа за тях. Или освен ако не започнем да живеем заедно!“
В търсене на друго: Учени с изненадващо откритие за женския мозък
Симптоми
СДВХ е неврологично разстройство с три широки групи симптоми: невнимание, хиперактивност и импулсивност. Понякога и трите са налице, докато друг път преобладава само едното. Невниманието може да се прояви като изключителна разсеяност, неспособност да се концентрираме върху една мисъл или задача за дълги периоди от време или дори да водим разговор. Хиперактивността е постоянно чувство на безпокойство, нужда от движение и промяна на дейностите. Импулсивността се характеризира със спонтанни действия и думи, както и промени в настроението. Освен това се появяват безброй нюанси и индивидуални прояви. Някои хора постоянно губят неща, други имат лошо управление на времето, а трети се въртят въртейки се. Хората с СДВХ също често изпитват хиперфокус - пълно поглъщане в дейност, от която не могат да се „възстановят“ с часове. Това обикновено е последвано от изтощение и загуба на енергия.
Още: "Цяло поколение деца ще има по-добър живот"
Диагностика
Диагностиката на СДВХ се извършва от психиатри и невролози. Диагнозата включва физически и неврологичен преглед на пациента, събиране на данни и анамнеза, интервюиране на родители и провеждане на тестове. Лекарят внимателно наблюдава поведението на детето, определя емоционалното му състояние и определя кога са започнали първите симптоми на заболяването и как те влияят на ежедневието му. С помощта на специализирани тестове лекарят оценява нивото на интелигентност, внимание, представяне и тревожност на детето.
От човешки кожни клетки: Създадоха яйцеклетка, която може да се оплоди
Освен това се предписват различни инструментални и лабораторни изследвания: кръв и урина, електроенцефалография; ехоенцефалография; електрокардиография; ЯМР или компютърна томография на мозъка; невросонограма.
Според МКБ-10, за да се диагностицира хиперактивно дете, трябва да бъдат изпълнени следните общи критерии:
Още: "Цяло поколение деца ще има по-добър живот"
- Невнимание (изразена разсеяност, дефицит на вниманието, забравяне);
- Импулсивност (липса на поведенчески контрол, приказливост, прекъсване на другите, невъзможност за чакане на опашки);
- Хиперактивност (безпокойство, повишена двигателна активност, потрепване на крайниците, тикове, шумност, неспокойно движение).
Симптомите на разстройството трябва да продължат повече от 6 месеца, да причиняват значителни смущения в живота на детето и да присъстват в поне две ситуации, които могат да включват училище, дом или социални дейности.
Лекува ли се дефицит на вниманието
Лечение
Лечението на СДВХ е сложен процес, който включва модификация на поведението, психотерапия и психофармакотерапия. Важно е не само лекарят и детето, но и членове на семейството, учители и лица, полагащи грижи, да участват активно. Модификацията на поведението включва родителски интервенции, насочени към поддържане на дневен режим, график за лягане и ограничаване на участието в обществени събития.
Още: НВИМ с коледна образователна игра за деца
Редовни физически упражнения и ежедневни разходки на чист въздух също се препоръчват за хиперактивно дете. Важно е да се подобри диетата му, като се наблегне на протеини и фибри от зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни, като се избягват бързи въглехидрати като неразредени захарни сокове, инстантни зърнени храни, газирани напитки, торти, шоколад и бонбони.
Онлайн заплаха: 10% от децата във Великобритания са изнудвани в мрежата
Важно е да се спазва хигиена на съня – предприемането на мерки за осигуряване на пълноценен и здравословен нощен сън. Четенето на книги, слушането на успокояваща музика, вземането на топла вана и масажът непосредствено преди лягане могат да помогнат на детето ви да се отпусне и да се настрои правилно. Малко преди лягане избягвайте кофеинови напитки, сладкиши, големи количества течности, физически упражнения и използването на електронни устройства.
Прави ли ЗАХАРТА хиперактивни децата? Митове или истина
Завесите в спалнята е добре да блокират светлината от уличните лампи и сутрешната слънчева светлина. Възглавницата трябва да е удобна и подходяща за възрастта, а одеялото – подходящо за сезона. Оптималната температура в детската спалня е добре да е 18 градуса по Целзий (приемливият диапазон е от 16 до 22 градуса по Целзий, в зависимост от нуждите на детето).
Предписването на лекарствени средства за лечението на СДВХ, когато поведенческите интервенции и психотерапията не са постигнали ефективност.
Още: Насилието над деца в България: Всяко трето дете у нас е било жертва на агресия
Превенция и препоръки
Много родители се чудят как да помогнат на хиперактивното си дете. Ето някои съвети, които биха помогнали:
- Разработете дневен режим и помогнете на детето си да се придържа към него.
- Давайте на неспокойните деца ясни указания и инструкции и им помагайте да превключват между задачите.
- Развийте здравословни навици, като например достатъчно сън и балансирана, питателна диета.
- Уверете се, че детето ви получава достатъчно физическа активност през деня. Физическата активност помага за борба със симптомите на разстройството и насърчава подобрената концентрация.
- Прекарвайте повече време с детето си. Моделирайте подходящо поведение и използвайте похвали и насърчения, за да му помогнете да развие добри социални умения.
- Не забравяйте, че детето ви може да се нуждае от известно време, за да се адаптира към новата среда или задачи. Важно е да бъдете търпеливи и да го подкрепяте.
- Тъй като децата с СДВХ имат по-големи трудности с концентрацията, опитайте се да подходите креативно към методите на преподаване. Това ще помогне да се предотврати преумора или скука.
Силни страни
Важно е също да знаете, че децата с СДВХ имат силни страни и положителни качества. Например, повишената енергия може да помогне на детето да се отличи в спорта. Насърчавайте и подкрепяйте детето си в области, в които то демонстрира сила. Това ще помогне за развитието на самочувствие.
Още: Хит преди бунта довечера: Безплатна занималня за децата на протестиращите
Данни към 2025 г.
Проучванията, извършени през 2025 г. подчертават генетичната природа на СДВХ и откриват нови терапевтични подходи. Според някои учени СДВХ е свързан с мутации в гени, регулиращи допаминовите и серотониновите системи, като DRD4 и SLC6A4. Тези гени влияят на сигнализацията в мозъка, обяснявайки нарушенията на вниманието и поведението. Проучване, публикувано в Journal of Neuroscience (Smith et al., 2025), установява, че 70% от пациентите с СДВХ имат специфични генетични маркери, което прави генетичния скрининг обещаващ диагностичен инструмент.
С българско участие! Учени подквасиха кисело мляко с мравки
Въз основа на тези данни са разработени иновативни лечения. Генната терапия, насочена към коригиране на функцията на допаминовите рецептори, е била ефективна при 30% от пациентите. Клиничните изпитвания показват намаляване на симптомите на хиперактивност и подобрение в концентрацията. Друг пробив е магнитната мозъчна стимулация, която нормализира активността на префронталния кортекс. Според статия, публикувана в Molecular Psychiatry (Lee et al., 2025), този вид стиулация намалява невниманието с 25% при деца с СДВХ.
Неочаквана полза: Висшето образование помага в зряла възраст
Нови данни потвърждават, че идентифицирането на СДВХ преди 3-годишна възраст чрез невропсихологично тестване и генетично профилиране позволява ранно лечение. Този подход предотвратява развитието на усложнения като забавяне на говора и социална дезадаптация. Цялостният подход, включващ поведенческа терапия, медикаменти и семейна подкрепа, остава ключов.
Не само при деца
Защо младите хора пият и проявяват импулсивност?
В продължение на много години се смяташе, че СДВХ няма нищо общо с възрастните: до 80-те години на миналия век синдромът се наричаше „хиперкинетична детска реакция“ и неофициално „болест на шумното момче“. Едно от първите основополагащи произведения за СДВХ, „Историята на неспокойния Филип“ от д-р Хайнрих Хофман, описва неговия собствен син. Факт е, че при момчетата (и мъжете) СДВХ най-често се проявява като изразен хиперактивен тип – много шум, движение и необмислено поведение. При момичетата (и жените) обаче обикновено преобладават невниманието, забравянето и разсеяността, които се считат за очарователни черти на личността и нищо повече.
Научен пробив: Разгадаха тайната на депресията при жените
Ето защо до 75% от момичетата с СДВХ не са наясно с диагнозата си, но качеството им на живот страда заради това. През 70-те години на миналия век изследователите започват да забелязват, че симптомите на СХДВ при много пациенти продължават с възрастта. Освен това родителите на „неспокойни“ деца често изпитват същите проблеми. Сега е известно, СДВХ до 70% от децата с СДВХ израстват като възрастни с СДВХ с различна тежест. И това разстройство наистина пречи на живота.
Деца лежат по болници: С малко пари можем да спестим много
Снимки: iStock
