Биолозите се отказаха да смятат масивния, изпъкнал нос на човека за резултат на естествен отбор. Според учените той не изпълнява никакви полезни функции и се явява странично следствие от други изменения на лицето в хода на еволюцията на Homo sapiens.
Анализ на данни за четири милиона бащи и деца в Северна Европа, живели през XVII-XIX век, развя разпространените представи, че късното бащинство и оцеляването на всички деца в съвременните развити общества допринасят за натрупването на опасни мутации и вредят на общото здраве на популацията.
Каменните оръдия на труда за нарязване и обработка на храна са изиграли важна роля в еволюцията на Homo sapiens: благодарение на тях тревопасната маймуна с големи челюсти и малък мозък се е превърнала човек с голям мозък си сравнително малко лице.
Генетици са изяснили, че мутациите в гените, отговорни за производството на особени ензими – кинази, са позволили на примитивните клетки преди около един милиард години да започнат да растат на размери, което е позволило на многоклетъчния живот да се появи, става ясно от статия, публикувана в Journal of Biological Chemistry.
Според руския биолог Александър Марков за жените от еволюционна гледна точка е по-изгодно да са неграмотни.
Марков е известен руски биолог, палеонтолог и популяризатор на науката.
Учените от Станфордския университет и университета Мейджи са установили, че културното превъзходство на разумния човек Homo sapiens е довело до измирането на неандерталците.
Палеоантропологът Матю Скинър от университета на Кент твърди, че човешкото тяло може да придобие крайници с развити ципи като на водоплаващите животни и дебел слой мастна тъкан като на тюлените.
При ориентиране в пространството мозъкът на мъжете и жените работи различно, но при мъжете способността да се определя вярно посоката на движение е значително по-висока, са изяснили учените.
Уникални по своята пълнота данни за древни ДНК, включващи информация за геномите на 230 древни жители на Западна Евразия, са позволили на учените да установят особеностите на процеса по естествен отбор.
След 100 000 години човешкото лице ще е по-плоско, с голямо чело и кръгли очи, прогнозират учени.
Художникът Николай Лам създаде серия от илюстрации, показващи еволюцията на човешкото лице през следващите 100 000 години, след консултации с д-р Алън Куан, специалист по компютъризирана геномика от Вашингтонския университет.
Около центъра на нашата галактика са открити едни от най-древните звезди във Вселената, формирали се само 200 милиона години след Големия взрив, става ясно от статия, публикувана в сп.
Учените от лабораторията за археологични изследвания в Оксфорд са изследвали документираното родословно дърво на кокошки и са изяснили, че за последните 50 години в митохондриалния им геном са настъпили две мутации.
Международен екип учени от Йейлския университет (САЩ) откриха нов вид сред гигантските костенурки, обитаващи Галапагоските острови, съобщава Франс прес.
Геохимици от Калифорнийския университет в Лос Анджелис са открили доказателства, че животът на Земята е съществувал преди 4,1 млрд. години, което е с 300 милиона по-рано, отколкото се смяташе преди, съобщава Мегавселена.
Мъжът може да определи склонността на жената към изневяра, стига да погледне нейната снимка. Това твърдят психолози от Западна Австралия след експеримент, проведен с няколко десетки мъже.
Астрономи са стигнали до извода, че кометата 67P (Чурюмов-Герасименко) се е образувала в резултат на сблъсък между два обекта, състоящи се от камъни и лед.
Мъжът може да определи склонността на жената към изневяра, стига да погледне нейната снимка. Това твърдят психолози от Западна Австралия след експеримент, проведен с няколко десетки мъже.
След 100 000 години човешкото лице ще е по-плоско, с голямо чело и кръгли очи, прогнозират учени.
Художникът Николай Лам създаде серия от илюстрации, показващи еволюцията на човешкото лице през следващите 100 000 години, след консултации с д-р Алън Куан, специалист по компютъризирана геномика от Вашингтонския университет.
Учените от Станфордския университет и университета Мейджи са установили, че културното превъзходство на разумния човек Homo sapiens е довело до измирането на неандерталците.
Каменните оръдия на труда за нарязване и обработка на храна са изиграли важна роля в еволюцията на Homo sapiens: благодарение на тях тревопасната маймуна с големи челюсти и малък мозък се е превърнала човек с голям мозък си сравнително малко лице.
Палеоантропологът Матю Скинър от университета на Кент твърди, че човешкото тяло може да придобие крайници с развити ципи като на водоплаващите животни и дебел слой мастна тъкан като на тюлените.
Учените от лабораторията за археологични изследвания в Оксфорд са изследвали документираното родословно дърво на кокошки и са изяснили, че за последните 50 години в митохондриалния им геном са настъпили две мутации.
Международен екип учени от Йейлския университет (САЩ) откриха нов вид сред гигантските костенурки, обитаващи Галапагоските острови, съобщава Франс прес.
Около центъра на нашата галактика са открити едни от най-древните звезди във Вселената, формирали се само 200 милиона години след Големия взрив, става ясно от статия, публикувана в сп.
При ориентиране в пространството мозъкът на мъжете и жените работи различно, но при мъжете способността да се определя вярно посоката на движение е значително по-висока, са изяснили учените.
Уникални по своята пълнота данни за древни ДНК, включващи информация за геномите на 230 древни жители на Западна Евразия, са позволили на учените да установят особеностите на процеса по естествен отбор.
Геохимици от Калифорнийския университет в Лос Анджелис са открили доказателства, че животът на Земята е съществувал преди 4,1 млрд. години, което е с 300 милиона по-рано, отколкото се смяташе преди, съобщава Мегавселена.
Според руския биолог Александър Марков за жените от еволюционна гледна точка е по-изгодно да са неграмотни.
Марков е известен руски биолог, палеонтолог и популяризатор на науката.
Астрономи са стигнали до извода, че кометата 67P (Чурюмов-Герасименко) се е образувала в резултат на сблъсък между два обекта, състоящи се от камъни и лед.
Биолозите се отказаха да смятат масивния, изпъкнал нос на човека за резултат на естествен отбор. Според учените той не изпълнява никакви полезни функции и се явява странично следствие от други изменения на лицето в хода на еволюцията на Homo sapiens.
Анализ на данни за четири милиона бащи и деца в Северна Европа, живели през XVII-XIX век, развя разпространените представи, че късното бащинство и оцеляването на всички деца в съвременните развити общества допринасят за натрупването на опасни мутации и вредят на общото здраве на популацията.
Генетици са изяснили, че мутациите в гените, отговорни за производството на особени ензими – кинази, са позволили на примитивните клетки преди около един милиард години да започнат да растат на размери, което е позволило на многоклетъчния живот да се появи, става ясно от статия, публикувана в Journal of Biological Chemistry.