ЕЦБ вдигна основния лихвен процент с повече от очакваното днес, като мотивът за действията на централната банка е да противодейства на нарастващата инфлация, дори и това да означава да означава забавяне на растежа на европейската икономика.
Борбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за възстановяване на доверието във финансовия сектор става все по-трудна. След седмица на политически сътресения в Италия, Апенините се насочват към нова дългова криза, точно когато поевтиняването на еврото тласка континента към ръба на рецесия.
Преди десет години, по време на финансовата криза в Европа, Марио Драги, тогава председател на Европейската централна банка обеща да „направи всичко необходимо“, за да спаси еврото.
След десетилетие на стимули икономиката по света започва бавно, но сигурно да се променя със затягането на паричната политика на множество ключови пазари.
Европейският съюз окончателно прие в сряда, най-новият му член - Хърватия, да приеме еврото на 1 януари 2023 година. Ставайки част от еврозоната, четиримилионната нация ще улесни и ускори плащанията с останалите страни-членки и ще подсили финансовата си система в случай на бъдещи кризи.
На фона на срива на еврото до 20-годишно дъно и приближаването му до паритет с долара, на паричния пазар се заговори колко по-ниско може да падне единната европейска валута.
Инфлацията в еврозоната удари нов рекорден връх през юни непосредствено преди първото увеличение на лихвите на Европейската централна банка от повече от десетилетие насам.
Американските акции отбелязаха най-лошото си първо полугодие от 1970 г. насам. Ситуацията е сходна в Европа и Азия. Причина за пониженията са нарастващите опасения за това как мерките за ограничаване на инфлацията по света ще се отразят на икономическия растеж.
Очаква се еврозоната да изпадне в лека рецесия през четвъртото тримесечие на тази година на фона на намалените енергийни доставки от Русия, прогнозира американската инвестиционна банка Morgan Stanley.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви план в подкрепа на страните от еврозоната, които са с най-големи дългове. След извънредното си заседание банката съобщи вчера, че ще реинвестира в дългови ценни книжа, чийто падеж настъпва и ще създаде нов инструмент на паричната политика, предава Reuters, цитирана от БТА.
Дори след като централните банки разбраха, че са допуснали грешка в своите изявления от миналата година по отношение на инфлацията, те продължиха да се заблуждават в посоката на своите политики.
Накрая натискът беше станал нетърпим. Инфлацията, която все по-уверено проникваше в еврозоната, явно не беше „временен феномен“, каквато мантра повтаряха от началото на годината централните европейски банкери във Франкфурт.
Европейската централна банка потвърди, че смята да прекрати дългогодишната схема на стимули и сигнализира за серия от повишения на лихвите, която може да започне през юли и да продължи още през следващия месец септември, в зависимост от прогнозите за ръст на инфлацията.
Цената на еврото днес се запази около 1,04 долара. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1,0398 долара, съобщиха германски финансови издания, цитирани от БТА.
При представяне на една от кандидатурите за гуверньор на Българска народна банка (БНБ) „Инвестбанк“ АД бе подложена на натиск, накърняващ репутацията й на стабилна финансова институция и надежден партньор на своите клиенти.
Усилията на Европейската централна банка за справяне с последиците от изменението на климата не са загърбени заради сътресенията от войната на Русия в Украйна, посочва ръководител от институцията.
Европейската централна банка намали прогнозата си за растежа за 2022 г. до 3,7% от предвидените преди това 4,2%, тъй като очаква възстановяването да се забави от въздействието на руската инвазия в Украйна върху икономиката на еврозоната.
Европейският филиал на руската Сбербанк е на път да фалира. Това важи и за клоновете на банката в Хърватия и Словения, съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ).
На фона на срива на еврото до 20-годишно дъно и приближаването му до паритет с долара, на паричния пазар се заговори колко по-ниско може да падне единната европейска валута.
Борбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за възстановяване на доверието във финансовия сектор става все по-трудна. След седмица на политически сътресения в Италия, Апенините се насочват към нова дългова криза, точно когато поевтиняването на еврото тласка континента към ръба на рецесия.
Преди десет години, по време на финансовата криза в Европа, Марио Драги, тогава председател на Европейската централна банка обеща да „направи всичко необходимо“, за да спаси еврото.
След десетилетие на стимули икономиката по света започва бавно, но сигурно да се променя със затягането на паричната политика на множество ключови пазари.
Европейската централна банка потвърди, че смята да прекрати дългогодишната схема на стимули и сигнализира за серия от повишения на лихвите, която може да започне през юли и да продължи още през следващия месец септември, в зависимост от прогнозите за ръст на инфлацията.
Дори след като централните банки разбраха, че са допуснали грешка в своите изявления от миналата година по отношение на инфлацията, те продължиха да се заблуждават в посоката на своите политики.
Европейският филиал на руската Сбербанк е на път да фалира. Това важи и за клоновете на банката в Хърватия и Словения, съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ).
ЕЦБ вдигна основния лихвен процент с повече от очакваното днес, като мотивът за действията на централната банка е да противодейства на нарастващата инфлация, дори и това да означава да означава забавяне на растежа на европейската икономика.
Инфлацията в еврозоната удари нов рекорден връх през юни непосредствено преди първото увеличение на лихвите на Европейската централна банка от повече от десетилетие насам.
Усилията на Европейската централна банка за справяне с последиците от изменението на климата не са загърбени заради сътресенията от войната на Русия в Украйна, посочва ръководител от институцията.
Очаква се еврозоната да изпадне в лека рецесия през четвъртото тримесечие на тази година на фона на намалените енергийни доставки от Русия, прогнозира американската инвестиционна банка Morgan Stanley.
Европейският съюз окончателно прие в сряда, най-новият му член - Хърватия, да приеме еврото на 1 януари 2023 година. Ставайки част от еврозоната, четиримилионната нация ще улесни и ускори плащанията с останалите страни-членки и ще подсили финансовата си система в случай на бъдещи кризи.
Американските акции отбелязаха най-лошото си първо полугодие от 1970 г. насам. Ситуацията е сходна в Европа и Азия. Причина за пониженията са нарастващите опасения за това как мерките за ограничаване на инфлацията по света ще се отразят на икономическия растеж.
При представяне на една от кандидатурите за гуверньор на Българска народна банка (БНБ) „Инвестбанк“ АД бе подложена на натиск, накърняващ репутацията й на стабилна финансова институция и надежден партньор на своите клиенти.
Европейската централна банка намали прогнозата си за растежа за 2022 г. до 3,7% от предвидените преди това 4,2%, тъй като очаква възстановяването да се забави от въздействието на руската инвазия в Украйна върху икономиката на еврозоната.
Цената на еврото днес се запази около 1,04 долара. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1,0398 долара, съобщиха германски финансови издания, цитирани от БТА.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви план в подкрепа на страните от еврозоната, които са с най-големи дългове. След извънредното си заседание банката съобщи вчера, че ще реинвестира в дългови ценни книжа, чийто падеж настъпва и ще създаде нов инструмент на паричната политика, предава Reuters, цитирана от БТА.
Накрая натискът беше станал нетърпим. Инфлацията, която все по-уверено проникваше в еврозоната, явно не беше „временен феномен“, каквато мантра повтаряха от началото на годината централните европейски банкери във Франкфурт.