На 4 април 2026 г. е Лазаровден. На този ден своя имен ден празнуват всички, които носят името Лазар, Лазарка, Лазарина, Лъчезар, Лъчезара и производните им. Този празник е в чест на Лазар, възкресен от Христос.
Лазаровден се пада на различна дата всяка година, тъй като е свързан с честването на Великден. Винаги е съботата от шестата седмица на Великия пост, непосредствено преди Цветница, затова се нарича Лазарова събота.
"Лазаруване"
Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Лазарова събота е празник, който отбелязваме в чест на Исус Христос и момента, в който той възкресява Лазар от гроба. Лазаровден е винаги в събота, в деня преди Цветница който е седмицата преди Великден.
Лазаровден тази година се пада на 12 април. Празникът е известен като Лазарова събота, защото винаги се пада в събота. Въпреки това няма постоянна дата, тъй е обвързан с Великден.
Наред с обредите, изпълнявани на Лазаровден, върви и празничната трапеза, която също има своето значение. Във всяко ястие от трапезата се влага скрит смисъл.
Ден преди Цветница православните празнуват Лазарова събота, известна още като Лазаровден. На този ден вярващите си спомнят едно от основните чудеса, извършени от Исус - възкресението на Лазар.
На 27-ми април 2024 година отбелязваме един от пролетните български празници - Лазаровден. Този ден е символ на пробуждането, както в природата, така и в човешките сърца.
„Лазаре, стани“ е казал Христос на мъртвия от четири дни Лазар и станал той, възкръснал измежду мъртвите. Наричаме Лазар Четверодневни, защото е възкресен от Иисус на четвъртия ден след смъртта му.
Пролетта в българските фолклорни традиции е изпълнена със символика и обичаи. Като започнем от Лазаровден и Цветница и стигнем до най-тържествения – Възкресение Христово.
Обредните трапези и ястия заемат важно място в народните и християнски празници, чествани у нас. С обредните ястия са свързани и голяма част от ритуалите и обичаите, изпълнявани на най-големите празници, а без пита, замесена от работливите ръце на домакинята, не минавала нито една празнична трапеза.
Лазаруването, което свързваме с Лазаровден – един от най-цветните и пъстри пролетни християнски и народни празници, отбелязван всяка година на различна дата, но винаги в съботата преди началото на Страстната седмица, е очакван с трепет от младите момичета обичай, поставящ началото на момеенето им и преход от детството към света на възрастните.
Лазаровден, посветен на едноименния светия, когото почитаме всяка година в съботния ден преди Страстната седмица, е сред най-светлите, цветни, пъстри, усмихнати пролетни християнски и народни празници, част от българския фолклорен календар, свързан с богато разнообразие от обреди и обичаи, сред които най-чаканият е лазаруването.
Лазаруването, което свързваме с Лазаровден – един от най-цветните и пъстри пролетни християнски и народни празници, отбелязван всяка година на различна дата, но винаги в съботата преди началото на Страстната седмица, е очакван с трепет от младите момичета обичай, поставящ началото на момеенето им и преход от детството към света на възрастните.
Лазарова събота е празник, който отбелязваме в чест на Исус Христос и момента, в който той възкресява Лазар от гроба. Лазаровден е винаги в събота, в деня преди Цветница който е седмицата преди Великден.
На 27-ми април 2024 година отбелязваме един от пролетните български празници - Лазаровден. Този ден е символ на пробуждането, както в природата, така и в човешките сърца.
На 4 април 2026 г. е Лазаровден. На този ден своя имен ден празнуват всички, които носят името Лазар, Лазарка, Лазарина, Лъчезар, Лъчезара и производните им. Този празник е в чест на Лазар, възкресен от Христос.
Ден преди Цветница православните празнуват Лазарова събота, известна още като Лазаровден. На този ден вярващите си спомнят едно от основните чудеса, извършени от Исус - възкресението на Лазар.
Обредните трапези и ястия заемат важно място в народните и християнски празници, чествани у нас. С обредните ястия са свързани и голяма част от ритуалите и обичаите, изпълнявани на най-големите празници, а без пита, замесена от работливите ръце на домакинята, не минавала нито една празнична трапеза.
Лазаровден тази година се пада на 12 април. Празникът е известен като Лазарова събота, защото винаги се пада в събота. Въпреки това няма постоянна дата, тъй е обвързан с Великден.
Пролетта в българските фолклорни традиции е изпълнена със символика и обичаи. Като започнем от Лазаровден и Цветница и стигнем до най-тържествения – Възкресение Христово.
„Лазаре, стани“ е казал Христос на мъртвия от четири дни Лазар и станал той, възкръснал измежду мъртвите. Наричаме Лазар Четверодневни, защото е възкресен от Иисус на четвъртия ден след смъртта му.
"Лазаруване"
Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Лазаровден се пада на различна дата всяка година, тъй като е свързан с честването на Великден. Винаги е съботата от шестата седмица на Великия пост, непосредствено преди Цветница, затова се нарича Лазарова събота.
Лазаровден, посветен на едноименния светия, когото почитаме всяка година в съботния ден преди Страстната седмица, е сред най-светлите, цветни, пъстри, усмихнати пролетни християнски и народни празници, част от българския фолклорен календар, свързан с богато разнообразие от обреди и обичаи, сред които най-чаканият е лазаруването.
Наред с обредите, изпълнявани на Лазаровден, върви и празничната трапеза, която също има своето значение. Във всяко ястие от трапезата се влага скрит смисъл.
На 4 април 2026 г. е Лазаровден. На този ден своя имен ден празнуват всички, които носят името Лазар, Лазарка, Лазарина, Лъчезар, Лъчезара и производните им. Този празник е в чест на Лазар, възкресен от Христос.
Лазаровден или както може да се срещне по някои наеселени места, Лазарица, винаги се чества в събота. Веднага след него идва и Цветница.
Лазаровден се пада на различна дата всяка година, тъй като е свързан с честването на Великден. Винаги е съботата от шестата седмица на Великия пост, непосредствено преди Цветница, затова се нарича Лазарова събота.
"Лазаруване" Заспало е детенце в позлатена люлчица, мама му го будеше: – Стани, стани, детенце, та погледай Лазара, какъв иде отдолу – бели поли развява, с жълти чехли потропва.
Лазарова събота е празник, който отбелязваме в чест на Исус Христос и момента, в който той възкресява Лазар от гроба. Лазаровден е винаги в събота, в деня преди Цветница който е седмицата преди Великден.
Лазаровден тази година се пада на 12 април. Празникът е известен като Лазарова събота, защото винаги се пада в събота. Въпреки това няма постоянна дата, тъй е обвързан с Великден.
Вече сме в месеца, пълен с цветни християнски празници, които всички чакаме с нетърпение. Съвсем скоро ще честваме Лазарица.
Наред с обредите, изпълнявани на Лазаровден, върви и празничната трапеза, която също има своето значение. Във всяко ястие от трапезата се влага скрит смисъл.
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с Великден. Честваме го ден преди Цветница и осем дни преди Великден.
Наближават пролетните християнски празници Лазаровден и Цветница. Те носят огромно насторение, щастие и пълнят душите ни с желание за живот и енергия.
Ден преди Цветница православните празнуват Лазарова събота, известна още като Лазаровден. На този ден вярващите си спомнят едно от основните чудеса, извършени от Исус - възкресението на Лазар.
Община Плевен кани децата на Плевен да се включат в празнично дефиле и концерт под наслов „Цветна Лазарица” на 12 април (събота) 2025 год.
На днешния ден - 27 април, 2024 г. - празник имат Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Честит имен ден!
Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с Великден. Честваме го ден преди Цветница и осем дни преди Великден.
На 27-ми април 2024 година отбелязваме един от пролетните български празници - Лазаровден. Този ден е символ на пробуждането, както в природата, така и в човешките сърца.
„Лазаре, стани“ е казал Христос на мъртвия от четири дни Лазар и станал той, възкръснал измежду мъртвите. Наричаме Лазар Четверодневни, защото е възкресен от Иисус на четвъртия ден след смъртта му.
Пролетта в българските фолклорни традиции е изпълнена със символика и обичаи. Като започнем от Лазаровден и Цветница и стигнем до най-тържествения – Възкресение Христово.
Обредните трапези и ястия заемат важно място в народните и християнски празници, чествани у нас. С обредните ястия са свързани и голяма част от ритуалите и обичаите, изпълнявани на най-големите празници, а без пита, замесена от работливите ръце на домакинята, не минавала нито една празнична трапеза.
Лазаруването, което свързваме с Лазаровден – един от най-цветните и пъстри пролетни християнски и народни празници, отбелязван всяка година на различна дата, но винаги в съботата преди началото на Страстната седмица, е очакван с трепет от младите момичета обичай, поставящ началото на момеенето им и преход от детството към света на възрастните.
Лазаровден, посветен на едноименния светия, когото почитаме всяка година в съботния ден преди Страстната седмица, е сред най-светлите, цветни, пъстри, усмихнати пролетни християнски и народни празници, част от българския фолклорен календар, свързан с богато разнообразие от обреди и обичаи, сред които най-чаканият е лазаруването.
