Цените на значителна част от стоките е по-висока в големите търговски обекти, отколкото при малките. Това наблюдение съобщи на пресконференция директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) и главен икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов.
Цените на млечните продукти в България са едни от най-високите в Европа. Това съобщи на пресконференция в централата на КНСБ президентът на синдиката Пламен Димитров.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно - избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално.
Няма нужда да се реже нищо, има достатъчно пари. 170-те млн. лв., които КНСБ иска, са 0,08 % от БВП и това няма да повлияе на дефицита, който е 5-6 млрд. лв., по никакъв начин.
Служители на Националния осигурителен институт излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Те настояват за увеличение на възнаграждението им с поне 30% със задна дата. „Това не беше протест, а предупредителна стачка.
През 2007 г. размерът на сивата икономика е бил около 16 млрд. лева, сега е около 40 млрд. лева. Това заяви Любослав Костов – вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) пред "Нова нюз" като се позова на индекса „Икономика на светло” на АОБР.
Внесеният от служебното правителство бюджет е базисен и не е ясно защо беше внесен с подценяване на доста от параметрите и в приходната, и в разходната част.
„На теория ръстът на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Трябва да се изсветли как се ценообразува млякото.
Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната. Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г., което е основната критика.
"Потреблението на българина, в неговата масова част е ориентирано към стоки и услуги от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца.
КНСБ обяви готовност за национални протестни действия, обявиха представители на синдикатите по време на брифинг в парламента по повод кашата с минималната работна заплата.
Доста вероятно да се стигне до предизборен бюджет. Пари в държавата няма и няма по-висока събираемост. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Михаил Кръстев.
Според него корекциите между първо и второ четене при приемането на бюджета за 2023 г. ще бъдат катастрофални.
В много сектори от икономиката ни се налага ръст на работните заплати. Такава позиция заяви икономистът Любослав Костов пред Нова телевизия.
„10% беше добър ръст преди пандемията.
Изпратени са 7 партии в парламента и лидерите им трябва да се разберат. Икономическата обстановка не предполага дрязги и дребни сметки между партиите, трябва да седнат и да се разберат.
Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
„В момента кръщаваме един пакет антикризисен, от който част от мерките са предвидени да действат догодина.
„На теория ръстът на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Трябва да се изсветли как се ценообразува млякото.
Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно - избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално.
Изпратени са 7 партии в парламента и лидерите им трябва да се разберат. Икономическата обстановка не предполага дрязги и дребни сметки между партиите, трябва да седнат и да се разберат.
Внесеният от служебното правителство бюджет е базисен и не е ясно защо беше внесен с подценяване на доста от параметрите и в приходната, и в разходната част.
"Потреблението на българина, в неговата масова част е ориентирано към стоки и услуги от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца.
Доста вероятно да се стигне до предизборен бюджет. Пари в държавата няма и няма по-висока събираемост. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Михаил Кръстев.
Според него корекциите между първо и второ четене при приемането на бюджета за 2023 г. ще бъдат катастрофални.
През 2007 г. размерът на сивата икономика е бил около 16 млрд. лева, сега е около 40 млрд. лева. Това заяви Любослав Костов – вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) пред "Нова нюз" като се позова на индекса „Икономика на светло” на АОБР.
КНСБ обяви готовност за национални протестни действия, обявиха представители на синдикатите по време на брифинг в парламента по повод кашата с минималната работна заплата.
Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
„В момента кръщаваме един пакет антикризисен, от който част от мерките са предвидени да действат догодина.
Служители на Националния осигурителен институт излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Те настояват за увеличение на възнаграждението им с поне 30% със задна дата. „Това не беше протест, а предупредителна стачка.
Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната. Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г., което е основната критика.
В много сектори от икономиката ни се налага ръст на работните заплати. Такава позиция заяви икономистът Любослав Костов пред Нова телевизия.
„10% беше добър ръст преди пандемията.
Цените на значителна част от стоките е по-висока в големите търговски обекти, отколкото при малките. Това наблюдение съобщи на пресконференция директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) и главен икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов.
Няма нужда да се реже нищо, има достатъчно пари. 170-те млн. лв., които КНСБ иска, са 0,08 % от БВП и това няма да повлияе на дефицита, който е 5-6 млрд. лв., по никакъв начин.
Цените на млечните продукти в България са едни от най-високите в Европа. Това съобщи на пресконференция в централата на КНСБ президентът на синдиката Пламен Димитров.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
Цените на значителна част от стоките е по-висока в големите търговски обекти, отколкото при малките. Това наблюдение съобщи на пресконференция директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) и главен икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Любослав Костов.
Цените на млечните продукти в България са едни от най-високите в Европа. Това съобщи на пресконференция в централата на КНСБ президентът на синдиката Пламен Димитров.
„Омръзна ни от 4 месеца министърът на финансите да казва, че кметът трябва да даде парите, кметът да казва, че Министерството на финансите трябва да ги осигури и топката постоянно да се прехвърля“.
Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно - избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално.
„Общото между протестиращите служители на институции е, че не са получавали ръст на заплатите си от години, а някои с малък процент“.
Няма нужда да се реже нищо, има достатъчно пари. 170-те млн. лв., които КНСБ иска, са 0,08 % от БВП и това няма да повлияе на дефицита, който е 5-6 млрд. лв., по никакъв начин.
Служители на Националния осигурителен институт излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Те настояват за увеличение на възнаграждението им с поне 30% със задна дата. „Това не беше протест, а предупредителна стачка.
През 2007 г. размерът на сивата икономика е бил около 16 млрд. лева, сега е около 40 млрд. лева. Това заяви Любослав Костов – вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) пред "Нова нюз" като се позова на индекса „Икономика на светло” на АОБР.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) провежда синдикална акция "За правото на сдружаване и достойни заплати!".
Внесеният от служебното правителство бюджет е базисен и не е ясно защо беше внесен с подценяване на доста от параметрите и в приходната, и в разходната част.
"Искаме да върнем икономиката на пазарен принцип, защото според нас цените на стоките от малката потребителска кошница са нереалистично завишени.
„На теория ръстът на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Трябва да се изсветли как се ценообразува млякото.
Случващото се показва, че пазарната икономика е поставена под въпрос от гледна точка на ценообразуването на крайната цена.
Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната. Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г., което е основната критика.
"Потреблението на българина, в неговата масова част е ориентирано към стоки и услуги от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца.
КНСБ обяви готовност за национални протестни действия, обявиха представители на синдикатите по време на брифинг в парламента по повод кашата с минималната работна заплата.
Доста вероятно да се стигне до предизборен бюджет. Пари в държавата няма и няма по-висока събираемост. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Михаил Кръстев. Според него корекциите между първо и второ четене при приемането на бюджета за 2023 г. ще бъдат катастрофални.
В много сектори от икономиката ни се налага ръст на работните заплати. Такава позиция заяви икономистът Любослав Костов пред Нова телевизия. „10% беше добър ръст преди пандемията.
Изпратени са 7 партии в парламента и лидерите им трябва да се разберат. Икономическата обстановка не предполага дрязги и дребни сметки между партиите, трябва да седнат и да се разберат.
Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов. „В момента кръщаваме един пакет антикризисен, от който част от мерките са предвидени да действат догодина.
