Ще се наложи втора актуализация на бюджета, смята Любослав Костов

„В момента кръщаваме един пакет антикризисен, от който част от мерките са предвидени да действат догодина. Какво му е антикризисното на това като залагаш мерки да действат догодина? Друга част от мерките не касаят хората, за които са предназначени. Всъщност няма как пакетът ти да е антикризисен и да няма нито една мярка за доходите, да няма никъде ръст на заплатите, ръст на минималната заплата, повдигане на съотношението на минималната към средната заплата“, коментира антикризисните мерки на правителството  той.

Пламен Димитров предупреди за вълна от протести, ако не бъдат вдигнати доходите

Искаме от 1 юли повишаване на заплатите с не по-малко от 15%, а за тези, които са на терен и са с по-ниски възнаграждения – с 20%...

Прочети повече

По думите му, от предлаганите мерки най-голямата дупка ще бъдат тези 25 стотинки отстъпка за горивата, тъй като става въпрос за загуба за бюджета от 150 млн. лева и нито една стотинка от тези пари няма да стигне до потребителите. „Всичко ще отиде в една структура на картелна основа. Да дадеш отстъпка от 25 стотинки на 1 литър - тази отстъпка ще отиде на друго място, а не при крайните потребители, каквато беше целта на мярката. Да някой ще бъде подкрепен, но няма да бъдат подкрепени тези, които имат нужда в момента на фона на цени от 3.50 лв. вече на най-евтиния дизел“, добави експертът.

Нулевата ДДС-ставка на хляба няма да окаже ефект на крайната цена на хляба, убеден е той. „Видяхме какво стана с цените на ресторантьорския бранш като беше намалено там ДДС - шопската салата не поевтиня“, отбеляза Костов. Той обясни защо и при нулево ДДС хлябът няма да поевтинее, а разликата ще се абсорбира в производителите: „ДДС на междинните суровини ще остане 20%. Когато остане 20% ДДС на брашното и останалите стоки, няма логика да очакваме крайната цена на хляба да поевтинее“.

Ние твърдим, добави той - че тези 50 милиона, които са калкулирани като загуба на бюджета, няма да отидат при потребителите, а ще отидат при производителите. „Да излезе изпълнителната власт и да каже - ние не искаме да подпомагаме потребителите, а бизнеса. Нямаме нищо против да се подпомага бизнеса, въпросът е да се каже - чрез тази мярка кой икономически субект бива подпомаган“, заяви главният икономист на КНСБ.