България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
29 октомври: Ден на бесарабските българи
29 октомври е ден за преклонение пред паметта на великите бесарабски българи, завърнали се в България и спомогнали за извоюването на нейната свобода. Тяхната история е неразривно свързана с историята на страната ни. Сред тези паметни личности са Александър Малинов, Александър Теодоров-Балан, Данаил Николаев, Иван Колев, Димитър Агура, Олимпий Панов.
На този ден през 1838 година е осветен трипрестолният храм в Болград "Свето Преображение Господне" след строеж, продължил почти 5 години. По онова време Бесарабия е част от Руската империя, а нашите сънародници, емигрирали там, са със статут на колонисти. Многобройните руско-турски военни конфликти и политиката на Руската империя за протекция на изселващото се население от поробената ни родина са в основата на бежанската вълна.
Около 400 000 наши сънародници емигрират във Влашко, Молдова и Бесарабия, която в определени периоди е под руско владение. Заселилите се там българи образуват свои колонии - те създават градовете Болград и Комрат и още 64 села. Сънародниците ни полагат усилия за запазване на българщината на новата земя. Те успяват да постигнат добро икономическо ниво, което им дава възможности за по-нататъшно развитие и просперитет.
През 1819 година българските преселници създават Болград на мястото на с. Табак. Градът бързо се обособява като културен център. В периода 1856-1878 г. той попада в пределите на Молдова.
Освен откриването на храма "Свето Преображение Господне" друг знаков момент в историята му е откриването на първото българско общообразователно училище - Болградска гимназия "Св. св. Кирил и Методий", която получава правителствена грамота от молдовския княз Н. Богориди. В гимназията образованието си получават първите политически, просветни и културни дейци на България след Освобождението, които изиграват важна роля във възстановяването на свободна България.
През 1938 г. по време на честването на 100 години от освещаването на храма и 80 години от основаването на гимназията е взето решение този ден да стане празник на бесарабските българи.
Прочетете също: 14 октомври: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война
