България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Васил Берон - просветител, лекар и археолог, поставил началото на първите разкопки в Търново.
Биографични данни
Васил Берон, племенникът на Петър Берон, е роден през 1824 година в Котел. Той е седмото дете в семейството на Стоян Хаджибончев, който се занимава с отглеждане и търговия на добитък, и Жейна - сестрата на Петър Берон. Ученолюбивото момче завършва началното училище в Котел, където се обучава по въведения там взаимен метод на обучение.
Получава финансова подкрепа от своя вуйчо д-р Петър Берон и завършва последователно гръцката гимназия в Куру чешме (Цариград) и Ришельовския лицей в Одеса. След това с помощта на вуйчо си заминава за Мюнхен, за да учи медицина, след което продължава образованието си във Вюрцбург. След дипломирането си заминава за Виена на едногодишна специализация и после се установява в Букурещ.
По време на Кримската война Васил Берон участва активно в обществените прояви като съдейства за набиране на доброволци и работи като лекар в руска военна болница. След неуспешния край на войната решава да се завърне в родината, за да се включи в борбата за църковна независимост.
През 1856 г. Васил Берон се установява в Търново, където заварва българските училища и църкви в окаяно състояние - остава огорчен от факта, че се преподава и проповядва на гръцки език. Спечелил уважението на търновци, Васил Берон става председател на църковно-училищното настоятелство в града.
През 1861 година издава книгата си "Логика, първи път на български изложена…". Това е първия по рода си труд у нас, допринесъл за събуждане на интерес към философията и формиране на българска терминология в тази област. Преди това книжовникът издава "Първа българо-френска граматика" в Букурещ.
Още: Лекарят, който въвежда операциите на черепа в България, но е застрелян при обир в кабинета си
Снимка: Wikipedia
През 1864 г. заминава за Болград по покана на сънародниците ни там, за да поеме ръководството на Централното българско училище.
През 1872 г. отново се завръща в Търново. След Освобождението става първи председател на Окръжния управителен съвет в града.
Археологическа дейност
Дори и в напреднала възраст Васил Берон продължава да се занимава не само с активна просветителска, но и с археологическа дейност. Той съдейства за откриване на мъжката гимназия, както и за основаване на археологическо дружество. По негова инициатива започват първите археологически разкопки в Търново.
Още преди Освобождението той успява да обходи Трапезица и да влезе в крепостта Хисаря, населена само от турци по онова време. Успява да влезе и в две джамии, за които е известно, че по-рано са били църкви.
В първа част на книгата си "Археологически и исторически изследвания", която издава след Освобождението, той описва впечатленията си от първия си досег с реликвите в Търново. В книгата енциклопедистът описва и всичките си археологически открития.
Още през 1856 година Васил Берон открива следите на затрупана от турците църква на Трапезица. След като иманяри правят разкопки, турците нареждат откритата църква да бъде отново засипана. Това го възпрепятства да изследва Търново преди Освобождението.
Васил Берон превръща дома си в истински музей - той събира и съхранява грижливо артефакти, старобългарски ръкописи и други ценни археологически открития. Но в пожар, избухнал на 18 май 1901 година, целият му архив е изпепелен. Не закъсняват и слуховете, че палежът е бил умишлен.
Малко преди пожара в дома му гостува княз Фердинанд. Впечатлен от богатата му историческа колекция, князът го моли да му даде някои от находките. Но археологът категорично отказва, заявявайки че тяхното място е в музей, защото те принадлежат на целия български народ. Енциклопедистът отказва и на още едно искане от страна на княза - Фердинанд иска дъщерята на Васил Берон за придворна дама.
След пожара Васил Берон се мести в столицата и остава там до смъртта си на 24 септември 1909 година (според някои източници датата е 25 септември).
